Определение № 180 от 12.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 144/2012 г.

Производството е по реда на чл.286 ал.2 вр.ал.1 т.3 К. Постъпила е частна жалба от М. К. срещу Разпореждане от 08.02.2012 год. по т.д.№ 2449/2011 год. на Силистренския окръжен съд с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно Решение № 242 от 22.07.2011 год. За да приеме, че депозираната на 27.01.2012 год. касационна жалба е недопустима, Силистренският окръжен съд се е позовал на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, поради обстоятелството, че цената на иска е 1050 лв. М. К., чрез процесуалния си представител твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като ограничението на чл.280 ал.2 ГПК не се простира по отношение на висящи производства, а и е необходимо уеднаквяване на практиката по чл.439 ГПК и правомощията на въззивния съд. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Силистренският районен съд е бил сезиран от Х. К. А. по реда на чл.422 ГПК с иск за установяване съществуването на вземане в размер на 1050 лв. за което по реда и на основание чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Преценката на въззивния съд е правилна. Сключената сделка е търговска по смисъла на чл.286 ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.8 ТЗ. Цената на иска е под 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, ограничава касационния контрол на търговски дела с цена на иска под 10000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Ще следва да се отбележи, че дори спорът да би бил квалифициран като гражданскоправен, то и в този случай ограничението за цената на иска е над 5000 лв. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.