Определение № 205 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 842/2010 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационни жалби от адв. В. В. – процесуален представител на ответницата по исковата молба А. М. А., против решение №1031/14.7.2009 г. и решение №131/02.02.2010 г. по гр.д.№801/2009 г. по описа на В. окръжен съд, г.о. С въззивно решение №1031/14.7.2009 г. В. окръжен съд е оставил в сила решение №431/18.02.2009 г. по гр.д.№8006/2007 г. по описа на В. районен съд, девети състав, с което А. М. А. е осъдена да предаде на НК “Ж. инфраструктура” – С., съдържането на недвижим имот, находящ се в[населено място], ул.”Младежка” бл.3, вх.Б, ет.1, ап.4, на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, както и да заплати на същия ответник сумата 527,37 лева – обезщетение за ползване на посочения недвижим имот за периода от 01.3.2007 г. до 30.9.2007 г., на основание чл.236, ал.2 ЗЗД. В изложението по касационната жалба срещу посоченото решение се твърди, че то е в противоречие с практиката на съдилищата, от значение е за точното прилагане на закона – ЗН, СК, ЗДС. Точно кога и как бивши съпрузи имат право да наследяват, както и към кой момент е открито наследството. Т. дружества и ЮЛ имат ли право да разпределят с протоколи договори или по друг способ ползването на вещи държавна собственост или да се приеме, че да собственици. Сочи се, че решението е недопустимо поради липса на материална и процесуална легитимация на страните. Изложение по решение №131/02.02.2010 г. не е представено. Ответникът по касационните жалби – НК “Ж. инфраструктура” – С., чрез териториалното си поделение ЖП С. – В., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното: С оглед направеното възражение за липса на материалноправна и процесуална легитимация на страните, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че по отношение на него въззивната инстанция точно е приложила закона. От ангажираните по спора доказателства е видно, че процесният имот е частна държавна собственост и е предоставен на НК “ЖИ” – ЖП секция-В.. Безспорно е, че между страните е съществувало наемно правоотношение, което е било прекратено. Поради това е налице както материалноправна, така и процесуалноправна легитимация на страните по настоящия спор. В останалата част изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В частта, в която се поставят въпроси, същите са неотносими към спора, тъй като засягат наследяване, което в случая не е налице. Освен това се поставят вещноправни въпроси, които също са неотносими към настоящия спор. В останалата си част изложението представлява излагане на становище свързано с предмета на делото, с постановеното въззивно решение, както и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на двете въззивните решения. Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,