Определение № 3989 от 14.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2940/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. Г. срещу определение № 1366 от 21.05.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 1249 от 2025 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, с което е изменено определение № 249 от 21.03.2025 г. по гр.д.№ 158 от 2025 г. на Окръжен съд- Монтана, като е постановено обезпечаване на предявен от С. Г. Г. срещу „Банка“ ДСК.“ АД, И. Я. Р., М. И. Р. и И. А. Р. иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 331 от 2018 г. на ЧСИ А. В., № 747 и с район на действие ОС- Монтана, след внасяне на гаранция в размер на 196 000 лв., вместо определената от окръжния съд гаранция от 10 000 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Следва ли въззивният съд да спази законовото условие на чл.397, ал.2 ГПК за ограничаване действието на обезпечителните мерки до размера на цената на иска и трябва ли да е в състояние да гарантира постигането на необходимия баланс между обезпечителната защита на ищеца и ограничаването правната сфера на ответника от наложената обезпечителна мярка. В писмен отговор от 25.07.2025 г. пълномощникът на ответника по жалбата „Банка ДСК“ АД оспорва същата. Счита, че тя е недопустима и неоснователна, а определението на Софийския апелативен съд- правилно, законосъобразно и съобразено с материалния и процесуалния закон. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в случай че бъде допусната до касационен контрол- моли ВКС да приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. В случай, че касационното обжалване бъде допуснато, моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Останалите ответници по жалбата И. Я. Р., М. И. Р. и И. А. Р. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение по допустимостта на частната касационна жалба приема следното: Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, са посочени в разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Касационното обжалване е предвидено за две категории определения- тези, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и тези, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не попада в нито една от горепосочените две хипотези, поради което не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е законът и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решене № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г на ОСГТК на ВКС и т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС. Процесуална възможност за обжалване пред ВКС на въззивното определение от 21.05.2025 г. на САС не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.последно ГПК /Доп. ДВ, бр.100 от 2010 г., бр.86 от 2017 г./. Тази разпоредба предвижда обжалване пред ВКС /при наличие на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК/ само на онези определения на въззивния съд, с които по повод подадена пред него частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за отказ да се допусне обезпечение, въззивният съд отменя отказа и допуска обезпечение на иска. Разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.последно ГПК не включва хипотеза като настоящата, при която въззивният съд по същество потвърждава първоинстанционно определение за допускане на обезпечение, като само променя /увеличава или намалява/ размера на определената от първоинстанционния съд гаранция. Такова определение на въззивен съд не подлежи на касационно обжалване, поради което подадена срещу него касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. В този смисъл е и константната практика на ВКС, например: определение № 165 от 05.03.2012 г. по ч.т.д.№ 125 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 685 от 29.10.2014 г. по ч.т.д.№ 3096 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 544 от 27.10.2016 г. по ч.т.д.№ 198 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 217 от 11.04.2017 г. по ч.т.д.№ 674 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение