Определение № 416 от 02.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К.за уст. на имущество,придобито от пр. д. [населено място] срещу решение № 244 от 17.05.11г.по в.гр.дело № 121/11г.на Апелативен съд - Пловдив,с което е потвърдено решение № 1618 от 15.11.10г.по гр.дело № 1952/09г.на Окръжен съд-Пловдив.С него е отхвърлено искането на комисията по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД против Б. Г. С.,М. Д. С. и А. В. Ш. за отнемане в полза на държавата имущество на стойност 689 111.50 лв. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси,разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Представя съдебна практика. В писмен отговор ответниците по жалбата Б. Г. С.,М. Д. С. и А. В. Ш. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая поставеният въпрос следва ли сумите,получени от продажба на имущество,за което се твърди,че е придобито с пари от престъпна дейност,да се признават за доход на проверяваното лице с оглед предпоставките на чл.28 ЗОПДИППД, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 834 от 23.12.10г.по гр.дело № 1417/09г.на ІV г.о. и решение № 806 от 10.02.11г.по гр.дело № 1335/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание. Въпросът следва ли сключените договори за заем да бъдат признавани за приход на проверяваните лица не е обусловил правните изводи на въззивния съд,поради което не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване по този въпрос,което води до необсъждане наличието на хипотезите по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.