Определение № 41 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], област В., чрез адв. Г. А. и Г. М. М. от [населено място], [община], област В. чрез адв. Г. М. като трето лице помагач срещу въззивно решение от № 1534/04.11.2014 г. по в. гр. д. № 1768/2014 г. на Окръжен съд – Варна. С последното е потвърдено решение № 2578 от 15.05.2014 г. на Районен съд – Варна по гр. д. № 12074/2012 г., с което е „Ю. -2010” е осъдено да предаде владението на И. Й. и С. Й. на основание чл. 108 ЗС на недвижим имот, представляващ реална част от 701 кв. м. от имот с идентификатор 83404.501.697, находящ се в [населено място], при граници на частта 83404.501.621, 83404.501.608, 83404.501.335, 83404.501.336 и останалата част от 83404.501.697. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника Г. М. М.. Ответниците по касационните жалба И. А. Й. и С. В. Й. чрез адв. А. И. ги оспорват и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Претендират разноски в производството от касатора от [фирма]. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска се посочва от ищеца и въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда, най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В конкретния случай въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Обжалвано е от [фирма] и Г. М. в качеството му на трето лице помагач. Видно от приложеното удостоверение (л. 41 от гр. д. № 12074/2012 г.), данъчната оценка на процесния имот е 1854.40 лв. В конкретния случай цената на предявения от И. А. Й. и С. В. Й. иск е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и касационната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и представените доказателства искането на ответниците за разноски е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.