Определение № 3403 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3504/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена С. З. С. с [ЕГН] против въззивно решение № 47 от 14.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 390/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 148 от 18.04.2024 г. по гр. дело № 31/2023 на Окръжен съд - Хасково, в обжалваната част, с която се признава за установено по отношение на касаторката, че М. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] и И. В. Н. с ЕГН [ЕГН] са собственици в СИО на поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], одобрен със Заповед № РД - 18 63/05.10.2006 година на ИД на АК - София, с последно изменение от 11.07.2022 година, с административен адрес: [населено място], ж. р. „К.", [улица], с площ 2744 кв. м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: *, *, *, *, с номера по предходен план: *, *, *, *, *, при описани граници.

В частта, с която установителният иск за собственост е уважен по отношение на останалите ответници: С. И. И., с ЕГН [ЕГН], Д. И. И. – Л., с ЕГН [ЕГН], В. Ж. Г., с ЕГН [ЕГН], С. Г. Х., с ЕГН [ЕГН], Р. П. Ш., с ЕГН [ЕГН], К. Г. С., с ЕГН [ЕГН], М. А. И., с ЕГН [ЕГН], П. К. А., с ЕГН [ЕГН], М. М. М., с ЕГН [ЕГН] и Ж. М. М., с ЕГН [ЕГН], първоинстанционното решение не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила. В тази част решението не може да бъде преразглеждано нито от въззивна, нито от касационна инстанция. Тези ответници не са страни в касационното производство. Съсобствениците са обикновени другари, поради което решението може да бъде различно по отношение на всеки от тях.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, защото при висяща преписка пред ОСЗ и неприключила процедура по възстановяване на собствеността е прието, че тече придобивна давност и имота е годен за прехвърляне. Оспорва се извода, че е текла придобивна давност преди издаване на заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ, при само признато право на възстановяване. Оспорват се и придобивните основание сделка, на което първо се позовават ищците, тъй като прехвърлителите не са били собственици, поради което се твърди, че сделките са нищожни или относително недействителни до потвърждаването им.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1.Тече ли придобивна давност по отношение на имоти, намиращи се в терени по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, които следва да бъдат възстановени на бившите собственици с ПНИ и от кога започва да тече придобивната давност за лицата, които го владеят? 2.Защитата на признатото право на собственост, осъществена чрез иск за собственост придава ли конститутивен ефект на решение на ПК и придобиването на такъв имот от трето лице по силата на разпоредителна сделка или чрез оригинерния способ владение действителна ли е преди възстановяване на собствеността по надлежния ред? 3.Нищожно, респективно относително недействително ли е съдебно решение с предмет иск за собственост по отношение на имот, попадащ в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ? 4.Защитата на собственост чрез ревандикационен иск представлява ли законособразна предпоставка трети за собствеността лица да я придобият чрез разпоредителна сделка или по давност докато собствеността не е възстановена по административен ред със заповед по пар-.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и не е приключила земеделската реституция? 5.Годен предмет на придобивна сделка ли е имот, по отношение на който не е признато право на собственост на продавачите и не им е възстановена собствеността към момента на сключване на сделката и каква е правната природа на такава сделка? 6.Законосъобразно ли е придоибването на земеделски имоти, находящи се в терени по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ по давност преди да е възстановена собствеността? 7.Заинтересовано лице, което е имало възможност да обжалва административен акт и е уведомено за това има ли правен интерес да оспорва административния акт пред гражданския съд и задължен ли е гражданския съд да разгледа такова оспорване по чл. 17, ал.2 ГПК? На основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване поради противоречия в мотивите по въпроса дали признатият за възстановяване имот през 1998 г. е индивидуализиран и приетото, че решението не индивидуализира имота, но, че той е индивидуализиран с други косвени доказателства от по-късен период, но преди издаване на заповедта по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответниците по касация М. Н. Н. и И. В. Н. оспорват допускането до касационно обжалване, тъй като изводите са обосновани и логични и не са обосновани от придобиването по давност на процесните имоти от тях, изводите са съобразени с материалния и процесуалния закон и не са противоречиви.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С. З. С. е наследник на общия наследодател К. А., починал на 27.07.1965 г. и наследява 1/8 от оставените от него в наследство имоти. Негови наследници са и М. З. И., [ЕГН] (майка на ответниците С. И. И. с ЕГН [ЕГН], Д. И. И. – Л. с ЕГН [ЕГН]), М. З. А., [ЕГН], М. А. И. с ЕГН [ЕГН], С. А. М., [ЕГН] (майка на ответниците М. М. М. с ЕГН [ЕГН] и Ж. М. М.), конституирани на нейно място по делото на основание чл.227 ГПК), К. П. А., [ЕГН] (баща на ответника П. К. А., ЕГН [ЕГН]), В. Ж. Г., ЕГН [ЕГН], Д. В. Х., [ЕГН] (майка на ответника С. Г. Х., ЕГН [ЕГН]), И. Я. А. (майка на ответницата К. Г. С., ЕГН [ЕГН]) и Р. П. Ш., ЕГН [ЕГН]

Процесният имот с идентификатор *по КККР на [населено място] е образуван от ПИ с идентификатори *, *, *, *, респективно от имоти по предходен план с пл.№ *, №*, №*, №*, №*, видно от СТЕ.

1.Ищците са купили от М. З. И., (майка на ответниците С. И. И. и Д. И. И. – Л.), от М. З. А., М. А. И., С. А. М., (майка на ответниците М. М. М. и Ж. М. М.), конституирани на нейно място, след смъртта й в хода на делото на 22.03.2023 г.), К. П. А., (баща на ответника П. К. А.), В. Ж. Г., Д. В. Х., [ЕГН] (майка на ответника С. Г. Х.), от, И. Я. А. (майка на ответницата К. Г. С.), Р. П. Ш., и от касаторката С. З. С., незастроено дворно място с площ 870 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот с пл. № *, кв. *по плана на [населено място], одобрен 1995г., с нот акт. № 587 от 09.06.2004г., том III, per. № 2680, дело № 529/2004г. на нот. Хр. К., вписан с вх. per. № 2570/09.06.2004г., акт № 3, дело № 1872/2004г. Ответниците са се легитимирали като собственици с Решение 163/11.03.2004г. по гр. д. № 1500/2001г. на PC - Хасково.

Възивният съд е приел, че по отношение на тази сделка, касаторката /ответник по иска/ е твърдяла липса на съгласие, но това останало недоказано при нейна доказателствена тежест. По възражението, че продавачите не са били собственици и сделката не е произвела транслативен ефект, съдът е приел, че Решение № 36 - 51 от 01.04.1998г. на ПК – Хасково няма конститутивно действие, тъй като описанието на признатия за възстановяване имот на наследници на К. А. няма граници или номер по предходен план за територията, на която се намира. Приел е обаче, че с влязло в сила Решение 163/11.03.2004г. по гр. д. № 1500/2001г. на PC – Хасково, по иск по чл. 108 ЗС, предявен от наследниците на К. А. А. срещу четири физически лица и едно ООД, /които не са страни в това производство/, ищците по него са били признати за собственици на имот с пл. № *по плана на [населено място], одобрен 1995г., с площ 885 кв.м, идентичен с имот пл. №*по кад. план на м.“К.“, одобрен 1988г. и ответниците по него са били осъдени да им предадат владението върху същия. Така поради успешното провеждане на иск за собственост по гр. д. № 1500/2001г. на PC, по което ответниците по настоящото дело са били ищци срещу трети лица е прието, че имота е достатъчно индивидуализиран, че е налице конститутивно действие на решението по отношение възстановяването на собствеността върху на имот с пл. № *по плана на [населено място], одобрен със заповед №1401/1995г., с площ 885 кв.м, идентичен с имот пл.№*по кад. план на м.“К.“, одобрен със заповед №969/1988г. и затова договора, сключен с нот № 587 от 09.06.2004г., том III, per. № 2680, дело № 529/2004г. е породил вещно действие.

Макар да е прието, че собствеността е придобита на основание сделката, е изложен и мотив, че ако се приеме, че продавачите не са се легитимирали като собственици, то сделката е основание за начало на добросъвестно владение и след пет години имота е придобит в условията на СИО от ищците.

За неоснователно е прието възражението на касаторката, че тъй като имота не е бил индивидуализиран и процедурата по реституция не е приключена, не е могло да тече и придобивна давност. Съдът е приел, че имота е бил достатъчно индивидуализиран с решението по гр. д. № 1500/2001г. на PC-Хасково, поради което е могло да тече придобина давност по отношение на него.

2. С нот. акт № 1458 от 02.11.2006г., том VIII, peг. № 7866, дело № 1136/2006г. на нот. Хр. К., вписан с вх. per. № 7822/02.11.2006г., акт № 136, том X., дело № 1967/2006г., ищците купуват от К. И. П. имот от 800 кв. м. записан с пл. № *по кадастъра на местността „К.“. Продавачът К. И. П., се е легитимирала като собственик с КНА за собственост № 159 от 09.04.2001г. том I per. № 708, дело № 78/2001г., за имот, придобит по реда на § 4 „а" и 4 „б" от ПЗР на ЗСПЗЗ. От съдържанието на КНА № 159/2001 год. е видно, че е съставен по повод искане на Община Хасково до нотариуса с писмо №97/ 06.04.2001г., към което са приложени скица на имота и препис от решение №416/01.06.1999г. по гр.дело №817/1997г. на Хасковския окръжен съд и вносна бележка № 22/27.09.1995 година за извършено плащане на стойността на имота, в размер на 31 800 лева, внесени по сметка на Община – Хасково. Въззивният съд е приел, че констатациите на нотариуса го обвързват относно осъществяване на фактическия състав на пар.4а и пар.4б ЗСПЗЗ за придобиване на тези основания на имот от 800 кв. м., с планоснимачен № *по кадастъра на местността „К." в землището на [населено място], утвърден със Заповед № 969/1988г. Позовал се е на ТР №11/2012 от 21.03.2013г. по т.д. № 11 по описа за 2012 г. на ВКС, ОСГК и конкретно на легитимиращото действие на констативният нот. акт ако не е оспорен и не са оборени изводите на нотариуса в него. Затова е приел, че тази сделка има вещно транслативно действие.

Същите изводи са направени и по отношение на сделката, обективирана в нот. акт № 99 от 09.07.2015г., том II, per. № 1444, дело № 197/2015г. на нот. Н. Т., вписан с вх. per. № 5601, дв. вх. per. № 5581 от 09.07.2015г„ акт № 157, том 18, дело № 2032/2015г., с която ищците са закупили 677 кв. м., представляващи ПИ с идентификатор *с номер по предходен план: *. При сключването й, продавачите А. И. С. и съпругата му Г. В. С. са се легитимирали като собственици с КНА за собственост № 97 от 07.02.2006г. том I per. № 574, дело № 66/2006г., на имот, придобит по реда на § 4 б.„а" и § 4 б.„б" от ПЗРЗСПЗЗ. Акта е издаден след удостоверяване, че пазарната цена на имота, определена с протокол от 15.02.1994г., в размер на 984 лв е внесена по сметка на Община Хасково с ордер №2/18.04.94г. Съдът се е позовал на легитимиращото действие и на този констативен нот. акт, тъй като не е проведено от ответницата насрещно доказване, с което да се опроовергае удостоверената от нотариуса принадлежност на правото на собственост.

3/ Относно с констативен нот. акт № 248 от 21.03.2008г, том II, peг. № 2484, дело № 221/2008г. на нот. Хр. К., вписан с вх. peг. № 1625/21.03.2008г., акт № 87, том V, дело № 1067/2008г., с който ищците са признати за собственици по давност на 198/2068 ид.ч.. от ПИ с идентификатор *в м. „К." по КК на [населено място], целият с площ 2068 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползуване: за друг вид застрояване, със стар идентификатор № *., възивният съд също се е позовал на легитимиращото действие на този нот. акт с мотив, че не са опровергани изводите на нотариуса. Не е възприет доводът на касаторката, че не е могло да се придобива по давност този имот, защото не е бил обособен имот. Съдът е приел, че този имот не обособен с плана за новообразуваните имоти, приет 2019 г., а както другите имоти, е обособен в периода 2004-2015г. и в последствие процесния имот е възстановен на наследници на К. А. със заповед №349/07.02.2020г. по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ на Кмета на Община Хасково и поради това не била изключена възможността отделните имоти да се придобиват по давност. Същевременно е прието, че имота, за който е признато право на възстановяване с решението от 1998 г. не бил индивидуализиран. Отделните имоти обаче, които били включени в него по-късно били самосоятелни по кадастралния план и по отношение на тях не се прилагала практиката, че давност не тече срещу този, който не може да се защити, т.е. че докато не е приключила процедурата по реституция. Отново се е позовал на влязлото в сила решение по по гр.дело №1500/2001г. на PC – Хасково, с което трети за настоящия спор лица са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението на ищците по него – наследници на К. А..

С нот. акт № 114 от 22.07.2015г., том II, peг. № 1505, дело № 210/2015г. на нотариус Н. Т., ищците са купили от Г. С. Д. и С. В.-В. Д. ПИ с идентификатор *с площ 228 кв. м. по КК на [населено място], с адрес: [населено място], ж.р. „К.“, с номер по предходен план: *. Продавачите са се легитимирали като собственици на продаваемия имот с нотариален акт № 59 от 05.05.2004г. том II, peг. № 2878, дело № 239/2004 година, с който Г. С. Д. е придобил имота от Б. Г. Г. и Д. Д. Г. за сумата от 950 лв. Според СТЕ, имотът с площ 228 кв.м, закупен от ищците с НА No. 114 / 2015 г. (с планоснимачен номер *по КП от 1988 г. и ид. *по КККР от 2006 г.) се включва в лозе с площ 2.700 дка в местност „Т.“, респективно ПИ с ид. ***от 2744 кв.м. по ПНИ

СТЕ се установява, че признатият за възстановяване имот с решението от 1998 г. е идентифициран единствено чрез анкетиране и въз основа на него е възстановен имот с идентификатор *от 2744 кв.м., което е допустимо, съгласно ППЗСПЗЗ при липса на други източници – аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други. Заявеното от наследници на К. А. лозе от 2,7 дка, попада в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землище Хасково, в м.Т. и е иднетифицирано въз основа на анкета с М. З. И. на местото на имоти пл.№*, *и *. Впоследствие, при съставяне на регистъра към плана за новообразуваните имоти, за процесния имот с идентификатор *са записани четири стари пл.№ *, *, *и *, като няма доказателства за извършено допълнително анкетиране, въз основа на което е включен имот пл.№*като част от новообразувания имот *. Затова възивния съд е приел незаконосъобразност на одобрения ПНИ със Заповед № ДС - 28 - 3 от 18.09.2019г. на Областен управител в тази част. Същото е прието и относно включването на част от имот *по плана от 1988 г. в имот с идентификатор *, защото и този имот не е включен в очертанията на лозето от 2,700 дка при анкетирането, а е включен във възстановения имот. Нарушение при изготвяне на ПНИ е прието и защото не са включени в него имотите, за които собствениците притежават документ за собственост към момента на обнародване на ПНИ. Така въпреки наличните публични данни в Агенция по кадастъра и в Сл. по вписванията относно собствеността на ищците върху имоти с пл.№ *, *, *и ***, те не са записани в регистъра към ПНИ и са включени в имот, възстановен на осн. пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ, с което е предизвикал настоящия спор за собственост.

Въззивният съд е приел, че следва да осъществи поискания от ищците на основание чл. 17, ал.2 ГПК косвен съдебен контрол на Решение № 30 36 - 51 от 01.04.1998г. на ПК – Хасково по заявление вх. № 50950А от 03.02.1992г., Заповед № ДС - 28 - 3 от 18.09.2019г. на Областен управител на област Хасково за одобряване на ПНИ, Заповед № 348/07.02.2020г., поправена със Заповед № 349/07.02.2020г. на Кмета на Община Хасково, защото те не са били участници в тези административни производства. Приел е, че тези актове са издадени от компетентни органи и са валидни. Относно законосъобразността е прието, че при издаване на Решение № 36 - 51 от 01.04.1998г. на ПК – Хасково по заявление вх. № 50950А от 03.02.1992г. не е нарушен закона, но имота, признат за възстановяване не е идентифициран, поради което то няма конститутивен ефект. Заповед № ДС - 28 - 3 от 18.09.2019г. на Областен управител на област Хасково, в частта й, с която е одобрен ПНИ по отношение на новообразувания имот с идентификатор ***е приета за постановена при нарушения на закона, защото при обособяване на процесния имот са включени и имоти, които не са идентифицирани при анкетирането и са допуснати нарушения при съставяне на регистрите на собствениците към този план, като не са включени в тях лицата, които са собственици и притежават документи за собственост от предходен момент преди ободряване на ПНИ. Затова не са зачетени последиците от посочените административни актове, включително и издадената въз основа на ПНИ заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. По изложените мотиви, съдът е приел по отношение на касаторката, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Затова не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Съдът не може да извлича въпроса от касационната жалба, но може да преформулира поставените въпроси в изложението.

Основните спорни въпроси по делото са дали решението от 1998 г. има конститутивен ефект, подлежал ли е на възстановяване целия възстановен имот, попадащ в тересн по пар.4 ЗСПЗЗ с признати и придобити права по пар.4а и пар.4б ЗСПЗЗ и дали и кога е идентифициран признатия за възстановяване имот, могло ли е да бъдат предмет на сделка и придобивна давност отделните имоти по предходни планове, и може ли да се приеме, че имот, признат за възстановяване може да бъде идентифициран с решение по гражданско дело между други лица, различни от предмета по висящия спор за собственост. Затова съдът намира формулираните въпроси № 1, 2, 4, 5 и 6 макар много общи и не фокусирани, са относими към мотивите на въззивното решение и към спора. Тези въпроси обаче следва да се обобщят в смисъл: Решение на поземлената комисия, с което само е признато право на възстановяване има ли конститутивно действие относно възстановяване на собствеността, подлежи ли на възстановяване терен по пар.4 ЗСПЗЗ, по отношение на който са придобити права по пар.4а и пар.4б ЗСПЗЗ, кога се счита възстановена собствеността на имоти в терени по пар.4 ЗСПЗЗ, от кога тези имоти могат да бъдат предмет на сделки и на придобивна давност? По всеки от тези въпроси има формирана съдебна практика, цитирана и от въззивния съд, който обаче не я е приложил, а е приел, че с решение по иск по чл. 108 ЗС между други страни, имота е индивидуализиран. Затова касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с решение № 809 от 14.11.2011г. по гр.д.№ 1889/2009г., Решение № 152 от 10.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 52/2017 г., I г. о. Решение № 104 от 29.07.2019 г. по гр.д. № 3151 /2018г. на ВКС, Решение № 127 от 09.03.2020 г. по гр.д. № 4851/2018 г. на ВКС, І гр.о. Решение № 78/14.02.2008 г. по гр. д. № 1218/07 на ВКС, II гр. о. /относно индивидуализация на имотите/, Решения № 106 от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 1326 / 2010 г. на ВКС, II гр. о., Решение № 61 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3273 / 2016 г. на ВКС, I гр.о., Решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350/ 2009 г. на ВКС, I гр.о., Решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1889 / 2009 г. на ВКС, I гр.о., Решение № 23 от 22.05.2017 г. по гр.д.№ 2856 / 2016 г. на ВКС, I гр.о., Решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 944/ 2011 г. на ВКС, I гр.о. решение № 127 от 9.03. 2020 г. по гр.д. № 4851 от 2018 г. на ВКС, І гр.о. /относно реституция на имоти, попадащи в терени по пар.4 ЗСПЗЗ./, решение № 428 от 09.07.2025 г. по гр. д. № 1944/2023 г. на II г. о. на ВКС, решение № 130 от 06.03.2025 г. по гр. д. № 3718/2023 г. на II г. о. на ВКС, Решение № 14 от 13.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2024 г., II г. о. и др. относно невъзможността за придобиване по давност на имоти, предмет на висяща процедура за реституция по пар.4 ЗСПЗЗ

По седми въпрос, съдът не констатира противоречие със съдебната практика по чл. 17, ал.2 ГПК, защото ищците са оспорили административните актове и те не са били страни в административното производство. Отделно от това, съгласно пар.4к, ал.8 ЗСПЗЗ, влязъл в сила ПНИ може да се изменя „когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред“. Настоящото производство е спор за материалното право на собственост. Следователно е без значение дали ищците са обжалвали ПНИ поради съществуващата непълнота в него, изразяваща се в незаснемане на имотите, за които прехвърлителите им са притежавали документи, легитимиращи ги като собственици. /В този смисъл виж Решение № 54 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2018 г., II г.а. и цитираните в него/

Кои от прехвърлителите са притежавали противопоставими на ищците права и кои не, е въпрос по същество по настоящия спор за правото на собственост.

На основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК не се допуска отделно касационно обжалване, тъй като твърдяната очевидна неправилност е предмет на въпросите, по които се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение