Определение № 132 от 13.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 845/2025 г.
ВКСII гражданско отделение13.01.2026 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 16525 от 12.12.2024 г., подадена от М. Д. И. и Н. Т. И. чрез адвокат Ц. М. от АК - С. З. срещу въззивно Решение № 303 от 30.10.2024 г. по в.гр.д.№ 442/2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 845/2025 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. ОСЪЖДА М. Д. И. и Н. Т. И. ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. И. Й. сумата 511,29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро, представляваща равностойността на сумата 1 000 лева – разноски за защитата пред ВКС. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 16525 от 12.12.2024 г., подадена от М. Д. И. и Н. Т. И. чрез адвокат Ц. М. от АК - С. З. срещу въззивно Решение № 303 от 30.10.2024 г. по в.гр.д.№ 442/2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора. Ответницата по жалбата Д. И. Й. е депозирала отговор чрез адвокат Д. К. от САК. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Преди да пристъпи към преценка за наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и констатира следното: Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, освен когато се обжалват решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях обуславящи искове. В случая с обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 326 от 12.06.2024 г. по гр.д.№ 1880/2023 г. на Районен съд - Казанлък, с което са уважени предявените от Д. И. Й. искове с правно основание чл. 75 ЗС, като М. Д. И. и Н. Т. И. са осъдени да предадат на ищцата владението на следните обекти:
жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор ***, находяща се в [населено място], с административен адрес: [улица], брой етажи: 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015 г.;
еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], със същия административен адрес, със застроена площ 25 кв.м., разположена в посочения ПИ. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК цената по исковете за нарушено владение възлиза на една четвърт от размера по т. 2, т.е. равнява се на 1/4 от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на процесното вещно право. Данъчната оценка на жилищната сграда с идентификатор *** възлиза на 14 974,30 лв., а данъчната оценка на сградата с идентификатор *** е 6 454,40 лв. Прилагайки правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК, съставът на ВКС констатира, че цената по първия обективно съединен иск възлиза на 3 743,58 лв., а цената по втория обективно съединен иск е 1 613,60 лв. При тези факти се налага извод, че цената на никой от двата предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 75 ЗС не достига минималния праг за допустимост на касационното обжалване по граждански дела, като отсъства основание за приложението на изключението от правилото по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Като недопустима, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, а производството по делото – прекратено. Основание за противното не дава погрешното указание на въззивния съд, че актът му подлежи на касационно обжалване. С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК ответницата по касация има право да получи разноските, направени за защитата й срещу процесуално недопустимата касационна жалба. Същите са доказани в размер на сумата 1 000 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по ДПЗС с. А № 035539 от 18.02.2025 г. (л. 14). Ето защо и на основание чл. 5, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ на ответницата по касация следва да се присъди заплащането на сумата 511,29 евро.