Определение № 98 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7002/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Х. Н. чрез адвокат Д. В. срещу решение № 1664 от 22.07.2013 г. по гр. дело № 1809/2013 г. на Варненски окръжен съд. Ответниците Л. Р. И. и С. С. Р. чрез адвокат Д. К. са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържат становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване. С въззивното решение е отменено частично решение № 1516 от 01.04.2013 г. по гр. дело № 12291/2011 г. на Варненски районен съд /В./, ХVІІІ състав и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Н. Х. Н. иск по чл. 439, ал. 2 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Р. М. Р., починал на 07.08.1996 г. в резултат на пътно – транспортно произшествие на 03.08.1996 г., на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.1996 г. до окончателното изплащане на С. С. Р. в размер на 7000 лв. по изпълнително дело № 20103110400181 по описа на СИС при В., І район и на Л. Р. И. в размер на сумата 6000 лв. по изпълнително дело № 20103110400181 по описа на СИС при В., І район. Предмет на жалбата е решението на окръжния съд в частта, с която са присъдени разноски в полза на адвокат К., Л. И. и по сметка на Варненски окръжен съд /В./ държавна такса. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, които касаторът формулира на различни основания. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК страната е въвела следните въпроси: „Какъв е ефектът върху изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение, когато това решение бъде отменено от ВКС с указания за ново разглеждане?”; „Следва ли този изпълнителен лист да се счита за обезсилен по право и, ако да – на коя дата – датата на постановяването на решението на касационната инстанция или датата на постановяването на новото въззивно решение, или датата на влизане в сила на последното?”; „До кой момент се счита за спряно едно изпълнително дело при условията на чл. 241, ал. 2 от ГПК /отм./, съответно чл. 245, ал. 2 от сегашния ГПК – дали това е датата на постановяване на второто въззивно решение, или датата на неговото влизане в сила, или пък това се случва по волята на кредитора на датата когато му бъде издаден новия изпълнителен лист, или на друга дата? „; „Дали на датата на влизане в сила на второто осъдително въззивно решение е възникнало основание за прекратяване по чл. 330, ал. 1, б „г“ от ГПК /отм./ на изпълнителното дело, образувано по първоначалния изпълнителен лист?”; „Ако е налице обезсилване по право на първоначално издадения изпълнителен лист, настъпва ли на тази дата автоматично прекратяване на изпълнителното дело по аналогия с перемпцията?”. Първият от цитираните въпроси, поставен в приложението следва да се конкретизира съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, както следва: Кой е началния момент на новата погасителна давност за вземане, по изпълнително производство по което е била налице хипотезата на чл. 330, ал. 1, б.”д” ГПК /отм./, сега чл. 437, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело, по което е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение, отменено по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 293, ал. 3 ГПК ?”.Настоящият състав счита, че този въпрос е от значение за изхода на спора, по него въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на съдебния състав на въззивната инстанция. Следователно налице е общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно разясненията в цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.1, т, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК – отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. Въззивният съд е приел, че нова погасителна давност тече след изтичане на срока по чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК – отм., както и че погасителна давност не тече докато е висящ изпълнителния процес. Тези мотиви са в отклонение от разрешенията, приети в цитираното ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК – отм., новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. По посочения правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, която се прилага в настоящия случай, а не чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както неправилно се поддържа в приложението, тъй като основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение при наличието на задължителна съдебна практика, каквато е съдебната практика, формирана с тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по останалите въпроси в приложението. По тези въпроси не са обосновани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез посочване на съдебна практика, която според касатора е неправилна или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а в хипотезата, при която липсва съдебна практика чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на посочените от касатора правни норми, които според него са непълни, неясни или противоречиви. Страната не е съобразила разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на следните въпроси в приложението: „Дали обезщетението за забава се погасява при условията на кратката 3 – годишна давност, независимо че е обект на издаден изпълнителен лист ?”; „Приложим ли се явява чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК, когато преюдициалния въпрос е предмет на висящо тълкувателно дело на ОСГКТ на ВКС ?”; „Допустимо ли е кредиторът да разполага по едно и също време с два изпълнителни листа за едно и също притезание от едно и също правно основание ?”. По първият от цитираните въпроси не е обосновано допълнително основание за допускане на касационен контрол. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения въпрос жалбоподателят се позовава на решение по т. дело № 78/2012 г. на състав на ВКС, ІІ т.о. Касационният съд е дал отговор на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания. Формираната в мотивите на касационното решение тълкувателна част /мотиви, съдържащи отговор на поставения по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос / не съдържа отговор на поставения от касатора въпрос, т.е. въведеният от страната въпрос не е идентичен с въпроса, разгледан от ВКС, поради което не е налице отклонение от практиката по чл. 290 ГПК. По следващия въпрос също така не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като релевантна е не практиката, на която се позовава жалбоподателят /подробно посочените в приложението съдебни актове/, а правното разрешение, дадени с т. 1 от ТР № 8/2013 г. от 07.05.2014 г. по т. дело № 8/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, с което е преодоляна противоречивата практика по въпроса. Съгласно приетото разрешение при образуване тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящото дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Въззивният съд е процедирал в съответствие с разрешението, прието в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е допуснал отклонение от задължителната съдебна практика. По последния по реда на излагане в приложението въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК /погрешно квалифицирана от жалбоподателя като чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК/. Касаторът се позовава на решение по т. дело № 1384/2011 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 9 състав, в което е бил разгледан друг правен въпрос, произтичащ от друга фактическа обстановка, а именно за недопустимостта да бъде предявен осъдителен иск в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 417, т. 9 ГПК. Разрешенията относно недопустимостта да бъде предявен осъдителен иск в посочения случай не са относими към решаващите изводи на въззивния съд, в които е разгледан въпрос относно протичането на погасителна давност за вземания по изпълнителни дела, по които изпълнителни листове са издавани не за едни и същи вземания, а въз основа на изпълнителни титули, формирани в съответните съдебни инстанции в зависимост от изхода на делото. Когато поставения въпрос, разрешен от въззивния съд не е идентичен с въпросите, разрешени в съдебната практика, на която касатора се позовава, както е в настоящия случай, не е налице основание за допускане на касационен контрол. С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК само във връзка с посочения по - горе правен въпрос. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение