Определение № 2393 от 11.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 439/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 202 от 18.11.2025 г. по в. гр. д. № 430/2025 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която след частична отмяна на Решение № 621 от 05.06.2025 г. по гр. д. № 203/2025 г. на Окръжен съд - Варна, настоящият касатор е осъден на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на „ЕМУ“ АД следните суми, представляващи обезщетения за неоснователно обогатяване чрез използване за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители на притежаваните от ищеца енергийни обекти, а именно: - 45 639,60 лв. за трафопост „Профилакториум“, сграда за енергопроизводство с идентификатор 73626.513.110.6 по КККР на [населено място] за периода от 19.11.2017г. до 18.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022г. до окончателното й изплащане; - 21 438,66 лв. за въздушно електропроводно отклонение 20 KV от стълб № 53 на въздушен електропровод „Парка“ до стълб № 3 на електропроводното отклонение за периода от 19.11.2017г. до 18.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022г. до окончателното й изплащане и 27 030,44 лв. за кабелна линия от стълб № 3 до ТП „Профилакториум“ за периода от 19.11.2017г. до 17.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „ЕМУ“ АД разноски в размер на 13 404,47 лв. за първата инстанция и в размер на 8 182,17 лв. за въззивната инстанция.

В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното въззивно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което и по подробно изложени съображения се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените разноски.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се сочи, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата към тях?“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди наличието или липсата на издадено в полза на определено лице разрешение от „Асоциация Енергетика“ по чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството като една от кумулативно представените предпоставки за принадлежността на правото на собственост ?“; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди дали праводателят е субект - кооперативна или обществена организация като едно от кумулативно изискуемите условия за принадлежността на правото на собственост ?“; 4. „Нищожна ли е сделка по изкупуване, когато лицето в чиято полза е извършено изкупуването не притежава качеството на субект, изрично оправомощен от закона да придобие имота по този ред ?“; 5. „Може ли придобивната давност по чл.79 ЗС да започне да тече от влизането в сила на нова законова разпоредба, когато вещите по право вече са собственост на електроразпределителното дружество ?“; 6. „Може ли да се признае владение когато съдът не е установил упражняване на фактическата власт върху вещта и намерение за своене, а единствено приема, че владението започва с влизането в сила на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ (в ред. от 2006 г.) ?“; 7. „Може ли сграда - енергиен обект (трафопост) самостоятелно актувана с отделен акт за държавна собственост, издаден след предоставянето на терена със самостоятелен акт за държавна собственост, да бъде квалифицирана като част от „основното застрояване" на този терен ?“;

8. „Допустимо ли е предоставянето на терен за оперативно управление да обхване и самостоятелно актувана сграда, при липса на изричен административен акт за предоставянето й ?“ и 9. „Дължи ли се цена за достъп до чуждо съоръжение когато това съоръжение представлява електрически кабел, при положение че разпоредбата на чл.117, ал.8 ЗЕ предвижда заплащане на цена за достъп за съоръжения чрез които се осъществява кумулативно пренос и преобразуване на електрическа енергия ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирана с твърдението, че в случая въззивният съд се е произнесъл в отклонение с практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 – Постановление № 1 от 10.11.1985г. на ВС; по въпрос № 2 - Решение № 47 от 02.04.2013г. по гр.д. № 217/2012г. на ВКС, IV г.о.; по въпрос № 3 - Решение № 130 от 11.02.2010 г. по т. д. № 776/2009 г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 4 - Тълкувателно решение № 4 от 07.07.2010г. по т.д. № 4/2009г. на ОСГК на ВКС; Определение № 323 от 06.06.2022 г. по т. д. № 867/2021 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 440 от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1605/2010 г. на ВКС, IV г.о.; по въпроси № 5 и № 6 - Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тьлкувателно дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е отнесена към въпроси № 7, № 8 и № 9, като същата е обоснована с довода, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По първите два въпроса се сочи, че самостоятелното актуване на трафопоста с АДС, издаден след предоставянето на терена, изключва възможността той да бъде квалифициран като част от „основното застрояване“. Като енергиен обект със специален режим трафопостът не следва предназначението на терена, а електроразпределителната мрежа. По последния въпрос се сочи, че няма уеднаквена практика на ВКС и че е налице необходимост от тълкуване на разпоредбата на ЗЕ относно обхата на понятието „енергийно съоръжение“, за което се дължи цена за достъп, както и дали тази дължимост обхваща и електрически кабели, които не осъществяват самостоятелно пренос и преобразуване на електрическа енергия.

Ответникът – „ЕМУ“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Варна е установил че предявените претенции намират правното си основание в чл.59 ЗЗД - за присъждане на суми, представляващи обезщетения за неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца, осъществено чрез използване на притежаваните от ищеца енергийни обекти за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, съизмеримо с цената на достъп, ако беше сключен договор по чл.117, ал.8 ЗЕ, определена съобразно приетата с решение по протокол № 27 от 04.02.2008 г. на ДКЕВР Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Посочено е, че в тежест на ищеца е установяването на първо място, че е собственик на описаните електрически уредби и енергиен обект ( по см. на § 1,т.19 и т.23 от ДР на ЗЕ).

Относно собствеността върху ТП „Профилакториум“ е прието за установено, че въз основа на представения с отговора на исковата молба заверен препис на АДС № 4252 от 01.11.1994 г., съставен от [община], имотът е бил актуван като държавна собственост ТП „Профилакториум“, с площ от 36 кв. м., находящ се в кв. 11, м. „Парка“, масивен, построен през 1974 г., при съседи „Профилакториум“ и пететажна сграда, предоставен за оперативно управление на „НЕК“ АД - София, клон „Електроснабдяване“ – Търговище. Въз основа на отбелязване в АДС, че няма съставен предходен акт, а като основание за придобиване са посочени чл.77 и чл.81 НДИ (отм.) и допълнително: отреждане по застроителен план (предполагащ влязъл в сила регулационен план), решаващият съд е заключил, че към 1974г., с изграждането на обекта (при действието на ЗПИНМ (отм.) е възникнала държавна собственост върху сградата и право на оперативно управление върху терена и сградата в полза на държавната организация-инвеститор. Посочено е, че с НА № 115 от 02.10.2008 г. на нотариус П. Ангелова „ЕМУ“ АД е закупило от „ЕНЕРСИС“ АД (с предишно наименование „ЕНЕРГИЯ“ АД) ПИ с идентификатор № 73626.513.75 по КККР на [населено място], с площ от 11 761 кв. м., к. к. „Парка-север“, ведно с построените в същия сгради (курортна, туристическа сграда на 5 етажа, ЗП 721 кв. м., сграда за обществено хранене, ЗП 455 кв. м., сграда - здравно заведение, 2 етажа, ЗП 806 кв. м., сграда - хангар, депо, гараж и друг вид обществена сграда, както и една сграда за енергопроизводство, с идентификатор № 73626.513.75.7, със ЗП от 62 кв. м., ведно с 435 метра ел. провод 20 KV. От представените по делото скици на сградата е прието за установено, че процесният ТП „Профилакториум“ понастоящем е с идентификатор 73626.513.110.6. Наред с това е установено, че при съставянето на горния нотариален акт от праводателя на ищеца са били представени констативен нотариален акт за собственост № 22/05г., издаден въз основа на писмени доказателства относно правото на собственост върху поземления имот със сградите, включително върху трафопост с площ 62 кв.м. на „ЕНЕРГИЯ“ АД, както и АДС № 2482-ХІІІ/24.12.1975г. и заповед от 2002г. за деактуване. От справка в ТР въззивният съд е установил, че дружеството е вписано с решение № 1289 от 10.11.1995г. по ф.д. № 713 по описа за 1992г. на ТОС и има за предмет на дейност производството на акумулатори.

Въз основа на тези факти решаващият съд е достигнал до извода, че теренът е бил отреден за нужди на предприятие, което е било регистрирано първо като ДФ „Енергия“, която с Разпореждане 45 от 21.4.1992 г. на МС е била преобразувана в „Енергия“ ООД - Търговище с предмет на дейност производство на акумулатори. С решението от 10.11.1995 г. е било вписано преобразуването от ООД в АД. С оглед на това е прието, че правото на оперативно управление върху сградите на основното застрояване в терена е било придобито от инвеститора - предприятие за производство на акумулатори, а не за доставка на ел. енергия. Освен това, въз основа на приетото експертно заключение е установено, че изграждането на процесния ТП е имало за цел да задоволява нуждите на изградения коимплекс от сгради на инвеститора.

Според състава на АС-Варна, процесният ТП „Профилакториум“ не е бил вещ, извадена от гражданския оборот чрез нормативна забрана за нейното придобиване или разпореждане. Позовавайки се на разпоредбите на чл.3 ЗЕ ( 1948, отм. и действал до 01.07.1976г.); чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.8, ал.1 и ал.2 ЗЕл. /отм./, в сила от 01.07.1976г.; чл.17а ЗППДОбП /отм./ и по съображения, че спорният обект е имал предназначението да задоволява енергийните нужди само на един потребител (вътрешноведомствени централи, уредби и съоръжения) и е бил собственост на самото предприятие, решаващият съд е приел по аргумент за противното от § 4, ал. 11 ЗЕ в сила от 05.03.2004 г., че това право на собственост е можело да бъде прехвърляно, включително и чрез преобразуване и приватизация.

Отделно от това, въззивният съд е изложил, че само на процесуално основание, изхождайки от постановките на ТР № 11/2012г. от 21.03.13г. по т.д. № 11/12г. на ОСГК на ВКС, в тежест на ответника по делото е доказателствената тежест да осъществи пълно обратно доказване на установеното от нотариуса в процесния КНА, каквото не е проведено.

Относно собствеността върху ЕПО 20 KV от стълб № 53 на въздушен електропровод (ВЕЛ) „Парка“ до стълб № 3, въззивният съд на първо място е посочил, че „ЕМУ“ АД е собственик на ПИ с идентификатор 73626.513.109 по КККР на [населено място] в к. к. „Парка-Север“, с площ от 6 364 кв. м., като в имота е изграден БКТП (комплектен трансформаторен пост, бетонов) с диспечерско наименование „ЕМУ“ и с идентификатор 73626.513.109.8; В поземления имот са налице изградени 5 броя курортни туристически сгради - четири на 1 етаж и една на 2 етажа. От представеното по делото разрешение за строеж № 111 от 22.08.2000 г. на гл. арх. на [община] е установено, че същото е издадено на „ЕМУ“ ЕООД и е за „Преустройство - пристройка на един етаж, ремонт на помпена станция в почивна база, м. „Парка, Търговище“, находящ се УПИ I, кв. 12“. Във връзка с разрешения строеж на 10.10.2000г. „Електроразпределение Север“ АД е дало предписание на ищеца „ЕМУ“ ЕООД, че захранването на обекта с мощност от 150 КW може да се осигури чрез изграждането на МТП (мачтов трафопост), монтиран в района на обекта, като на страната на 20 KV на този МТП да се захрани с електропроводно отклонение (ЕПО) от стълб № 53 преди РОС (разединител за напрежение от 20 КV, монтиран върху стълбове от ВЕЛ) на ЕП 20 KV „Парка“. Предписано е било с какво сечение на проводниците да се изпълни въздушното отклонение, което пресичало главния път Търговище – София, като разходите били за сметка на инвеститора. Посочено е, че по делото е приложена и обяснителната записка, касаеща проекта за електропроводно отклонение - 20 KV, изготвена по искане на инвеститора „ЕМУ“ АД, в съответствие с даденото му предписание от 10.10.2000 г., в която било обяснено, че ЕПО ще започне от електропровод извод „Парка“ от подстанция „ЮГ“, [населено място], респективно от съществуващия стоманорешетъчен стълб (СРС) № 53 тип ЪМ-60-951 преди РОС-а. Със Заповед от 14.10.2002 г. на гл. архитект на [община] е била допусната поправка и допълнение на разрешението за строеж, като към основанието е било добавено „Одобрена промяна на проекта на основание чл. 154, ал. 1 ЗУТ през м. 10.2002 г. и одобрен проект за ел. проводно отклонение - 20 KV на 08. 11. 2000г.“ С оглед на това и заглавието на строежа било изменено: „Преустройство - пристройка на един етаж и ремонт на помпена станция в бизнес хотел и ел. проводно отклонение 20 KV“. Строежът е бил въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 76 от 15.05.2003 г. на началника на РДНСК-Търговище. С оглед на тези факти, въззивният съд е приел за установено, че за периода след 10.10.2000 г. и до 15.05.2003 г. е било изградено ЕПО за захранване на МТП в имота на ищеца, находящ се в м. „Парка“, [населено място], УПИ I, кв. 12, който понастоящем е с идентификатор 73626.513.109 по КККР на [населено място], което ЕПО започва от съществуващия дотогава стоманорешетъчен стълб (СРС) № 53 и трасето му пресича пътя за хижа „Младост“, главен път София-Варна, канал и река „Врана“ и след пресичането на пътя за „Профилакториума“ се включва в новия трафопост.

Съдът е констатирал също така, че към посочения период (включително и към 14.10.2002 г.) е действал чл.92, ал.4 от специалния ЗЕЕЕ (отм. със ЗЕ, в сила от 12.12.2003 г.), съгласно който електропроводната линия и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяване на електрическите уредби на потребителя към разпределителната или към преносната мрежа, се изграждат за сметка на разпределителното, съответно на преносното предприятие и са негова собственост. С оглед на това, съдът е приел, че изграденото макар и за своя сметка от ищеца ЕПО от стълб 53 до МТП за захранването на негов имот с идентификатор 73626.513.109, по силата на чл.92, ал.4 ЗЕЕЕ, е станало собственост на ответното дружество.

От издаденото на 16.04.2009г. разрешение за строеж № РС-01-83 на гл. арх. на [община] е прието за установено, че на ищцовото дружество е било разрешено да извърши СМР за обект: БКТП, кабелна линия СН-20 KV от съществуващ СРС на ЕПО за ТП „ЕМУ“ до БКТП и кабелна линия СН- 20 KV за ТП „Профилакториум“, кв. 5, к. к. „Парка-север“, [населено място]; За издаване на разрешението са представени освен виза за проектиране върху извадката от ПУП и инвестиционен проект, съгласуван с ответника от 04. 12.2008 г. и с общината, както и становище от „ЕОН България Мрежи“ АД за условията за присъединяване от 19.06.2008г., така и договори за учредено право на прокарване, сключени със собствениците на съседни имоти - „Папи-М-94“ ЕООД, К. Г. Т. и „Роса“ АД, [населено място]; Със заповед на кмета на [община] от 01.04.2009г. е учредено и право на прокарване; Описаният строеж е разрешен за ползване с разрешение от 18. 03.2010г., като видно от експертното заключение описаното в обяснителната записка и в разрешението за строеж и за ползване електропроводно отклонение - 20 KV, в неговата въздушна и подземна част за електрозахранването на БКТП и ТП „Профилакториум“, е изпълнена и съществува понастоящем.

Въззивният съд е констатирал, че към датата на завършване на строежа чрез изграждането на БКТП и на двете кабелни линии СН-20 KV за захранването на БКТП и на ТП „Профилакториум“ е действала нормата на чл. 117, ал. 5 ЗЕ (в редакция й след изменението й, осъществено с ДВ, бр. 74/08.09.2006 г.), според която, електрическите уредби и/или електропроводи с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител на електрическа енергия за стопански нужди, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. С оглед на това, решаващият въззивен състав е приел, че за частта от ЕПО (чрез поставянето на два допълнителни СРС - нов стълб ЖР-ЪМ-20-951+2 и стълб № 3 ЖР-ЪМ-60-951 и изпълнението на двете подземни кабелни линии след РОМ 20/200, захранващи посочените два трафопоста), собственост на ищеца, намиращи се съответно в негови ПИ 73626.513.109 и ПИ 73626.513.110 по КККР на [населено място], същият е станал собственик въз основа на осъществяването на фактите от нормата на чл. 117, ал. 5 ЗЕ. За предходно изградената от ищеца част от въздушното ЕПО от стълб № 53 до МТП, захранващ обектите в неговия ПИ 73626.513.109, е прието, че ищецът е станал собственик въз основа на придобивна давност, считано от датата на изграждането на линията през 2003 г. и до 2013 г. В случай, че вещта е могла да бъде притежавана само от лицензираното за дейността търговско дружество, което е продължило най-късно до 2006г., когато и електропроводите с високо и средно напрежение, служещи за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител на ел.енергия за стопански нужди, вече са могли да бъдат придобивани и от потребителите, които са ги изградили, какъвто е настоящият ищец, е прието, че за периода от 2006 г. до 2016 г. е текла за ищеца придобивна давност, на която същият се е позовал в исковото производство. За да достигне до извода, че ищецът е владеел вещта като собствена, съдът се е позовал на установеното, че цялото ЕПО 20 KV се отчита по счетоводна сметка 204 (машини, съоръжения, оборудване) като ДМА на ищцовото дружество; че именно на същото са били издадени съответните разрешения за строеж през 2000г. и през 2009г., както и разрешенията за ползване на електропроводното отклонение - първоначално за захранване само на МТП, а по-късно за захранване на двата ТП на ищеца - новоизграденият БКТП и ТП „Профилакториум“; че въздушното ЕПО е било изградено от ищеца и за негова сметка, който го поддържа чрез почистване на растителност, високи клони и при лоши метеорологични условия, като няма данни ответникът да е предявявал претенции за това въздушно ЕПО.

По отношение на собствеността върху КЛ СрН 20 KV от съществуващ СРС (стоманорешетъчен стълб) на ЕПО на ТП „ЕМУ“ до шахта № 9 за ТП „Профилакториум“, съдът е установил, че страните не спорят, че до 17.12.2000 г. същата е принадлежала на ищеца. С нотариален акт № 59 от 17.12.2020 г. на нотариус П. Ангелова, с рег. № 496 на НК, ищецът е продал собствеността върху тази кабелна линия на ответника, ведно с правото на прокарване, преминаване и обслужване за трасето на кабелната линия през посочените в т. 2.2 от договора съседни имоти.

По спорния въпрос относно предназначението и използването на вещите за процесния период въз основа на заключението на съдебно-оценителната експертиза Апелативен съд – Варна е установил, че в ТП „Профилакториум“ е монтирана една трафомашина и от трафопоста са електрозахранени два обекта с посочени абонатни номера - единият на ищцовото дружество, а другият с титуляр „Роса“ АД и „Хотелски комплекс Белият Кон и Рай“ ЕООД (като „Роса“ АД е ползвало ел. енергия НН, предоставена му от този ТП за периода от 2017 г. до 2021 г., включително, „Хотелски комплекс Белият Кон и Рай“ ЕООД - за периода от 2021 г. до 2022 г. включително). По данни на ответника, в БКТП „ЕМУ“ също имало монтирана една трафомашина, като от него са захранени общо 6 обекта - 2 абонатни номера са на ищеца „ЕМУ“ АД, 2 абонатни номера са на Г. Цв. И. и по един аб. № са на К. Г. Т. и С. Ж. П.. Вещото лице е отразило в заключението си и данните, предоставени от ответника за доставените количества ел. енергия на посочените потребители. Следователно, процесната електрическа уредба ( ТП „Профилакториум“) и въздушното ЕПО за целия процесен период от 19.11.17г. до 17.11.22г., а кабелната линия от стълб № 3 до ТП „Профилакториум“ – само за период от 19.11.17г. до 17.12.20г., са били използвани от ответника за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия и до други потребители, освен за ищцовото дружество.

Относно дължимото обезщетение е изложено, че при липсата на договорни отношения за самото ползване на процесните съоръжения, за ищеца „ЕМУ“ АД е възникнало на основание чл.59, ал.1 ЗЗД правото да получи от ползващото без основание ответно дружество обезщетение за ползването на съоръженията за претендираните периоди. Според съда, без значение е дали ищцовото дружество е лицензирано и е в състояние да използва трафопоста и електропроводните линии за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, тъй като обедняването е налице и когато друг субект използва чуждата вещ без правно основание, спестявайки си разноските, които би направил, за да ползва качествата на тази вещ. В случая, електрическата уредба (ТП „Профилакториум“) и въздушното ЕПО за целия процесен период от 19.11.2017 г. до 18.11.2022 г., а кабелната линия от стълб № 3 до ТП „Профилакториум“ - само за периода от 19.11.2017 г. до 17.12.2020 г., са били използвани от ответника за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия и до други потребители, освен за ищцовото дружество. За определяне размера на дължимото в случая обезщетение Апелативен съд – Варна се е позовал на приетото в първоинстанционното производство експертно заключение, основано на приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос от изложението, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е относим към правомощията на въззивния съд да обсъди релевантните за спора доказателства и наведените от страните доводи, аргументи и възражения, поради което принципно е значим за решаването на всеки правен спор. Отговорът на процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд е даден в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обвързването на въпроса с конкретното оплакване на касатора в случая не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като е аргументирано с твърдение за необсъждане` на възражението, че собственик на процесния трафопост е електроразпределителното дружество в качеството му на правоприемник на държавната органицзация, на която сградата е предоставена за оперативно управление с акт за държавна собственост. При постановяване на решението си въззивният съд е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е фактически констатации и правни изводи, като е обсъдил релевантните за спора доводи и възражения на страните и е извършил самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното производство допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. Видно от мотивите към обжалваното решение въззивният съд е обсъдил акта за държавна собственост, на който се е позовавал ответникът при обосноваване на защитната си теза за принадлежност на правото на собственост върху трафопоста. С оглед доводите на касатора при обосноваване на въпроса за правното естество на представения акт за държавна собственост, следва да се посочи, че трайно в практиката на ВКС се приема, че макар и да има материалноправно легитимиращо действие, актът за държавна собственост не притежава конститутивен ефект /арг. чл.5, ал.3 ЗДС/, т.е. не се ползва със задължителна материална доказателствена сила, а трябва да се преценява от съда по вътрешно убеждение – в случай че се противопоставят насрещни вещни права, какъвто е настоящият случай. Следователно, не се касае за пропуск на въззивният съд да обсъди наведени от ответника, касатор в производството, възражения и доводи, а до несъгласие с приетото от съда досежно принадлежността на правото на собственост върху трафопоста, което обаче се преценява с решението по чл.290 ГПК при допуснат касационен контрол.

Вторият въпрос от изложението е изведен от фактите по делото и е относим към правилността на обжалваното решение, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се отбележи, че въпросът не кореспондира с мотивите към решението, в които въззивният съд е извършил преценка относно необходимостта от разрешение по чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството (отм.), издадено от Асоциация „Енергетика“, и с оглед фактите по делото е приел, че в случая разрешението е без правно значение за придобиването на собствеността върху трафопоста от праводателя на ищеца. Както бе посочено въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства и на приложимата нормативна уредба, съобразно който анализ, процесният трафопост е бил с предназначение да задоволява енергийните нужди само на един потребител, е бил собственост на самото предприятие и това право е можело да се прехвърля, вкл. и чрез преобразуване и приватизация. В този смисъл по посочения въпрос не се установява наличие както на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, така и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото посоченото решение е постановено при различни факти, което препятства искания достъп до касационно обжалване.

Изложеното по втория въпрос е относимо и към третия поставен в изложението въпрос, тъй като установеното в полза на праводателя на ищеца придобивно основание досежно трафопоста не се основава на изключението по чл.2, ал.2 ЗЕ от 1976г. /отм./, което да налага обсъждането на въпроса дали праводателят е субект - кооперативна или обществена организация, като едно от кумулативно изискуемите условия за принадлежността на правото на собственост.

Четвъртият въпрос от изложението е насочен пряко към правилността на извода, че ищецът по силата на валидна покупко-продажба е станал собственик на процесния трафопост, като конкретно изхожда от несъгласието с решаващия извод на въззивния съд, че процесната вещ не е изключена от гражданския оборот. Тъй като предполага проверка на обосноваността на изводите на въззивия съд, която не се преценява в стадия на селекция на касационната жалба, и този въпрос не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Следващите два въпроса №№ 5 и 6 са предпоставени от несъгласието на касатора с извода на съда, че за изградената от ищеца част от втория обект, а именно от въздушното ЕПО - от стълб № 53 до МТП, последният е станал собственик въз основа на придобивна давност, т.е. отново касаят правилността на обжалваното решение. По начина им на формулиране и обосноваване, въпросите не съответстват на обективираната в решението правна воля на решаващия съд. Изводът за изтекла придобивна давност в полза на „Ему“АД върху посочената част от въздушното ЕПО не е основан само на промяна в нормативната уредба през 2006г., а и на установена фактическа власт върху вещта в продължение на повече 10 години. В тази връзка съставът на АС-Варна изрично е посочил фактическите основания, въз основа на които е признал владението за надлежно осъществено – изграждането на цялото ЕПО от ищеца и отчитането му като ДМА; обстоятелството, че дружеството на ищеца е адресат на издадените разрешения за строеж и за ползване, както и че през цялото време е осъществявал цялостната поддръжка на съоръжението. Освен това, не се установява и допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, доколкото с посоченото Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тьлкувателно дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС са дадени разрешения на въпроси, по които не е имало спор в настоящия случай. Наред с това, следва да се посочи, че както в отговора на исковата молба, така и в отговора на въззивната жалба ответното дружество не е заявило конкретни възражения срещу заявените от ищеца права върху процесното ЕПО. Становището на последния във връзка с депозираната от ищеца молба в изпълнение на указанията на въззивния съд за уточняване на придобивното основание за собствеността върху процесното ЕПО по смисъла на чл.77 ЗС, се основава на твърдения за неучредени право на строеж и право на преминаване върху имотите, през които преминава трасето, наличието обаче на каквито в полза на ищеца, видно от мотивите на въззивния съд, е установено по делото.

Поставени в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК последните три въпроса също не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, а именно – да изхождат от решаващ за изхода на спора извод на въззивния съд, без да са относими към правилността му. По съображения, изложени при отговора на първите четири въпроса, въпроси №№ 7 и 8 не притежават обуславящ изхода на спора характер с оглед установеното, че изводите на решаващия съд досежно правото на собствеността върху трафопостта са формирани въз основа на други доказателства и действаща във времето нормативна база, а не върху акта за държавна собственост. Освен това, налице е и изрично позоваване на осъщественото през 2002г. последващо деактуване, несъобразено при формулиране и обосноваване на въпросите. Последният въпрос № 9 не е включен в предмета на спора и въззивният съд не е излагал съображения за това дали се дължи цена за достъп, ако чуждото съоръжение представлява електрически кабел, който служи само за пренос, но не и за преобразуване на електрическа енергия по смисъла на чл.117, ал.8 ЗЕ. Въпросът изхожда от разбирането за дължимост на цена за ползване на чуждо съоръжение само в случай, че същото служи едновременно за пренос и преобразуване на електрическа енергия, каквато не е волята на законодателя, който в цитираната разпоредба е установил различните видове дейности, за които собствениците следва да предоставят съоръженията си за ползване от оператора на електропреносната мрежа, като изброяването им не води до извод за кумулативност. Следователно, достъпът до касация следва да се отрече и по тези въпроси.

С оглед този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство в размер на 4 210 евро, представляващи адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени надлежни доказателства.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК