Определение № 1348 от 26.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3641/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. К. К. и М. К. К. – двамата от [населено място], чрез процесуалните им представители адв. М. С. и Н. С., против въззивното решение № 784 от 6 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 8669 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е отменено решение № ІІІ-86-52 от 10 април 2012 г., постановено по гр.д. № 9373 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. и вместо него е признато за установено по отношение на тях, че К. С. К. от [населено място] е изключителен собственик на придобит по време на брака й с К. И. К. имот в [населено място], и в полза на К. са присъдени разноски. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като процесното жилище е станало собственост на ответницата и наследодателя им по времето на брака им, като наследодателят на касаторите е получил жилището като наемател по повод трудовата му заетост; към датата на придобиване на жилището наследодателят на касаторите е получавал високо трудово възнаграждение, с което е покривал нуждите на семейството и разходите за закупуване на жилището; не е установено, че получените средства по нотариален акт от 1993 г. са отишли в полза на ответницата и са послужили за закупуване на жилището; не е доказана истинността от страна на ответницата на представената и оспорена разписка; не е установено сумата от 50 хиляди лева, изтеглени от сметката на ответницата, да са послужили за закупуване на жилището; бланкетният анализ на практиката на ВКС по трансформацията е в пряко противоречие с установената практика на ВКС – след като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право е придобито от двамата купувачи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: когато като страна по придобивната сделка са посочени двамата съпрузи, транслативният ефект на сделката настъпва ли в патримониума и на двамата съпрузи като страни по сделката, и в такъв случай СК съдържа ли разпоредба, по силата на която могат да бъдат отречени правата на съпруга-титуляр по акта за собственост, включително и когато имотът е закупен изцяло с лични средства на другия съпруг (представят се три решения на ВКС по чл. 290 ГПК и две решения на ВКС по отменения ГПК); по процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните (сочи се ППВС № 1/1973 г. и решение на ВКС по чл. 290 ГПК); чия е доказателствената тежест, когато се оспорва истинността на документ, който не носи подписа на оспорващия го (сочи се решение на ВКС по чл. 290 ГПК и определение на ВКС по чл. 288 ГПК, което не формира съдебна практика, поради което не може да бъде подложено на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК). Ответницата К. С. К. от [населено място] в отговор на касационната жалба оспорва твърдението за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че не се е провело производството по чл. 193 ГПК по оспорената разписка и не е доказана неистинността й; по безспорен начин е доказана трансформация на лични средства при закупуване на жилището – преди закупуването му съпругата получила 70 хиляди лева от продажба на недвижим имот, а при закупуването му изтеглила от личната си сметка 50 хиляди лева и е добавила за покупката остатъка от получената сума от продажбата на имота, като двете суми напълно покриват стойността на закупеното жилище; ответниците не са доказали, че наследодателят им е имал участие в закупуването на жилището; обстоятелството, че в договора за покупка на апартамента фигурират и двамата съпрузи не означава, че автоматично отпада възможността същото да е закупено с лични средства на въззивницата. К. съд приема, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по част от първия от поставените от касаторите проблеми. Даденото от въззивния съд разрешение следва да бъде преценено в светлината на представената задължителна съдебна практика: решение № 194 по гр.д. № 46/2011 г., ІІ г.о., решение № 464 по гр.д. № 1136/2009 г., ІІІ г.о., решение № 848 по гр.д. № 153/2010 г., І г.о. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се отговори на първата част на въпроса, а проблемът за това съдържа ли СК разпоредба, по силата на която могат да бъдат отречени правата на съпруга-титуляр по акта за собственост, не е стоял на вниманието на въззивния съд и по него не са изложени конкретни съображения. Втората част на въпроса е по-скоро извлечена от мотивите на последното от цитираните съдебни решения, но след като в тази си част въпросът не е обусловил изхода на спора, то касационното обжалване по него не следва да се допуска. Вторият правен въпрос е обоснован от касаторите с липсата на преценка на всички доказателства по делото и доводи на страните. За да поддържа тази теза касаторът сочи, че противно на възприетата правна логика и константна практика въззивният съд отхвърля и не приема изводите, до които достигнала първата инстанция: след като цената на имота е платена с лични на единия съпруг средства, и другият съпруг е участвал като страна по сделката, то следва да се приеме, че първият му е дарил средствата за това. Всъщност касаторите тук оспорват изводите на въззивния съд, свързани с първия правен въпрос, а не поставят конкретно съображение за липсата на преценка на съответни доказателства или доводи. Неправилните изводи на съда по съответните доказателства не могат да бъдат приравнявани на липса на преценка. Ето защо по втория правен въпрос не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Само за пълнота на изложението следва да се добави, че касационният съд в настоящия си състав възприема напълно обвързващата съдебна практика, според която въззивният съд дължи преценка на всички доводи на страните, както и на всички представени относими по спора доказателства, и не намира, че е налице необходимост от изоставяне или изменение на тази съдебна практика – касаторите в изложеното на основанията за допускане на касационното обжалване по втория правен въпрос поддържат, че допускането е необходимо, за да се допълни липсваща съдебна практика предвид измененията в законодателството и новите социално-икономически условия. На последно място, не е налице основание за допускане на касационното обжалване по последния правен въпрос, тъй като мотивите на съда във връзка с оспорената разписка са други. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите сочат проблем с доказателствената тежест при оспорване истинността на частен документ, а въззивният съд приема, че производството по чл. 193 ГПК е открито, но не се е провело. Правен въпрос за дължимото произнасяне от страна на съда при указана тежест на доказване в съответствие с процесуалните правила, не се поставя. За касационното обжалване касаторите дължат държавна такса от 212 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение