Определение № 638 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х. чрез особен представител адв.С. Д. срещу решение № 17 от 18.02.11г.,постановено по в.гр.дело № 516/10г.на Окръжен съд-Стара Загора.С него е потвърдено решение № 203 от 25.02.10г. и допълнително решение от 9.08.10г.,постановени по гр.дело № 1254/08г..на Районен съд- Стара Загора и е отхвърлен искът на същата страна против П. на Р Б за заплащане на сумата 24 000 лв,претендирана на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ като обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на образувано наказателно производство и повдигане на обвинение по сл.д.№ 13/2000г.по описа на ТСлО – Х.,прекратено поради недоказаност. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно са посочени хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,без да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. В случая не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1 и т.3. Аргументите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се свеждат до това,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез превратно интерпретиране на доказателствата по делото,в т.ч. свидетелските показания на св.К.,което е довело до неправилност на решението.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация - те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.