Определение № 234 от 14.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 37/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4739 от 25.ХІ.2011 г. на [фирма]-гр. Д., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-В. Т., против онази част от решение № 284 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 28.Х.2011 г., постановено по т. д. № 218/2011 г., с която – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД - дружеството настоящ касатор е било осъдено да заплати на едноличния търговец И. Д. Д. от [населено място], действащ с фирмата „К. Д.-И. Д.”, сума в размер на 61 587.93 лв., представляваща неустойка от 0.5% дневно върху главница на изискуемо парично задължение от 42 642.88 лв., съгласно т. 7 от сключено помежду им Споразумение от 3.ХІ.2006 г., претендирана съответно за периода от 20.ХІ.2007 г. – 30.ІХ.2008 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от завеждане на делото /23.ХІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане. За разликата от 5 573.92 лв. до пълния предявен размер на претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД същата е била отхвърлена, като неоснователна. Единственото оплакване на касатора [фирма] е за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му в обжалваната част и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на ЕТ И. Д. Д. от [населено място] с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговското дружество касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваната осъдителна част на решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 1/15.VІ.2010 г. на ОСТК, както и в едно решение на състав от ІІ-ро т.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК по следните три материалноправни въпроса: 1/ За валидността на неустоечна клауза в процесното споразумение от 0.5% за всеки просрочен ден; 2/ За това върху каква главница на задължението е следвало да се начислява така уговорената мораторна неустойка. На трето място противоречиво решаван от съдилищата бил въпросът за възможността наред с лихва за забава да се присъжда мораторна неустойка, а от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото бил въпросът за възможността претендирана неустойка служебно да се намали с веднъж присъдената законна лихва върху нея. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация ЕТ И. Д. Д. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Материалноправният въпрос за валидността на процесната неустоечна клауза /като непротиворечаща на добрите нрави/ е бил решен от въззивната инстанция не в противоречие, а в стриктно съответствие с постановката по т. на ТР № 3/15.VІ.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. досежно това, че преценката за нищожност се прави във всички случаи към момента на сключване на съответния договор, а не към последващ момент – на неизпълнението му, както поддържа касаторът. На второ място, като е приел, че неиздължаването на уговорените разсрочени погасителни вноски на съответния падеж е довело до забава на цялото изискуемо вземане и затова претендираната мораторна неустойка е дължима върху сбора от тези погасителни вноски, не се констатира Великотърновският апелативен съд да е решил този всъщност фактически, а не материалноправен въпрос в противоречие с цитираното решение на състав от Второ отделение ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно Р. № 21/12.VІІ.2010 г. по т.д. № 470/09 г., щом като последното представлява отговор на материалноправния въпрос „следва ли кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни”. Но същият материалноправен въпрос не е бил предмет на произнасяне на въззивната инстанция с атакуваната осъдителна част на решението й от 28.Х.2011 г. по гр. дело № 218/2011 г. Касаторът не обосновава приложно поле на касационния контрол и с третия, релевиран от него в изложението към жалбата му като противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос: за възможността „наред” с неустойката да се присъжда и мораторна лихва. Напротив, произнасянето на въззивната инстанция с атакуваната осъдителна част на решението посредством отричане кумулирането на претенция за мораторна неустойка с такава за присъждане и на лихва за забава е в точно съответствие с решение № 1823/27.Х.1995 г. на бившето V-то г. о. на ВС /до 1996г./, постановено по гр. дело № 2879/94 г., в чиито мотиви дословно се приема, че е „недопустимо кумулирането на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на парично задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения за един и същи вреди, резултат от забавата”. В заключение, т. нар. от касатора „служебно намаляване” на процесната неустойка с мораторната лихва представлява проявление на същото разбиране по релевирания правен въпрос, а при констатацията за наличието на такава безпротиворечива съдебна практика не може да се поддържа, че същият въпрос бил значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и изрично направеното искане за това от страна на ответника по касация ЕТ И. Д. Д. от [населено място], на последния не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства такива реално да са били направени. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение