Определение № 213 от 30.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2016 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Х. Х. Холдинг АД срещу въззивно определение № 13024 от 18.06.2015г по ч.гр.дело № 5953/2015г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 28.01.2015г по гр.д № 13066/2014г на СРС 33 състав за прекратяване на исково производство по отрицателен установителен иск за собственост, поради отвод за пресъдено нещо, предвид влезли в сила решения по гр.д № 55/1994г на СГС и гр.д № 478/2000 на САС, в спор по чл. 108 ЗС между ответниците по отрицателния установителен иск и праводател на настоящия ищец. К. поддържа в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса към кой момент влязлото в сила съдебно решение има преклудиращ ефект относно фактите от значение за спорното право. Според реш. № 198/2011г по гр.д № 4864/2008г І г.о, реш. 299/2013г по гр.д № 1924/2013г І г.о и реш.475/2011г по гр.д № 1559/2010 І г.о по реда на чл. 290 ГПК, основателен отвод за пресъдено нещо не може да се прави, когато новите факти са настъпили след приключване на устните състезания, по които е постановено ползващото се със С. решение. В. съд е приел за определяща датата на влизане в сила на съдебното решение ,в резултат на връщане на въззивната жалба на ответника по иска, а заявеният с исковата молба нов факт в случая е настъпил междувременно. Ответниците по жалбата,чрез пълномощник адв Р. К. заявяват отговор ,че не е недопустимо касационно разглеждане по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК По реда на стария ГПК не е имало пречка да се въвеждат факти и пред втора инстанция ,на която делото е приключило с решение, при ограничен от частичното обжалване ,но идентичен спорен предмет ,за правото на собственост .Поставеният от касатора въпрос не е бил решаващо произнасян. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по поставения въпрос към кой момент влязлото в сила съдебно решение има преклудиращ ефект относно фактите от значение за спорното право – дали от датата от влизане в сила на решението, когато е имало постъпила въззивна жалба и същата е била върната ,или от денят, когато са приключили устните състезания ,по които е постановено влязлото в сила решение. Установеното в практиката на ВКС ,илюстрирано и с приложените от защитата съдебни решения е в поддържания от касатора смисъл: за преклудирането на фактическите основания по реда на ГПК (отм) от значение е момента на приключване на съдебното дирене, а не датата на влизане на решението в сила. Само че отговорът на поставения въпрос не обуславя друг извод по отвода за пресъдено нещо в настоящия случай. Като ищец по предявен отрицателен установителен иск, касаторът е искал за бъдат отречени права на собственост за 29/36 ид.ч. от имоти ,признати на ищците с влязло в сила решение по гр.д № 55/1994г на СГС, с предмет иск по чл. 108 ЗС За останалите 7/36 ид.части праводател на касатора е осъден от въззивния съд като страна ,след постановена отмяна на първоинстанционното решение по жалба на ищците в отхвърлителната част по иска им, с решение от 28.10.2002г по гр.д № 478/2000г на САС. Тъй като въззивната жалба на ответника [фирма] ,с правоприемник в процеса „Т. – Т.”(последният праводател на касатора) срещу решението на СГС е била върната, макар същият да е участвал във възивното производство и решението на САС да е постановено по отношение на него ,частният жалбоподател изтъква възможността да бъдат предмет на допустим иск фактите, настъпили след приключване на съдебното дирене в първа инстанция,макар същите да не са въвеждани в хода на делото пред САС. Д. на касатора за решаващо произнесен правен въпрос по допустимостта на иска ,разрешен в противоречие с установената практика, е неоснователен. Когато се касае за нови обстоятелства, на които искът в случая следва да се основава с оглед на допустимостта му, от значение е не само моментът на настъпването на новозаявените факти, но и правният им признак, свързан с пораждане ,изменение или прекратяване на спорното право. Като факт с претендирано правопогасяващо на несрещните права значение, настъпил след приключване на съдебното дирене по влязло в сила решение касаторът не е изтъквал друго, освен апортирането на имотите в капитала си, което е вид частно правопримство, както е изтъкнал и въззивния съд в обжалваното определение. Апортиране на спорните имоти по реда на чл. 73 ТЗ от ответника в процеса е осъществено при висящност на спора за собственост, дори след постановяване на първоинстанционното решение, с които искът е бил уважен За проверката на отрицателните процесуални предпоставки е без значение какви правни доводи изтъква ищецът по повод на новозаявения факт. Касае се за частно правоприемство, акт с траслативен за вещното право ефект и независимо дали то се осъществява при висящ, приключил, или приключил в една част съдебен процес срещу дружеството на праводателя - ответник в спора за собственост, императивната норма на чл.298, ал.2 ГПК изключва въвеждането на този факт като обстоятелство, на което може да се основе иск от правоприемника, за да се пререшава същия спор. Затова поставеният правен въпрос, по която е изтъкнато основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, не е решаващ за изхода на делото и отговорът му няма да обуслови друг извод по допустимостта на иска. Изтъквайки като нов факт с правопогасителен ефект този, от който произтича единствено частно правоприемство, ищецът не основава иска си на обстоятелства различни от тези, въз основа на които спорът за собственост е вече разрешен. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска. Ответниците по жалбата не са заявили и установили разноски в настоящето производство По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.