Определение № 447 от 26.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2946/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано e по касационната жалба с вх. № 7278 от 29.V.2015 г. на „П. Д.” Л. /Л./-Великобритания, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 611 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.ІІІ.2015 г., постановено по т. д. № 1229/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 166/17.І.2013 г. на СГС, ТК, с-в VІ-7, по т. д. № 633/2013 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен осъдителен иск на британския търговец с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ /сега отм./, предявен срещу ответното застрахователно акционерно дружество „Е.”-София, чиито предмет е било присъждането на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от наводняването на негов недвижим имот в [населено място], вкл. и погинали от това застрахователно събитие движими вещи, в размер общо на сумата от 1 065 541 лв. /един милион шестдесет и пет хиляди петстотин четиридесет и един лева/, съгласно клаузите на сключен помежду им застрахователен договор № [ЕГН]/22.ХІІ.2009 г. Оплакванията на британското дружество с ограничена отговорност са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокиран е и довод, че въззивната инстанция се е произнесла с решението си „извън поставения за разглеждане правен спор, като е обявила за недействителен сключения между страните по делото застрахователен договор” – т.е. без която и да е от тях да е правила твърдения за такъв порок на сделката, обективирана в застрахователната полица № [ЕГН]/22.ХІІ.2009 г., респ. искания за прогласяване на невалидността й. Предвид всичко това се претендира касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде уважен в предявения по делото размер осъдителния иск на британския търговец с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ /сега отм./, воден срещу ответното застрахователно акционерно дружество „Е.”-София: с присъждане на сумата от 1 065 541 лв., дължима като застрахователно обезщетение за понесени имуществени вреди от риска „наводнение”, настъпил на 16 май 2010 г. при преливането на реката Г. в [населено място], вкл. и ведно с присъждане на всички направени по делото разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК британското „П. Д.” Л. обосновава приложно поле на касационния контрол освен с евентуалното наличие на порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните осем правни въпроса /неправилно изброени в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК като 7 - при повтарящата се цифра ”3”/: 1./ Когато в едно писмено изявление на търговско дружество са изложени няколко твърдения и ответното д-во оспорва едни твърдения, но няма изразено становище по други, може ли да се приемат за признати и безспорни тези факти, които страната не е оспорила изрично на основание чл. 293, ал. 4-във вр. ал. 3 ТЗ, както и ако никоя от страните не твърди недействителност на застрахователния договор, може ли съдът по свой почин да обяви такъв порок на сделката?; 2./ Има ли установена от закона специална форма за одобряване на застрахователния договор от страна на собствениците в хипотезата на чл. 201 КЗ /сега отм. - бел. на ВКС /, или това одобрение може да се извлече от съдържанието на изявленията на собственика?; 3./ Когато представляващият управител на търговско дружество – пряк собственик на застраховано имущество (дъщерно дружество) е едновременно с това представляващ и на търговското дружество, което е негов собственик (дружество-майка), може ли да се приеме, че е налице знание и одобрение на застрахователния договор по смисъла на чл. 201 КЗ /сега отм. – бел. на ВКС /?; 4./ Само собственикът на застрахованото имущество ли има право да получи обезщетение при увреждането му по време на действие на застрахователния договор или такова право има и третото лице-бенефициент по застрахователната полица, който има и одобрението на собственика?; 5./ Има ли право трето лице-бенефициент по застрахователна полица да претендира самостоятелно присъждането на обезщетение при положение, че собственикът на застрахованото имущество е одобрил сключването на застрахователния договор?; 6./ В кои случаи е налице застрахователен интерес за трето лице-бенефициент по застрахователен договор при настъпване на застрахователно събитие, както и може ли да се приеме, че е налице такъв интерес за лице, което притежава 100% от капитала на търговско дружество, което е пряк собственик на застрахованото имущество?; 7./ Има ли право застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение на застрахован бенефициент поради това, че не е пряк собственик на застрахованото и увредено имущество, след като е знаел за това обстоятелство към момента на сключването на застрахователния договор?; 8./ Докъде в правно и времево отношение се простира правото на застрахователя да откаже плащането на застрахователно обезщетение по валидно сключен застрахователен договор? Според британския търговец касатор произнасянето на САС по правните въпроси с номера 1, 4, 5 и 6 било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии: 1./ Решение № 162/29.VІ.2010 г. на ІІ-ро г. о. по гр. д. № 504/09 г.; 2./ Решение №п 98/21.ІІІ.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 952/2010 год.; 3./ Решение № 527/15.ІІІ.2012 г. на ІV-то го. по гр. дело № 943/2010 год.; 4./ Решение № 136/30.VІІІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1015/2010 г. Докато останалите четири въпроса /с №№ 2, 3, 7 и 8/ в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата се явявали такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно акционерно д-во „Е.”-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата 1 000 лв., платена като адвокатски хонорар, съгласно приложеното пълномощно, договор от 15.VІ.2015 г. и ф/ра № 729 от същата дата. Инвокиран е довод, че Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на британското „П. Д. Л.” ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: За да отхвърли осъдителния иск на британския търговец с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ /се отм. - бел. на ВКС /, предявен срещу ответното застрахователно акционерно д-во „Е.”-София, въззивната инстанция, вкл. и въз основа на ангажираните в пр-вото пред нея нови писмени доказателства, е приела, че „в хода на процеса не е установено наличието на застрахователен интерес на ищцовото дружество от сключването на процесния застрахователен договор, поради което същият е недействителен на общо основание – чл. 195, ал. 1-във вр. с § 1, т. 34 от ДР на КЗ /сега отм. – бел. на ВКС / и той не е породи действие между страните, което е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията, както и на тази за присъждане на лихва за забавено плащане на обезщетението, поради което не следва да бъдат обсъждани останалите доказателства по делото, относими към установяване характера и размера на вредите, чието обезщетяване се претендира”. В основата на този решаващ правен извод, релевантен за изхода на делото, САС е поставил преценката си за несъстоятелност – предвид липсата на изрично овластяване от закона - на главния довод на британския търговец, че като едноличен собственик на капитала на търговските д-ва, собственици на недвижимите имоти, обект на процесния застрахователен договор, той имал застрахователен интерес да предяви иск за обезщетение „от името на действителните собственици”. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Отделно от това Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесла въззивната инстанция, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. – за нищожността на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим /или нищожен/ съдебен акт, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за наличие на негови пороци по смисъла на чл. 281, т. 2 /или по т. 1/ ГПК ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. В процесния случай своевременно, в своя писмен отговор по исковата молба, ответното застрахователно акционерно д-во „Е.”-София е възразило „по допустимостта” на предявения срещу него от британския търговец /настоящ касатор/ осъдителен иск с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ, изтъквайки, че той няма качеството застрахован, за да може да го води, а такова възражение имплицитно предпоставя отсъствие на застрахователен интерес, разбиран – според легалната дефиниция в § 1, т. 34 от ДР на отменения КЗ, като „правно призната необходимост от защита срещу последиците от застрахователно събитие”. В тази връзка ще следва специално да се отбележи, че застрахователният интерес се обяснява като отношение на „застрахования” към предмета на застраховката и в английската теория (Вж. B.. Op. cit., p. 24 ff). Следователно в процесния случай не се констатира вероятност атакуваното от „П. Д.” Л. въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, щом като няма данни по делото САС да се е произнесъл извън поставения за разглеждане правен спор между страните. По наличието на главното и допълнителните основания за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: Постановилият атакуваното решение състав на САС, изрично позовавайки се на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при съобразяването на депозираните и надлежно събрани в хода на въззивното пр-во 38 бр. нотариално заверени пълномощни-декларации от всички управители и представляващи търговските дружества, собственици на апартаменти в апартхотела „П.”-гр. Б., е приел от правна страна, че обективираните в посочените документи изявления на подписалите ги упълномощители „не представляват одобрение на сключения застрахователен договор върху чуждо имущество, годно по смисъла на чл. 201, ал. 3 КЗ да го валидира”. Според т. 1 от текста на всяко едно от тези 38 пълномощни-декларации от съответния собственик на обект в сградата на апартхотела „П.”-гр. Б. търговецът настоящ касатор има „и правото да застрахова имуществото от свое име и за своя сметка, като във връзка с изпълнение на задължението му за поддръжката на собствения /на съответното друго търговско д-во – бел. на ВКС/ недвижим имот – да бъде трето ползващо се лице по застраховката с правото да получи изплатени по нея застрахователни обезщетения”. Ето защо релевираните от британския търговец настоящ касатор в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси с поредни номера 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 са такива от значение както за изхода на делото в приключеното въззивно пр-во пред САС, но също и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид съществуващата непълнота в закона относно точното съдържание на понятието „застраховащ” – за разлика от „застрахован”, а също и на неяснота в текста на чл. 201, ал. 2 и 3 КЗ относно формата и съдържанието на предварителното и съответно – на последващото одобрение, за да е годно то да валидира договор с предмет застраховане на чуждо имущество за сметка на застраховащия в хипотезата, когато застрахователната премия е редовно платена от него, но към датата на сключване на застрахователния договор последният не се е легитимирал пред съответния застраховател с пълномощно от собственика на имуществото. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение