Определение № 1218 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решение от 22.07.11г.по в.гр.дело № 10395/10г.на Софийски градски съд.С него частично е отменено решение от 14.12.09г.по гр.дело № 29941/09г. на СРС,39 състав и в отменената част е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.415 ал.1 вр.с чл.422 ГПК вр.с чл.124 ал.1 ГПК и по чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено,че Т. Н. Т. дължи на [фирма] сумата над 3189.35 лв до 4710.66 лв – незаплатена топлинна енергия за периода от м.ноември 2003г.до ноември 2005г.,както и сумата над 598.03 лв до 671.02лв - лихва за забава за периода от 4.12.2005г.до 5.11.2008г. В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Приложена е съдебна практика – 2 бр.решения на СГС,за които няма данни да са влезли в сила. Ответникът по касационната жалба Т. Т. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че вземането на ищеца [фирма] за незаплатена топлинна енергия представлява периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в”ЗЗД,поради което вземанията срещу ответника Т. за главницата,станали изискуеми преди 4.12.05г./три години назад от 4.12.2008г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,са погасени по давност. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК - разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.на ОСГТК.По посочения от касатора въпрос приложим ли е общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД по отношение на вземането за топлинна енергия съдебната практика е уеднаквена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.12г.на ОСГТК на ВКС. В него е прието,че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл .111, б .” в ” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Правните изводи в обжалваното решение са в съответствие със задължителната практика,поради което не е налице релевираното основание за допускане на касационното обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.