Определение № 597 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5515/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Ж. В. И. касационна жалба срещу решение № 205 от 10.05.2013 г., по гр. д. № 166/2013 г. на Окръжен съд Добрич, в частта, с която е прекратена съсобствеността на допуснатите до делба имоти като единият е изнесен на публична продан, а останалите са разпределени между съделителите. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът е разрешил материалноправните въпроси: 1. при броя и вида на допуснатите до делба имоти следва ли да се спази императивната разпоредба на чл. 69, ал. 2 ЗН като всеки съделител получи дял в натура; 2 кои са критериите за да се приеме, че допуснатите до делба имоти не могат да се разпределят между съделителите; 3. представлява ли различието в цената на два еднакви по предназначение недвижими имота неудобство, което налага изнасянето на имота, с по-значителна стойност, на публична продан. Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Намира че формулирани въпроси не съставляват основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, намери следното: С решението, предмет на касационната жалба, е отменено първоинстанционното в частта по извършване на делба и е постановено друго на основание чл. 271, ал. 1 ГПК. Обсъдено е, че допуснатите до делба имоти са различни по местонахождение и стойност: апартамент, с площ от 93.38 кв. в., ведно с припадащите му се таван, мазе и идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавен имот с идентиф. 72624.623.7853 в [населено място], с цена 63849 лв.; гараж в същия имот и населено място с цена 13800 лв.; УПИ VІІ в кв. 8 по плана на [населено място], застроен с жилищна сграда на площ от 24 кв. м. и стопанска сграда с площ от 40 кв. м., с цена 5600 лв. и поземлен имот с идентиф. 72693.510.596 по КК на [населено място], незастроен и с цена 17200 лв. Съдът е съобразил стойността на имотите и ги е съпоставил с правата на съделителите, от това е направил извод, че апартаментът е със значителна стойност, която надвишава значително паричната стойност на делът на всеки един съделител, която възлиза на 50 225 лв., която сума представлява ½ от сбора от цената на четирите имота, а останалите имоти са със значително по-ниска стойност. От това е направил извод, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил в дял на едната страна апартамента, който е на значителна стойност, а в дял на другия съделител – останалите три имота като е присъдил и парично уравнение. Приел е, че по целесъобразно е делбата следва да се извърши като апартаментът на основание чл. 348 ГПК бъде изнесен на публична продан, а останалите имоти разпределени по реда на чл. 353 ГПК като в дял на касаторката е поставил имотът в [населено място], а в дял на ответникът В. А. гаражът в [населено място] и имотът в [населено място], които дялове са приблизително равни по стойност. При така установените факти и направени правни изводи въззивното решение следва да се допусне до касационна проверка по поставените три въпроса, които са разрешение в противоречие с формираната практика, възприемаща, че допуснатите до делба имоти следва да се разпределят между съделителите, когато е възможно всеки един да получи дял в натура, както и че принципът за реален дял е водещ в делбата и прилагането му не може да бъде изключен по съображения за различната стойност на имотите. В този смисъл е и задължителната практика, израз на която са и представените към изложението решения: № 60 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. на ВКС, І г. о., № 295 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 595/2010 г. на ВКС, І г. о. и № 158 от 22.03.2010 г. по гр. д. 668/2009 г. на ВКС, І г. о. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.