Определение № 50085 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2181/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Д. А. Д., чрез адвокат М. Т., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №377/25.03.2022г. по в.г.д.№6/2022г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, като не кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Н. Б., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като част от поставените в изложението въпроси не са обуславящи за правните изводи на съда, а останалите касаят неправилността на съдебното решение. Поставените въпроси са разрешени в съответствие с формираната практика на ВКС. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Направил е искане за присъждане на разноските за производството и възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено отменително решение №60293/20.12.2021г. по г.д.№652/2021г. на ВКС, ІІІ г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания по приложение на материалния закон и за допускане на съдебно – техническа експертиза. Със същото въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд Варна, е постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск от Д. А. Д. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. Д. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 5 223,36лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 05.11.2017г. до 04.11.2018г., след извършена корекция на сметката по отношение на обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с абонатен №[ЕГН] и клиентски №[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН]/09.10.2019г. В полза на „Енерго – Про Продажби“ АД са присъдени направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищецът Д. А. Д. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, находящ се в [населено място], [улица], с абонатен №[ЕГН] и клиентски №[ЕГН], е присъединен към електропреносната мрежа. На 04.11.2018г. била извършена техническа проверка за изправността на процесното СТИ, за която бил съставен КП №1105141. В хода на същата, служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД, в присъствието на А. Д. А. /баща на ищеца/, демонтирали процесното СТИ и го изпратили за проверка в БИМ. За изготвената метрологична експертиза на измервателното устройство бил съставен КП №2309/03.10.2019г., в който било отбелязано, че не е установено външно механично въздействие върху електромера, но при софтуерното му четене е установена намеса в тарифната схема на устройството, която е трябвало да се състои от две тарифи Т1 и Т2, а действително потребената енергия се разпределяла и върху невизуализирана тарифа 1.8.3, в която са отчетени като потребени 027479,3квтч. Посочено било, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики. С оглед на това, на абоната, на адреса на потребление, била съставена корекция на сметката на потребената ел. енергия в размер на 27479 кWh за периода от 05.11.2017г. до 04.11.2018г. Въз основа на корекцията била издадена фактура №[ЕГН]/09.10.2019г. на стойност 5 223,36лв. Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, според която процесният електромер бил монтиран на обекта на ищеца през месец септември 2017г. Преди монтажа му същият е преминал през метрологична проверка за годност, установена със стикер МI7/11002 и е бил със срок на метрологична годност до края на 2023г., поради което е бил годен да измери цялата, потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период. Според вещото лице частите и механизмите на електромера са защитени от нерегламентиран достъп, поради което електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3. – 027479,3 кWh, която не е визуализирана на дисплея, е преминала през електромера. Наличието ѝ е установено след софтуерно четене на данните на СТИ, а стойността ѝ по процесната фактура е определена съобразно цените одобрени от КЕВР за процесния период и е математически точно изчислена. При повторното разглеждане на делото пред въззивнта инстанция е била допусната комплексна съдебно – техническа експертиза, съобразно указанията на ВКС. От заключението по същата, съдът е приел за установено, че натрупванията на показания в регистър 1.8.3 на процесното СТИ е възможно да е станало след датата 07.09.2017г. Отчетеното в тази тарифа количество електроенергия са доставими и могат да бъдат отчетени от електромера, тъй като за процесния период възможната преминала енергия при 8 часово дневно натоварване е 38544 кWh, а при 24 часово натоварване - 115632 кWh. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установено наличието на сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Посочил е, че съгласно общите правила за продажба купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия /чл.200 от ЗЗД/. Въз основа на това е направил извод, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер, и е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му стока. Посочил е, че в този случай виновното поведение на потребителя за неточното отчитане на доставеното количество енергия е без значение. Изложил е още, че при софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми не са отчетени реално, за доставчика възниква вземане поради разликата между доставеното и измереното количество енергия. При липса на специална правна уредба /отменени ПИКЕЕ/, какъвто е процесния случай, задължението на потребителя за заплащане на цената на потребената от него енергия, намира своето основание в договора за доставка. Съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства /писмени и заключенията по допуснатите експертизи/ се установява, че процесното количество енергия реално може да се достави, съответно потреби в обекта на ищеца за процесния период, заедно с вече начисленото такова в размер на 2845 кWh. Неговия точен размер е установен от вещите лица, а остойностяването му е извършено съобразно утвърдените цени и математически точно. По изложените съображения е намерил предявения отрицателен установителен иск за основателен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Допустимо ли е второинстанционният съд да приеме и да постанови своето решение на базата на недоказани по делото факти, почиващи на предположение в приетата по делото експертиза?; 2/ Следва ли второинстанционния съд, при разглеждане на делото и при допусната нова експертиза, с нови задачи за вещите лица, да приеме становището на вещото лице при допуснатата пред първоинстанционния съд експертиза или следва да вземе под внимание допуснатата пред него експертиза, при положение че двете водят до формиране на различни изводи, относно постановеното решение? Въпросите са свързани със задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на допуснатите по делото експертизи, тяхната доказателствена стойност, както и за обсъждането им заедно с останалите доказателства и са обуславящи правните изводи на съда, но по отношение на тях не е налице допълнителното основание за допускане на обжалването. По същите е налице формирана и трайно установена практика на ВКС, според която при постановяване на решението съдът е длъжен да изложи мотиви дали възприема изслушаното и прието заключение по допуснатата експертиза, да изложи съображения за неговата годност и да го обсъди заедно с всички събрани по делото доказателства. Установената съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения, а обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със същата. В него съдът е посочил, че кредитира заключенията по приетата пред първостепенния съд експертиза и тази изслушана пред него, при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, като мотивирани и обосновани, и ги е обсъдил в съвкупност с останалите събрани доказателства, които не опровергават направените в тях изводи, а последните не са и взаимно противоречиви. В изложението е формулиран и следния въпрос: При указания за разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, при която има недоказани от едната страна факти /потребяването на ел.енергията от ищеца/, следва ли второинстанционният съд да направи ново разпределяне на доказателствената тежест? Съгласно трайно установената съдебна практика, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Съдът служебно следва да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, когато констатира че посочената от първостепенния съд правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. С оглед на горното, при липса на изложени във въззивната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд не следи служебно за същите, нито има задължение да извършва нов доклад. Съгласно чл.295, ал.1 ГПК второто въззивно решение може да бъде обжалвано пред ВКС само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, поради което въпросът е обхванат от задължителните указания на ВКС по чл.294, ал.1 ГПК и не може да се повдига отново. Следващият поставен въпрос е: Съществува ли потестативно право на продавача на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, при положение, че към датата на монтиране на електромера, същият е изведен само по две тарифи и не е отбелязано какви са показанията в трети, т.н. „скрит“ регистър, който не е изведен на дисплея? Този въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд. В обжалваното решение съдът изрично е посочил, че в процесния случай липсва специална правна уредба /отменени ПИКЕЕ/ за извършване на корекция на сметката на потребителя при установено неточно отчетено количество потребена енергия, несъответстващо на реално доставеното на абоната. Приел е, че задължението на потребителя да заплати реално потребената енергия в обекта произтича от сключения между него и доставчика договор за покупко-продажба. Въз основа на това е направил извод, че при валидно обвързващо правоотношение между страните, по силата на което доставчикът реално е доставил количествата енергия натрупани в невидимите регистри, които са потребени от абоната, за него е възникнало вземане за цената на разликата между редовно отчетеното количество електроенергия и реално преминалото и използвано от ищеца. Въпросът не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Не обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение е и поставеният в изложението на касационните основания въпрос „Следва ли лицензианта в сферата на енергетиката, изискващ корекционната сума, да докаже виновно поведение на потребителя, при положение че не е успял да докаже факта на потребяване на ел.енергията от същия?“. Както вече беше посочено съдът не е приел, че в процесния случай е извършена корекция на сметката на абоната, а отношенията между страните произтичат от сключения помежду им договор за покупко-продажба. В решението съдът изрично е посочил, че в случая виновното поведение на потребителя е ирелевантно. Въпросът е обоснован и с оплакванията на страната за неправилност на решението и несъгласието ѝ с изводите на съда за осъществена реална доставка на остойностеното с фактурата количество ел.енергия, формирани след кредитиране на събраните писмени доказателства и заключенията по допуснатите експертизи. По отношение на същия не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Последният поставен от касатора въпрос е: Допустимо ли е да бъде извършено доказване на факта на потребяване на ел.енергията само чрез косвени доказателства, без да бъдат използвани преки такива? По него също е налице трайно установена съдебна практика, част от която е решение по г.д.№636/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. Според същата косвеното доказване е насочено към установяване на факт, от който може да се направи извод за съществуването или не на главния подлежащ на доказване факт. Главното доказване може да се осъществи както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните само дават указание за основния факт, но в съвкупност с останалите събрани доказателства служат за неговото установяване. Не е налице пречка главното доказване да се осъществи единствено с косвени доказателства, но същите следва да са несъмнени, достоверни и от тях да може да се изведе обоснован извод за наличие на главния факт. Въззивният съд е длъжен да обсъди в решението си установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения, а постановеното решение е в съответствие с нея. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и на това основание, тъй като при постановяване на обжалваното решение съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът Д. А. Д. следва да бъде осъден да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По отношение на същото, процесуалния представител на ищеца – касатор е направил възражение за прекомерност, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. При преценка на неговата основателност съдът съобразява следните обстоятелства: производството по делото се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност; процесуалният представител на ответника е депозирал мотивиран писмен отговор на касационната жалба, в който е изразил становище по всяко от направените искания за допускане на касационното обжалване, както и по същество на касационната жалба. Договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 1416лв., с ДДС. След съпоставката му с обема, фактическата и правна сложност на делото, въведените в производството възражения, депозирания отговор и минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен в Наредба №1/2004г., съдът намира възражението за неговата прекомерност за неоснователно. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на страната в размера, в който са направени. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение