Определение № 82 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кооперация “Б.” със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявана от председателя Е. К., против решението на Софийски градски съд, постановено на 14.03.2013 г. по гр.д. № 1927/2008 г. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение противоречи на ТР № 31/ 84 г. на ОСГК на ВКС и на решението на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 238/2012 г., както и че същото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - обстоятелства, обуславящи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 33-ти състав, постановено на 02.04.2008 г. по гр.д. № 6485/07 г., с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Кооперация “Б.” против [фирма], за осъждане на ответника да премахне постройките, изградени в ПИ с пл.№ 665/ стар 257/, попадащи в УПИ І и ІІ от кв.6/ стар 4А/ по плана на [населено място], м.” Военна рампа – изток”, а именно: сграда с пл.№ 1208- едноетажна, представляваща блок от 4 производствени, складови и битови помещения, с площ съответно 336.54 кв.м, 166.40 кв.м, 166.40 кв.м и 166.40 кв.м; сграда пл.№ 1207- едноетажна постройка с площ 75.33 кв.м, която се ползва за склад; сграда пл.№ 1204 – едноетажна постройка с гаражни клетки и работилница. От фактическа страна е установено, че с договор за замяна от 15.10.2003 г., сключен със Столична община, Кооперация “Б.” е придобила правото на собственост върху имот пл.№ 665 / стар 257/ в кв.68 стар 4А/ по плана на [населено място], м.” Военна рампа- изток”, целият с площ 6 656 кв.м, попадащ в УПИ І и ІІ, без построените в имота сгради. По делото са допуснати и изслушани съдебно- счетоводни експертизи, които са дали заключение, че сградите са били включени в уставния фонд на фирма с ограничена отговорност “С.”, регистрирана през 1989 г., като правоприемник на активите и пасивите на няколко предприятия от състава на прекратеното Стопанско обединение “С.”, в това число и СП ”Реконструкция, модернизация и проектиране”, а впоследствие - в капитала на [фирма]. Въз основа на тези констатации въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбата на § 7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА сградите не са преминали в партимониума на общината, а са станали собственост на ответното дружество. Оттук е направил извод, че те са със статут на суперфициарна собственост и собственикът на земята не може да иска премахването им. Като построени преди 1987 г., сградите попадат в хипотезата на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ. Тъй като според вещите лица сградите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове при действието на ЗПИНМ/ отм./ и З./ отм./, те представляват търпим строеж и няма основание за тяхното премахване. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по формулирания в касационната жалба правен въпрос относно правното значение на обстоятелството дали един строеж е със статут на търпимост /по смисъла на чл. 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ/ за изхода на спор по чл. 109 ЗС. По този въпрос е формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, служебно известна на настоящия състав /напр. решение № 238 от 17.05.2012 г. по гр.д. № 1081/2011 г. на І г.о., решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 2770/08 г. на ІІ г.о./, с която въззивното решение е в противоречие, поради касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът