Определение № 50027 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2552/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба, вх.№ 3612/09.05.2022 г., от ответната по иска страна Община Смолян, чрез адвокат М. Ш.-М., срещу решение № 32 от 17.03.2022 г. по в.гр.д.№ 60/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта потвърждаваща решение № 231 от 19.11.2021 г. по гр.д.№ 392/2020 г. на Смолянския окръжен съд в осъдителните части, с които предявеният от М. Д. Р. против Община – Смолян иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е уважен за сумата 25000 лв., ведно със законната лихва от 20. 08. 2018 г. (предявяване на иска) до окончателното й плащане, а искът по чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата от 20. 08. 2018 г. до 26. 08. 2020 г., е уважен за сумата 5125 лв. Твърди се неправилност на решението в обжалваните части и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставени процесуалноправни и материалноправни въпроси.

Подадена е касационна жалба, вх.№ 3287/26.04.2022 г., от ищцата М. Д. Р., чрез адвокат П. Н., срещу въззивното решение в частта потвърждаваща решение № 231 от 19.11.2021 г. по гр.д.№ 392/2020 г. на Смолянския окръжен съд в отхвърлителните части, с които предявеният от М. Д. Р. против Община – Смолян иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен над сумата 25000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен над сумата 5125 лв. до пълния предявен размер от 10166, 67 лв. Твърди се неправилност на решението в обжалваните части и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставени процесуалноправни и материалноправни въпроси.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявени от М. Д. Р. срещу Община-Смолян искове с правни основания чл. 49 ЗЗД – за присъждане на сумата 50000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска (26. 08. 2020 г.) до окончателното й изплащане, и чл. 86 ЗЗД - за сумата 10166, 67 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 20. 08. 2018 г. до 26. 08. 2020 г. Твърди се, че на 20. 08. 2018 г., около обяд, ищцата претърпяла инцидент на първия дървен мост на екопътека „Каньона на водопадите“ в резерват „Сосковчето“, Община – Смолян. При стъпване на моста и подпиране с лявата ръка на парапета, наличен само от едната страна, парапетът се счупил и ищцата паднала в коритото на реката от височина около 280 см. В резултат на падането получила следните травматични увреждания: изкълчване на дясна глезенна става, открито счупване на дясната скочна кост, обширно кръвонасядане по предновътрешната повърхност на лявата подбедрица, охлузвания на тялото. Наложило се оперативно лечение, кръвопреливане, обездвижване за 45 дни, придвижване с инвалидна количка, проходилка и патерици до декември 2018 г., провеждане на рехабилитации и възстановителни процедури в продължение на повече от 5 месеца след изписване от болницата. Положението било усложнено и от обстоятелството, че скоро след инцидента ищцата узнала, че е бременна. Твърди се, че травматичните увреждания причинили на ищцата неимуществени вреди: преживян стрес и уплаха от случилото се, както и силни болки в продължителен период от време, изпитани негативни емоционални изживявания от битовите неудобства, социална изолация и необходимостта от ползване на чужда помощ за осъществяване на ежедневни битови дейности, както и силни притеснения за здравето и живота на плода. Твърди се, че случилото се е лишило ищцата и от възможността пълноценно да изпита радост от майчинството и да се подготви за предстоящото раждане и посрещането на новороденото дете. Тревожела се за възможността в бъдеще да работи и да бъде пълноценен родител, ако здравословното й състояние не бъде възстановено.

Община – Смолян е направила възражения за неоснователност на иска по съображения, че не е собственик или вещен ползвател на екопътеката, на която е настъпило увреждането на ищцата, нито е налице виновно и противоправно поведение на служители на общината или нейни контрагенти, довели до настъпване на инцидента.

За да достигне до извод за основателност на иска, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.08.2018 г. ищцата претърпяла описания по-горе инцидент на екопътека „Каньона на водопадите“ в резерват „Сосковчето“, Община – Смолян, в резултат на което получила сочените в исковата молба травматични увреждания (изкълчване на дясна глезенна става и открито счупване на талуса /скочната кост/, ожулване на десния лакът с размери около 3 см. и кръвонасядане по вътрешната страна на лява подбедрица с размери 25/10 см.)

Въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебномедицински експертизи е прието за установено, че състоянието на ищцата е наложило оперативно лечение. През първите 7 дни след операцията ищцата е изпитвала силни болки, които постепенна са намалявали. Периодът за възстановяване на изкълчената глезенната става е около 2 месеца, на откритата фрактура на скочната кост – около 7-8 месеца, при липса на усложнения. Травматичните увреждания са причинили дискомфорт на ищцата както в острия следоперативен период, така и в периода на възстановяване, заради невъзможността за придвижване без помощни средства и затруднения при извършването на ежедневните дейности за срок около 8 месеца. В продължение на 8 месеца след инцидента са правени превръзки на раната на дясното ходило и е провеждана рехабилитация. При извършения преглед на 27.01.2021 г. вещото лице е установило наличие на цикатрикси по предна, външна и вътрешна страна на дясно ходило с размери средно около 10-17 см., оточност на глезенната става и ограничен обем в движенията сгъване и разгъване, в сравнение със здравата лява глезенна става, а при образното изследване е установена и начална артроза на ставата. Прогнозата за пълно възстановяване е неблагоприятна, поради възникването на посттравматични артрозни промени в областта на дясната глезенна става и ходилото, които водят до болка и затруднение при движение в ставата. Преди инцидента Р. не е страдала от заболяване на опорно-двигателния апарат и от вестибуларни нарушения.

Въз основа на събраните гласни доказателства е прието, че ищцата изпитвала изключително силни болки след инцидента, заради които получавала замайване и й е прилошавало. След операцията болките продължили. След изписването пътували до [населено място] близо 10 часа, тъй като ищцата изпитвала болка от вибрациите на колата и се изморявала. В [населено място] свидетелят продължил да обгрижва ищцата, тъй като тя не е била в състояние да се грижи за себе си. Наложило се да ползва инвалидна количка, проходилка и патерици. Изпитвала болки и дълго време се страхувала да стъпи на крака. Била нетрудоспособна. Ограничила контактите с други хора. Чувствала се непълноценна. Нуждаела се е от помощта на друг човек, за да стане, да отиде на тоалетна и извършва ежедневни битови дейности, да ходи на медицински прегледи и процедури. При дълго стоене или ходене кракът се подувал. През цялото време на възстановяването ищцата се страхувала както за своето здраве, така и за детето, което е носела. Търсели специални обувки за травмирания крак, за да ходи по-леко и за да се облекчат болките. Чувствала се дискомфортно от белезите, които има в областта на глезена. Не може да ходи продължително време, тъй като кракът се уморявал и започвала да куца.

Прието е, че теренът, върху който се намира процесната екопътека, не е собственост на Община Смолян, а е държавна собственост. Община – Смолян е осигурила финансирането и изпълнението на ремонта и рехабилитацията на съоръженията по екопътека е “Каньонът на водопадите”, със средства получени по Оперативна програма “Европейско териториално сътрудничество Гърция-България 2007-2013 г.” Бенефициент по програмата е била Община Смолян, която с договор от 28.09.2012 г. е възложила на изпълнител (Консорциум „Еко-инфрструктура-2012“ ДЗЗД) осъществяването на проекта и е приела извършените работи с констативен протокол от 11.07.2013 г. Изпълнението на проекта е съгласувано с Държавно горско стопанство-Смолян. Строителното разрешение е издадено на Община – Смолян. С докладна записка от 19.03.2019 г. от кмета на Община Смолян до общинския съвет е предложено да се предприемат действия по отдаване под наем на сградата на Посетителския информационен център (ПИЦ), който се намира в началото на процесната екопътека, като в договора се впише задължително условие наемателят да поддържа инфраструктурата на трасето и стопанисва екопътеката. Общинският съвет при Община-Смолян е взел решение № 1123 от 04.04.2019 г. за откриване на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на ПИЦ, като сред задължителните конкурсни условия фигурира наемателят да поеме стопанисването на екопътека “Каньонът на водопадите” и поддръжката на инфраструктурата на трасето. За ПИЦ са отговаряли двама специалисти, назначени в общината с трудови договори от 01. 11. 2012 г. и от 25.05.2016 г., видно от договорите и длъжностните характеристики към тях, а единият от тях - за екопътеката. В счетоводството на Община – Смолян, по сметка 2202 „Инфраструктурни обекти“, партида 1375, е заведен дълготраен актив „Екопътека Водопадите, проект Сосковче“ на стойност 646414, 48 лв. Посетителският информационен център е реализирал приходи за общината от продажба на карти, сувенири и предоставяне на информационни услуги, които приходи се осчетоводяват по с9метка 5011 „Касови наличности в левове“ и по кредите на сметка 7117 „Приходи от продажба на услуги“.

От правна страна искът по чл. 49 ЗЗД е приет за основателен. Прието е, че отговорността за поддържането на екопътека “Каньонът на водопадите”, изградена по искане и възлагане от Община – Смолян, включително и за осигуряване безопасността на изградените съоръжения, е на Община – Смолян, поради което същата е легитимирана да отговаря по предявените искове. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивния съд е взел предвид претърпените медицински интервенции, времетраенето на оздравителните процеси, неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, обема и интензитета на търпените болки и страдания, чувство на притеснение и дискомфорт от затрудненото осъществяване на ежедневни дейности. Приел е, че сумата 25000 лева би обезщетила ищцата за претърпените неимуществени вреди.

За неоснователно е прието възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в несъобразяване с поставените табели и в преминаване през моста на свой риск. В тази връзка съдът е съобразил, че преминаването през процесния мост е единствената възможност да се продължи движението по екопътеката, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че са били налични табели, които да предупреждават за възможни затруднения при преминаването през моста, включително за счупвания и нестабилност на парапета. Не са ангажирани и никакви доказателства ищцата да се е движила по моста по начин, който да създава вероятност от счупване на елементи от неговата конструкция или за самонадеяно поведение.

С оглед уважаване на главния иск за сумата от 25000 лев, е приет за основателен и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 5125 лв. за забавено плащане главницата за периода от датата на увреждането – 20.08.2018 г. до предявяване на иска – 26.08.2020 г.

В изложение към касационната жалба, подадена от Община – Смолян, се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Чия е тежестта на доказване на възлагането на стопанисването на екопътеката и поддръжката на инфраструктурата на трасето й на Община Смолян – каква е възложената работа, от кого и на кого е възложена същата, с какъв акт; Какви са последиците, ако не е доказано възлагането на стопанисването на екопътека и поддръжката на инфраструктурата на трасето от собственика на екопътеката - държавата на Община Смолян.

2. В качеството на бенефициент по Оперативна програма за европейско териториално сътрудничество “Гърция-България 2007-2013” и възложител по договора за инженеринг с “Eко-инфраструктура-2012”ДЗЗД и след изтичане на 5-годишния гаранционен срок от датата на въвеждане на обекта в експлоатация, задължена ли е Община Смолян да стопанисва и поддържа екопътеката, без да има законово или договорно задължение за това, и отговорна ли е за инциденти, настъпили в този имот след изтичане на гаранционния срок.

3. Налице ли е пряка и непосредствена причинна връзка между реализирания проект и претендираните по делото вреди, настъпили след изтичане на гаранционния срок.

4. Изричното предупреждение, че преминаването е на отговорност на лицето, изключва ли, съответно намалява ли отговорността за обезщетяване при настъпили вреди.

5. Нереализираните намерения на Кмета на Община Смолян и Общински съвет Смолян, предприети повече от шест месеца след злополуката, да отдадат собствения на общината недвижим имот, представляващ сграда Посетителски информационен център, под наем и да обвържат наемателя със стопанисването на екопътеката и поддръжката на инфраструктурата на трасето, правят ли Община Смолян легитимен ответник по предявените искове по чл.49 ЗЗД, при липса на законови и договорни задължения и след като тя не е нито собственик, нито ползвател на екопътеката.

Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 141 от 08.01.2021 г. по гр.д.№ 3052/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 63 от 01.03.2016 г. по гр.д.№ 4885/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 2521 от 17.03.2022 г. по адм.дело № 98/2022 г. на ВАС, ІV отделение, вторият – в противоречие с ТР № 88/84 г. на ВС, ОСГК, трети въпрос – в противоречие с решение № 228 от 19.01.2016 г. по гр.д.№ 6774/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., четвъртият – в противоречие с решение № 378 от 15.01.2016 г. по гр.д.№ 1629/2015 г. на ВКС, ІV г.о., а относно последния въпрос се твърди, че обсъждането му би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въпросите не отговарят на изискванията на общо основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не поставят за разглеждане принципни материалноправни или процесуалноправни проблеми, а обсъждането им е свързано с преценка на събраните по делото доказателства, на обосноваността на фактическите изводи и на съответствието на правните изводи с относимите за спорното правоотношение материалноправни норми, тоест с преценка правилността на решението, а извършването на такава на етапа по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси. По въпроси № 1, № 2 и № 3 изводите на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС, на която се позовава касаторът. Въпросите касаят извода на въззивния за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на Община - Смолян за обезщетяване на причинените на ищцата вреди, поради непредприемане на действия с дължимата грижа за стопанисване на изградената по нейно възлагане екопътека “Каньонът на водопадите” и за поддръжка на инфраструктурата на трасето във вид и състояние, което да гарантира безопасността на посетителите. Този извод не влиза в противоречие с решение № 141 от 08.01.2021 г. по гр.д.№ 3052/2019 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 63 от 01.03.2016г. по гр.д.№ 4885/2015 г. на ВКС, ІV г.о., в които е прието, че за отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите, при които се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки за това - извършени действия в изпълнение на работата или по повод на нея от лицето, на което е тя възложена или осъществени бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Необходимо е и виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата, като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечително-гаранционна. Въпрос № 4 е относим към възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в несъобразяване с поставените табели и преминаване през моста на свой риск. Значимостта на този въпрос за преценка основателността на възражението за прихващане и за изхода на спора е предпоставена от установяването на твърдението на ответника за наличие на поставени предупредителни табели. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи наличие на табели, предупреждаващи за възможни затруднения при преминаването през моста, включително счупвания на парапета, нито доказателства, установяващи, че ищцата се е движила по моста по начин, който да създава вероятност от счупване на елементи от неговата конструкция или за самонадеяно поведение. В допълнение следва да се посочи, че въпросът не е разрешен в противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (р ешение № 339 от 20.12.2018 г. по търг. д. № 2882/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., р ешение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., р ешение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., Решение № 153 от 31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ІІ т. о., решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ІV г. о.), в която е възприето разрешението, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се намират в причинна връзка не само с поведението на деликвента, но и с поведението на самия пострадал. За да се приеме наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и противоправно. С Решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че релевантен за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Въззивното решение е съобразено с тази практика, тъй като отказът на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да намали определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди е обусловен от преценката за липса на причинна връзка между поведението на пострадалия ищец и вредоносния резултат. Въпрос № 5 е формулиран във връзка с тезата на жалбоподателя, че общината не е собственик на екопътеката и не следва да носи отговорност по чл.49 ЗЗД за репариране на причинените вреди. Обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като във връзка с исковете по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД и разграничението им има формирана задължителна и незадължителна практика на ВКС (ППВС № 17/1963 г., решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр.д.№ 1354/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и др.)

В изложение към касационната жалба, подадена от М. Д. Р., се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да разгледа и се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

2. За задълженията на въззивния съд да извърши своя преценка на доказателствата, да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по спора.

3. Какво е съдържанието на понятието справедливост и какви са критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.

4. Какви са критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД.

5. Изпълнил ли е въззивният съд задължението си да постанови акта се след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, при положение, че не е съобразил заключенията на вещото лице.

6. Длъжен ли е въззивния съд при определяне на конкретния размер на обезщетението да вземе предвид и обсъди всички факти и обстоятелства, установени от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и изслушаните по делото експертизи, в хипотеза, при която не споделя крайния извод на първоинстанционния съд за размера на дължимото обезщетение.

7. Длъжен ли е решаващия съд да извърши цялостен анализ и оценка на всички конкретни, установени по делото обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа на справедливост, при отчитане на икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: първи въпрос – в противоречие с решение № 38 от 20.04.2022г. по търг.д.№ 617/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., втори въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 157 от 11.02.2016 г. по търг.д.№ 638/2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 17 от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 4121/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 176 от 15.05.2017 г. по търг.д.№ 1885/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 32 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 4015/2021 г. на ВКС, трети въпрос – в противоречие с решение № 211 от 04.02.2020 г. по гр.д.№ 831/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., четвърти въпрос – в противоречие с решение № 19 от 19.04.2019 г. по търг.д.№ 1408/2018 г. на ВКС, І т.о. и решение № 39 от 14.04.2022 г. по търг.д.№ 647/2021 г. на ВКС, пети и шести въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 22 от 02.07.2019 г. по търг.д.№ 587/2018 г. на ВКС, І т.о., решение № 50 от 22.05.2019 г. по гр.д.№ 1441/2018 г. на ВКС, І г.о., решение № 42 от 10.06.2015 г. по гр.д.№ 4492/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 60 от 14.05.2019 г. по гр.д.№ 2324/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 172 от 10.04.2017 г. по гр.д.№ 2312/2015 г. на ВКС, І т.о., седмия въпрос – в противоречие с решение № 37 от 11.04.2022г. по търг.д.№ 328/2021 г. на ВКС и др.

Въпроси № 3 и № 4 са обусловили правните изводи на съда и са от значение за изхода на конкретното дело, но по отношение на същите не е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. е прието, че размерите на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието “справедливост” по смисъл на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението и които съдът е длъжен да обсъди - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд, в съответствие с практиката на ВС и ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е извършил преценка на всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост – съобразил е характера и тежестта на уврежданията, претърпените медицински интервенции и вида на проведеното лечение, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, продължителността на възстановителния период, прогнозите за възстановяване на ищцата, преживените негативни психически изживявания.

Въпроси № 1, 2, 5, 6 и 7 също не обосновават допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивния съд е обсъдил, поотделно и в съвкупност, всички събрани по делото доказателства, които носят информация за релевантни факти (писмени доказателства, свидетелски показания, заключения на съдебномедицински експертизи). Оплакванията за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата и за необоснованост на фактическите изводи представляват касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК. Преценката им изисква преценка правилността на въззивното решение, а извършването на такава на етапа по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Не е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените в изложението пороци на съдебния акт, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.

При този изход на делото, разноските за касационната инстанция следва да останат за сметка на страните така, както са направени.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,