Определение № 587 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационната жалба( частна жалба) вх. Nо 3257/02.06.2017 година на М. Х. К. от [населено място], починала в хода на производството и заменена от наследниците по закон – Д. В. ( съпруг) и Х. К. и Н. К. (деца), заявена чрез процесуалния представител адв.С. Х.- САК срещу въззивно Определение Nо 382 от 03.05.2017 год., имащо характер на решение, постановено по гр. възз.д. Nо 647/2016 година на ОС-Перник по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. С посоченото определение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил на Решение от 07.05.2015 година по гр.д. № 738/2014 година на РС Радомир и е прекратил производството по гр.в.д. Nо 647/2016 година на ОС-Перник. Решаващите мотиви на съда да приеме, че решението на първата инстанция подлежи на обезсилване е констатацията, че „ съдът не е сезиран с надлежно предявен иск“ предвид на това, че искът е по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, но се претендира земеделски имот, индивидуализиран по площ и граници към настоящия момент по КВС а не с индивидуализиращи белези към момента на внасянето ми в ТКЗС, без съответствие по площ и местонахождение с имота на наследодателя“, петитумът не е приведен в съответствие с фактическите обстоятелства и исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК. Наред с това, съдът приема, че за ищцата по делото липсва правен интерес от производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ поради липсата на инициирано административно производство за възстановяване на земеделския имот по реда на ЗСПЗЗ и невъзможността да се инициира такова. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното определение (решение ) е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила при обсъждане на събраните доказателства и необоснованост на изводите на съда съобразно начина на индивидуализация на имота за липсата на правен интерес от предявяването на иска, основания за обжалване по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ( редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год.) се обосновава с довод, че по въпросите: 1./ Как следва да се индивидуализира имот по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ -по описанието му към момента на обобществяване, по КВС или по друг начин; 2./ Допустимо ли е да се опише имота по няколко начина, по различните планове и към различни моменти; 3./Води ли описанието му по стари граници и по КВС до нередовност на исковата молба; 4./ Допустимо ли е описанието на имота към момента на обобществяването (по начин на трайно ползване, местност, площ, граници и съседи) да се отнася към КВС и към настоящия момент, за да се установи площта на припокриване на имотите на двете страни, въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 18 от 02.02.2016 година по гр. д. № 4592 от 2015 год. на II г.о. на ВКС. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на „допълнително „ основание по чл. 280, ал. 1 ГПК а именно очевидно несправедливо с довод, че явно необоснованите констатации на съда досежно индивидуализацията на имота, са довели до погрешни правни изводи за липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и за невъзможност, съобразно изложението в исковата молба и петитума, да се даде друга правна квалификация на спора, по която съдът да се произнесе. Твърди се, че съдът не е изследвал въпроса дали имота на ищцата е следвало да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, предвид че е останал за лично ползване на наследодателя й в периода на колективизация, което е от значение за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както и за действителността на решението на поземлената комисия и е релевантен за преценката за реда, по който се търси защита на спорното право- този по ЗСПЗЗ или по общия ред с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Цитира се практика в подкрепа на тези доводи. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата по касацията И. С., с който се оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ( в редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 год.), намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявени и разгледани искове, визирани в категорията на изключенията по чл. 280, ал.2 т.1 ГПК/ в посочената редакция на закона /, поради което се явява процесуално допустима. Съобразно доводите в изложението по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че са налице релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ( в редакцията до изм. ДВ бр. 86/ 2017 год.) по изведения въпрос, доформулиран от касационния съд, за допустимостта на съдебното решение по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ в хипотезите, когато описанието на спорния земеделски имот към момента на обобществяването (по начин на трайно ползване, местност, площ, граници и съседи) е отнесен към граници по действащата КВС относно спорната площта на припокриване с имот на страната –ответник по спора, по причина, че въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с цитираната практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 18 от 02.02.2016 година по гр. д. № 4592/2015 год. ВКС- II г.о. Изведеното като основание за допускане на касационното обжалване „ очевидна несправедливост“ не е от категорията на основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК( редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година ), поради което следва да се третира като наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда при постановяване на обжалваемия съдебен акт и които доводи следва евентуално да получат отговор с решението по същество на касационния съд. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса, която в случая е в размер на 50 лв. (петдесет лева ), платима в седмичен срок от съобщението по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението за заплащане на определената в срок ДТ, касационното производство ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 /редакция до изм. ДВ бр. 86/2017 год./ и § 74 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ бр. 86/2017 год. /, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия