Определение № 3259 от 18.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1837/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите, чрез С. Х. - директор Дирекция „Държавни вземания“, срещу решение № 271/16.05.2025г. по възз.т.д.№ 179/2025г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 193/06.02.2025г. по т.д.№ 754/2022г. на СГС, с което е прекратено производството по несъстоятелност за „Диджиталресърч“ ЕООД, на осн.чл.632, ал.4 ТЗ, и е постановено заличаването на търговеца от Търговския регистър. В касационната жалба се оспорва, че молбата, с правно основание 632, ал.2 ТЗ, е подадена след изтичането на срока по чл. 632, ал.2 ТЗ. Изразява се несъгласие с извода, че приложеният към въззивната жалба опис на пощенски пратки не доказва изпращането на писмото на 03.02.2025г., предвид наличието на положено върху описа пощенско клеймо, което според касатора доказва подаването на пратката в срока. Поддържа, че, предвид несъответствието между описа и извършената служебна проверка в публично достъпния сайт на пощенския оператор, въззивният съд е следвало или служебно да събере доказателства относно датата на подаване на пощенската пратка, или да даде указания за представяне на доказателства. По тези съображения искането е за отмяна на решението и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата на НАП за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Диджиталресърч“ ЕООД. В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: При наличие на спор относно датата на подаване на пратката следва ли да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пощенската пратка? Касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с решение № 440/31.05.2010г. по гр.д.№ 1504/2009г., I г.о. Не е постъпил в срок писмен отговор. Съставът на I т.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Във въззивното производство не е било спорно, че с решение № 16/09.01.2024г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Диджитъл ресърч“ ЕООД, в резултат на настъпила неплатежоспособност; с определение № 153/12.01.2024г., обявено на същата дата по партидата на търговеца, е указано привнасянето на разноски за осигуряване на производството и, тъй като никое от заинтересованите лица не ги е предплатило, с решение № 179/01.02.2024г., вписано в ТР на 02.02.2024г., производството по несъстоятелност е било спряно, и е започнал да тече преклузивният едногодишен срок по чл. 632, ал.2 ТЗ за подаване на молба за възобновяването му, който е изтекъл на 03.02.2024г. Не е имало спор, че е подадена от НАП молба за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност с пратка, подадена чрез пощенски оператор „Български пощи“, която е регистрирана в съда след изтичане на срока по чл. 632, ал.2 ТЗ – на 05.02.2025г., като на плика е посочен само № на пратката, без датни клейма на пощенския оператор. Констатирано е, че е извършената от първоинстанционния съд проверка в публично достъпната страница на пощенския оператор за проследяване на вътрешни пратки, обективирана по делото на л. 44, от която е установено, че пратката е приета от пощенския оператор на 05.02.2025г. и е доставена на същия ден в съда, когато е регистрирана. При обсъждане на приложеното към въззивната жалба на НАП заверено копие на опис на пощенски пратки от 03.02.2025г., носещ клеймо от същата дата, въззивният съд е констатирал, че в описа действително фигурира номер на пощенска пратка, съответстващ на постъпилата по делото от НАП. Съставът на апелативния съд е приел, че описът не може да удостовери изпращането на пратката на дата 03.02.2025г., тъй като има значение единствено в отношенията на НАП и пощенския оператор, а доказването на изпращането на пратката може да се извърши или с пощенско клеймо, каквото в случая липсва, или с отбелязване в публично достъпната страница на пощенския оператор. По тези съображения е направен краен извод, че не е доказано подаване на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност в срока по чл. 632, ал.2 ТЗ. Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване. Не е налице приложното поле на основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. В практиката на касационния съд по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК последователно се приема, че очевидната неправилност, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок наобжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie“ пряко - въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на изводите на въззивния съд, може да бъде констатирана само по реда на чл. 290 ГПК след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, не и в производството по чл. 288 ГПК. В случая изложените от касатора доводи, че не са съобразени доказателствата по делото относно изпращане на пощенската пратка, не могат да обосноват приложното поле на очевидна неправилност. Същите са тъждествени с релевираните в жалбата оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да се обсъждат само при допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, но са изключени от предмета на производството по чл.288 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е значим за крайния изход на спора в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. От изложените мотиви следва, че е нямало поставена дата върху пощенската пратка, а датата на подаването й на пощенския оператор е установена от извършената от съда служебна справка в публично достъпната страница на пощенския оператор за проследяване на вътрешни пратки. Правилността на направените от въззивния състав изводи по значимия за крайния изход на спора въпрос относно доказателствената сила на представения с въззивната жалба опис не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК, а е предмет на същинския касационен контрол. Поради изложеното, не се допуска касационно обжалване. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: