Определение № 60493 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 112/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение №12049 от 05.10.2020г., постановено по в.т.д.№52/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение №6542/17.09.2019г. по т.д.№14264/2016г. на СГС, ГО, І-14 състав.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл.59, ал.1 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД против „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД) за сумата 1 964 384.46лв., е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Твърди се, че доколкото по делото е установено, че ищецът е бил собственик на процесните съоръжения за периода от м.декември 2013г. до м.юни 2016г., които са ползвани от ответника, въззивният съд неправилно е приел, че не е налице нито обедняване на ищеца, нито обогатяване на ответника. Оспорва се становището на съда, че в случая разпоредбите на чл.117, ал.8 ЗЕ, §4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ и Методиката по чл.117, ал.8 ЗЕ са неприложими. Излагат се съображения, че „ЕСО“ ЕАД, в качеството си на оператор на електропреносната мрежа, на основание §4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ е бил длъжен да изкупи процесните енергийни обекти и съоръжения и тъй като о не ги е придобил през процесния период, но ги е ползвал без сключен договор по чл.117, ал.8 ЗЕ, ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. Изразява се несъгласие с извода на съда, че е налице договорна връзка, която представлява правно основание, изключващо неоснователното обогатяване. Сочи се, че ползващото се от съоръженията лицензирано предприятие „ЕСО“ ЕАД, е отговорно да заплаща на собственика съответно обезщетение, защото именно собственикът на съоръженията „Топлофикация София“ ЕАД продължава да бъде натоварен с разходите за поддръжката в изправност на енергийния обект. Според касатора противоречи на материалния закон извода на въззивния съд, че ищецът получава компенсация на производството чрез цената, която КЕВР одобрява. В тази връзка се твърди, че компонентите, които са възприети в Методиката за изчисляване на цената на достъп, приложима и за размера на обезщетението, не оказват влияние върху основанието на паричното право на обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД. На последно място се поддържа, че както въззивният, така и първоинстанционният съд, са допуснали нарушение на процесуалните правила, свързани със събирането на доказателствата, в резултат на което е останал неустановен по делото размера на дължимото обезщетение, равностойно на размера на таксата за достъп съобразно методиката по чл.117, ал.8 ЗЕ. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания да се съберат исканите от ищеца доказателства относно размера на вземането. Претендират се разноски за касационната инстанция.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК се обосновава с твърдението за допуснато съществено нарушение на основното процесуално правило по чл.148 ГПК, а именно, че първоинстанционният съд да не е събрал поисканите от ищеца и допуснати от съда доказателства относно размера на претендираното вземане.

В изложението се твърди също наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните три правни въпроса:

1. „ Представлява ли правно основание по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, годно да обуслови безвъзмездно използване на чужда вещ, задължението на енергийното предприятие да осигурява сигурността на електропреносната мрежа?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №91/11.09.2009г. по т.д.№596/2008г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №37/30.03.2010г. по т.д.№709/2009г. на ВКС, І т.о

2. „ Наличието на договор за достъп и пренос на ел.енергия между енергийните предприятия представлява ли правно основание по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД за използване на съоръжения на едното предприятие от другото?“ Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №6/02.02.2015г. по т.д.№184/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №179/18.05.2011г. по т.д.№13/2010г. на ВКС, ІІ т.о.

3. „ Налице ли е обедняване за дадено енергийно предприятие, когато негово съоръжение се използва от друго енергийно предприятие, ако амортизационните разходи са съобразени при определяне на цената на ел.енергия от регулаторния орган?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с постановките в цитираното по-горе решение №179/18.05.2011г. по т.д.№13/2010г. на ВКС, ІІ т.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника „ЕСО“ ЕАД, в който се твърди че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че цитираната от касатора практика на ВКС не е относима за конкретния правен спор между „Топлофикация София“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора като се твърди, че въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства при спазване на процесуалните правила и на материалния закон. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №6542/17.09.2019г. по т.д.№14264/2016г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против „ЕСО“ ЕАД иск с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 964 384.46лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствени на ищеца съоръжения – открити разпределителни уредби (ОРУ) 220кV и 110кV в ТЕЦ „София“ и открита разпределителна уредба 110кV в ТЕЦ „Изток“, за периода от месец декември 2013г. до месец юни 2016г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -17.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключенията на вещите лица по извършените техническа и комплексна техническа експертизи, въззивният състав е приел за установено, че:

• процесните съоръжения - открити разпределителни уредби /ОРУ/ 220kV и 110 kV в ТЕЦ „София“ и открита разпределителна уредба 110 kV в ТЕЦ „София Изток“ представляват „Електрическа уредба“ по смисъла т.19 от §1 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и са част от „електропреносната мрежа“ на страна по смисъла на т.20 от ДР на ЗЕ; ищецът е производител на електрическа енергия по смисъла на т.46 от ДР на ЗЕ; ответникът е оператор на електропреносна мрежа, по смисъла на т. 34а, б. „а“ от ДР на ЗЕ.

• процесните съоръжения са били собственост на ищеца в периода месец декември 2013г. до месец юни 2016г. /вкл./.

• в периода от декември 2013г. до месец юни 2016г. /вкл./ процесните съоръжения са ползвани от ответника. Количеството ел.енергия, която е изнесена от ТЕЦ „София“ общо за процесния период е 1 813 660 380,67 kWh, а получената в ТЕЦ „София“ чрез ОРУ 110/220 KV ел.енергия е 11 831 473,0 kWh.. Свързването на ОРУ 110 KV и ОРУ 220 KV в ТЕЦ „София“ и ТЕЦ „София Изток“ е изпълнено в съответствие на нормативните изисквания на производителя. Начинът на свързване на съоръженията на ТЕЦ „София /ОРУ 110/220 KV/ служат за осигуряване на нормална работа на синхронните генератори при всички режими на електроенергийната система. Според експертите е технически възможно „ЕСО“ ЕАД да изключи ТЕЦ „София“, което ще спре преминаването на транзитна енергия, но това ще доведе до нарушаване на нормативните изисквания за безопасност.

• при определяне преференциални цени на ел.енергията за процесния период са включени: балансовата стойност на ел.съоръженията, както и всички разходи за амортизация, заплати и други вноски. В разходите влизат разходи за: амортизация, ремонт, заплати и възнаграждения, въоръжена охрана, противопожарна охрана, материали, за събиране на вземанията, за баланс на електроенергия, съдебни разходи. В посочените разходи са включени и годишните разходи за ел.енергия на ОРУ 110/220 KV на ТЕЦ София ЕАД

-процесните мрежи са част от мрежата, съответно са елемент от ЕЕС на страната с произтичащите от това задължения; при спазване правилата и съображенията за сигурност на ЕПМ е възможен транзит през ОРУ- на чужда енергия;

• ищцовото дружество има качеството на производител на комбинирана енергия-топлинна и ел.енергия, а не на потребител на ел.енергия, която се продава по цени на регулатора и на преференциална цена; ответното дружество не е производител и не продава ел. енергия, а само пренася, разпределя и получава цена за пренос от онези потребители до които енергията е пренесена; ответното дружество транзитира ел.енергия чрез процесните мрежи, когато със система на ТЕЦ има наличие по-малко ел.енергия от необходимото за потребителите на ТЕЦ „София“ и за собствени нужди, за да се гарантира сигурността на синхронните генератори и тяхната безопасност и за гарантиране на производствените мощности на ТЕЦ

• „ЕСО“ ЕАД няма свои потребители. „ЕСО“ ЕАД, съгласно своето съществуване и своето предназначение, има за цел да пренася електрическата енергия до всички точки в държавата и междуселищните точки.

На базата на така установената фактическа обстановка, препращайки и към мотивите на първата инстанция по чл.272 ГПК и акцентирайки върху качеството на ищеца на производител на комбинирана енергия-топлинна и ел.енергия и качеството на ответника на системен оператор, който нямо свои потребители, въззивният състав е приел, че е останало недоказано при условията на главно и пълно доказване обедняването на ищеца и обогатяването на ответника като последица от ползването на процесните електрически уредби в периода от месец декември, 2013год. до месец юни, 2016год. /вкл./ като е изложил следните съображения:

В посочения период от време процесните електрически уредби са свързани с електропреносната и електро-разпределителната мрежа на ответното дружество, в съответствие на нормативните изисквания на производителя, което осигурява нормална работа на синхронните генератори на „Топлофикация София“ - ЕАД при всички режими на електроенергийната система и гарантира тяхната безопасност. Възможният транзит на чужда ел.енергия се случва, когато производството на ТЕЦ е по - малко от сумарното потребление от потребителите и собствените нужди на ТЕЦ „София“ като по този начин се гарантира сигурността на синхронните генератори и производствените мощности на ТЕЦ. Производителите на ел.енергия, какъвто е и ищеца, получават компенсация за производството чрез цената, която КЕВР одобрява като се отчитат активите в процеса на производството на ел.енергия - чрез метода на амортизациите. Според съда от изложеното следва извода, че осъществяването на транзит на чужда ел.енергия през процесните електрически уредби е в зависимост от поведението на ищеца и в негов интерес - същият е производител на комбинирана енергия - топлинна и ел.енергия, която не може да се съхранява, и се продава по цени на регулатора и на преференциална цена, чрез която се получава компенсация за производството, при спазване на законовите изисквания за безопасност за производството на същата.

Съдът е подчертал, че в хода на производството не се установява, чрез използването на процесните електрически уредби, ответникът да е доставял електрическа енергия до конкретен потребител, различен от собственика на уредбите, поради което не може да се приеме за доказано основанието за твърдяното неоснователно обогатяване, настъпило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл.117. ал.7 /респ. ал.8/ ЗЕ, с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаването й, а ответникът се е обогатил, като не е заплатил същата. Според въззивният състав (който се е позовал и на практиката на ВКС при преценката за наличието на предпоставките по чл.59, ал.1 ЗЗД, обективирана в решение №198/26.11.2010г. по т.д.№1025/2009г., II т.о.), доколкото „ЕСО“ ЕАД няма свои потребители“, а използването на процесните уредби от ответника по установения от вещите лица начин е в съответствие с нормативните изисквания за безопасност и с цел гарантиране устойчивата работа на синхронните генератори на „Топлофикация София“ – ЕАД, не се установява ищецът да е обеднял, а ответникът се е обогатил от използването на процесните електрически уредби в резултат на неплащането на цена за достъп,

Въззивният състав е приел за неоснователно възражението във въззивната жалба за неправилно приложение от първата инстанция на материалния закон - чл.117, ал.8 ЗЕ и §4, ал.1 ПЗР на ЗЕ, и неразграничаване на правоотношенията между ищеца и ответника. Подчертал е, че по делото не е установено ползване на процесните електрически уредби от ответника за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти, както е посочено в цитираната разпоредба, за което е необходимо за да бъде заплащана цена за достъп, а ползванетж е съответствие с нормативните изисквания за безопасност и с цел гарантиране устойчивата работа на синхронните генератори на „Топлофикация София“ ЕАД.

Съдът е посочил, че твърденията на ищеца за наличието на различни правоотношения между него и ответника, произтичащи от обстоятелството, че ответникът, в качеството си на оператор на електропреносната мрежа, предоставя услугата по пренос и достъп до електропреносната мрежа, а ищецът, в качеството си на производител и ползвател на електропреносната мрежа, е сключил с ответника договори в съответствие с чл.104, ал.1, вр. с чл. 84, ал. 2 ЗЕ, се правят за първи път във въззивното производство. Според въззивния състав такова разграничение на правоотношенията между страните и твърдения в тази насока не са направени с исковата молба, поради което посочването им за първи път във въззивното производство е преклудирано, на основание чл.266, ал.1 ГПК, и не може да обоснове неправилност на решението, но дори и да се приеме, че следва да бъдат обсъдени по същество, възраженията са неоснователни, предвид установената цел за която са използвани процесните електрически уредби - в съответствие с нормативните изисквания за безопасност и с цел гарантиране устойчивата работа на синхронните генератори на „Топлофикация София“ - ЕАД, а не за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други клиенти, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.8 ЗЕ. Според съда от неизпълнението на задължението по §4, ал.1 ПЗР на ЗЕ, а и на разпоредбата на чл.117, ал.8 ЗЕ, не следва по несъмнен начин, че енергийното предприятие което ползва енергийните обекти и съоръжения на ищеца, се обогатява неоснователно, като не понася разходите за поддръжка и не плаща цената за достъп.

С обжалваното решение е прието за неоснователно възражението срещу извода на първата инстанция, че цената по чл.117, ал. 8 ЗЕ и преференциалните цени за продажба на комбинирана енергия изпълняват една и съща функция, поради което в случая Методиката по чл.117, ал. 8 ЗЕ е неприложима. Съдът е посочил, че при липсата на изрична законова уредба, право на съда е да извърши преценка за наличието на предпоставките на чл.59, ал.1 ЗЗД, като съобрази установените по делото факти и обстоятелства.

По отношение на възражението за нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционният съд, изразяващо се в необсъждане на приети по делото доказателства и допуснати нарушение във връзка с доклада по делото, съдът е отразил, че възражението е бланкетно, тъй като с въззивната жалба не са посочени доказателствата, за които се твърди, че не са обсъдени от първоинстанционния съд. Подчертано е, че СГС е направил доклад по делото, в който е разпределил доказателствената тежест като в първото по делото заседание на 11.12.2017г. страните изрично са заявили, че нямат възражение по доклада. Отделно въззивният състав е посочил, че наличието на доказателства за количеството транзитираща енергия, които според въззивника първоинстанционният съд не е обсъдил, не може да обоснове промяна в направените изводи, тъй като по делото не е установено наличието на предпоставките по чл.59, ал.1 ЗЗД, което от своя страна да обоснове необходимостта от определяне по размер на дължимото обезщетение.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Оплакването за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано от касатора с твърдението, че както въззивният съд, така и първата инстанция, в нарушение на съдопроизводствените правила по чл.148 ГПК, не са събрали поисканите от ищеца и допуснати в производството доказателства относно размера на неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Въпросът за размера на претендираното обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД е предпоставен от установяване по делото на основателността на исковата претенцията. Ето защо и доколкото въззивният съд е приел, че искът по чл.59, ал.1 ЗЗД не е основателен, касационната инстанция първо следва да разгледа поддържаното от касатора основание за допускане на касация по чл.280, ал.1 т.1 ГПК съобразно формулираните въпроси, касаещи основателността на претенцията.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване нито един от поставените от касатора правни въпроси: 1. „ Представлява ли правно основание по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, годно да обуслови безвъзмездно използване на чужда вещ, задължението на енергийното предприятие да осигурява сигурността на електропреносната мрежа?“; 2. „ Наличието на договор за достъп и пренос на ел.енергия между енергийните предприятия представлява ли правно основание по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД за използване на съоръжения на едното предприятие от другото?“ и 3. „ Налице ли е обедняване за дадено енергийно предприятие, когато негово съоръжение се използва от друго енергийно предприятие, ако амортизационните разходи са съобразени при определяне на цената на ел.енергия от регулаторния орган?“. Внимателният анализ на въззивното решение ( а също и на мотивите на първоинстанционното решение, към които въззивният състав препраща по реда на чл.272 ГПК) сочи, че решаващите аргументи на въззивния съд за липсата в конкретния случай на неоснователно обогатяване са свързани със специфичното качество на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД като производител на комбинирана енергия - топлинна и ел.енергия, а не на потребител, и със специфичното качество на ответника „ЕСО“ ЕАД, който съгласно своето съществуване и фунции, независимия електроенергиен системен оператор на Република България, е анжажиран с гарантиране на безопасното управление на електропреносната мрежа с високо напрежение на страната. Акцентирайки върху спецификата в дейността на ищеца като производител на комбинирана енергия, съдът е приел, че ползването на процесните съоръжения е било в интерес на ищеца, тъй като по този начин се осигурява нормалната работа на синхронните генератори на „Топлофикация София“ - ЕАД при всички режими на електроенергийната система и се гарантира тяхната безопасност. Подчертавайки спецификата в дейността на ответника „ЕСО“ ЕАД, който няма свои потребители, въззивният съд е приел, че ответникът е ползвал процесните съображения с цел гарантиране устойчивата работа на синхронните генератори в съответствие с нормативните изисквания. Именно с оглед характеристиката на двете дружествата - ищец и ответник (наред и с допълнителните аргументи, свързани с начина на определяне от КЕВР на цената на произвежданата и продавана от ищеца електроенергия), въззивният съд е обосновал извода, че в случая не се установява ищецът да е обеднял, а ответникът да се е обогатил от използването на процесните електрически уредби в резултат на неплащането на цена за достъп,

И трите формулирани от касатора въпроса нямат отношение към решаващите мотиви на съда, свързани със специфичните качества на ищеца и на ответника и в тази връзка въпросите не са значими за конкретния правен спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно разяснения в т.1 от от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В резултат на това, не е относима към решаващия извод на съда и цитираната от касатора практика на ВКС, обективирана в решение №91/11.09.2009г. по т.д.№596/2008г., ІІ т.о.; решение №37/30.03.2010г. по т.д.№709/2009г. І т.о;,решение №6/02.02.2015г. по т.д.№184/2014г. ІІ т.о. и решение №179/18.05.2011г. по т.д.№13/2010г. ІІ т.о., които съдебни актове са поставени по спорове, по които ищци са били потребители на електроенергия, а ответници – електроразпределителни дружества, доставящи електроенергия до крайния потребител. Липсата на поставен значим за конкретния правен спор между „Топлофикация София“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД въпрос обуславя недопускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Доколкото не може да бъде допуснато касационно основание на въззивното решение във връзка с приетата от въззивния съд неоснователност на иска, не следва да се обсъжда сочената от касатора предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като дори да е допуснато такова процесуално нарушение при събиране на доказателства относно размера на претендираното обезщетение до степен, обуславящо очевидна неправилност, то тя няма да се отрази върху крайното решение на съда. Отделен е въпросът, че въззивният съд е изложил съображения относно неоснователността на оплакването на въззивника за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доказателствения материал, касаещ размера на претенцията, и ако евентуално е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, такова нарушение би било основание за касация по чл.281, т.3 ГПК, но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

На основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на „ЕСО“ ЕАД сумата 200лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,