Определение № 115 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1664/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. И. срещу въззивно решение № I-175 от 16.01.2020 г. по в.гр.д.№ 1726 от 2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 121 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 991 от 2018 г. по описа на Районен съд- Айтос, поправено с решение № 207 от 09.10.2019 г. по гр.д.№ 991 от 2018г. по описа на Районен съд- Айтос, в частта, с която е прието за установено спрямо двамата ответници О. С. М. и съпругата му Х. И. М., че ищцата А. М. И. е собственик на следния недвижим имот: УПИ ....., квартал ..... пo ПУП на [населено място], [община], обл. Б., като е прекратено производството в тази част поради липса на правен интерес и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в останалите части, а именно: частта, с която на основание чл.108 ЗС ответниците О. С. М. и Х. И. М. са осъдени да предадат на А. М. И. владението върху нейната собственост, представляваща 13 кв.м. от посочения урегулиран поземлен имoт, разположени на север oт чупката на ищцовия парцел (c посока от север към юг) и на юг дo УПИ ..... и в частта, с която О. С. М. и Х. И. М. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на упражняване на правото на собственост на А. М. И., като премахнат незаконно изградената в режим на семейна имуществена общност (СИО) ограда, находяща се от запад на съседния УПИ ..... в квартал ..... пo ПУП на [населено място], общ.Р., приобщаваща описаните 13 кв.м. от собствения на ищцата УПИ ..... в квартал ..... пo ПУП на [населено място], общ. Р. към площта на съседния УПИ ..... в квартал ..... пo ПУП на [населено място], общ.Р., като вместо това е постановено решение за отхвърляне на исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. В касационната жалба са изложени твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: „При заведен иск по чл. 108 от ЗС следва ли да бъде прекратено производството по делото като недопустимо- поради липса на правен интерес, ако в хода на делото ответникът признае или не оспори на ищеца принадлежността на правото му на собственост към патримониума на вещта ?“, по който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Твърди също, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Ответниците по касационната жалба О. С. М. и Х. И. М. са подали писмен отговор, в който излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество- за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е частично недопустимо, тъй като не можело да се направи обоснован извод за наличието на правен интерес у ищцата от установяване правото й на собственост върху УПИ ....., кв. ..... по плана на [населено място] над 13 кв.м., които ищцата твърдяла, че са неправомерно заграбени от ответниците. Ответниците с отговора на исковата молба и в производството по делото не оспорвали правото на собственост на ищцата върху парцела. Спорно било приложена ли е регулацията на границата на двата съседни парцела и се оспорвала претенцията да ѝ бъде предадено владението на приблизително 13 кв.м., разположени на север от „чупката“ на парцела ѝ (с посока север към юг) и на юг до УПИ ....., в западната част на нейния имот. Спорът бил за тази реална част, която е и предмет на защита с предявения ревантикационен иск. В този смисъл въззивният съд се е позовал на решение № 110 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 3890 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и поради това е приел, че за ищцата липсва правен интерес от установяването на правото ѝ на собственост върху УПИ ....., кв. ..... по плана на [населено място], над спорните 13 кв.м., разположени на север от чупката на парцела ѝ и на юг до УПИ ..... в западната част на нейния имот. С оглед на това решението на Районния съд- А. в тази част било постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка- правен интерес и на основание чл.269, във връзка с чл.270, ал.3 ГПК следвало да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено. От изложеното следва, че в мотивите си въззивният съд е формирал воля за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото по иска по чл.108 ЗС с предмет УПИ ..... в частта над спорните 13 кв.м. Тази воля на съда обаче не е отразена точно в диспозитива на въззивното решение, тъй като с него въззивният съд е обезсилил решението на районния съд в установителната част на иска по чл.108 ЗС за целия УПИ ..... /а не само за онази част от него над спортните 13 кв.м./ и е прекратил производството в тази част. По този начин във въззивното решение липсва диспозитив за установяване или отричане на правото на собственост на ищцата по отношение на спорните 13 кв.м. от УПИ ....., за които въззивният съд в мотивите си е приел, че ищцата има правен интерес от водене на иска по чл.108 ЗС. Допуснатото от въззивния съд противоречие между формираната в мотивите на решението му воля и нейното външно отразяване в диспозитива на въззивното решение може да бъде поправено по реда за поправка на очевидна фактическа грешка. Част от твърденията в касационната жалба на А. М. И. са в тази насока. Поради изложеното настоящият състав на ВКС намира, че касационното производство е преждевременно образувано. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за провеждане на процедура за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК, съобразно изложеното по-горе. След произнасяне от Бургаския окръжен съд, делото следва да се върне на настоящата инстанция за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение