Определение № 16 от 06.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Интендантско обслужване“ ЕАД срещу въззивно решение № 5205/12.10.2023 г. по въззивно гр.д. № 4023/2022 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 20171849/13.08.2021 г. по гр.д. № 4141/2017 г. на Софийския районен съд, поправено и допълнено с решение № 20003092/12.01.2022 г. по същото дело, с което е отхвърлен иск на С. А. Г. срещу „Интендантско обслужване“ ЕАД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по силата на решение на Адвокатски съвет – Пловдив от 09.06.2016 г. за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36, ал.3 ЗА сумата от 19 057 лева и с което ищецът С. А. Г. е осъден да заплати на ответника разноски по делото и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен; с което е отменено определение № 20017391/28.02.2022 г. по чл.248 ГПК по делото и вместо това „Интендантско обслужване“ ЕАД е осъдено да заплати на С. А. Г. сумата 2 107.83 лева разноски за двете съдебни инстанции на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба С. А. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, от страна по делото, която има правен интерес да го обжалва, жалбата е подадена в срок и е редовна. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведени от жалбоподателя правни въпроси, уточнени от съда по реда на т.1 от ТР 1 /2010 по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: Следва ли по възражения на ответника по установителен или осъдителен иск за неизпълнено задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение съдът да извърши преценка за справедливостта и обосноваността на определения от адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗА размер на адвокатското възнаграждение, предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗА и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс на адвоката след преценка на събраните по делото доказателства и обвързан ли е съдът от решението на адвокатския съвет за определяне на възнаграждението, или извършва самостоятелна преценка за това дължи ли се същото и какъв е неговият размер? Въпросите са обуславящи, защото въззивният съд е приел следното: Страните са били обвързани от договор за правна защита и съдействие по изпълнително дело, по който не е бил уговорен размер на адвокатско възнаграждение. При извършената служебна проверка не се констатира нищожност на договора или на отделни клаузи от него. По изпълнителното дело ответното дружество е било представляван от ищеца. По заявление на ищеца (адвокат) адвокатско възнаграждение е било определено от адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗА. В тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като ЗА и цитираната наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗА. Съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне /решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС/. Поради изложеното доводите на ответното дружество за нарушаване на процедурата по определяне на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца по реда на чл.36, ал.3 ЗА се явяват несъстоятелни. Неоснователни са и оплакванията на ответника за неосъществяване на адвокатска защита в пълен обем. По тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на разрешенията на въззивния съд с посоченото и представено с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от жалбоподателя решение № 61/13.04.2020 г. по гр.д. № 3153/ 2019 г. на IV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК. За разглеждане на касационната му жалба жалбоподателят следва да представи по делото доказателства за заплатена държавна такса в размер на 381.14 лева - 2 на сто върху сумата 19 057 лева, за която искът е уважен. Воден от изложеното съдът