Определение № 5313 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2955/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. К., подадена чрез пълномощника адв.Ц. М., против решение № 415 от 07.04.2025г., постановено по в.гр.дело № 2907/2024г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната пред САС част решение № 4916/22.08.2024г. по гр.д.№ 12898/2023г. на СГС, ГО 10 състав, за отхвърляне иска на касатора по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен против Прокуратурата на РБ, за разликата над 1 500 лева до претендираните като обезщетение за неимуществени вреди 50 000 лева, причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 321 НК по сл.дело № 25/2022г. на ОСО при ОП-Сливен, пр.пр.№149/2022г. на ОП-Сливен, което е частично прекратено по отношение на ищеца, ведно със законната лихва от 16.11.2023г. до окончателното плащане. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и формулира следните въпроси: 1. Намират ли се в пряка причинно-следствена връзка вредите, които са понесени от привлеченото като обвиняем лице с продължителността, за която е било привличането; 2. Трябва ли размерът на обезщетението да се увеличава в геометрична прогресия с оглед продължителността на претендираната вреда. В предвидения в процесуалния закон срок, Прокуратурата на РБ не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По предварителния въпрос относно допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира следното: Разгледан е иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лева, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 321 НК, което е частично прекратено по отношение на ищеца. Първоинстанционният съд е намерил иска за частично основателен, присъдил е обезщетение за неимуществени вреди в размер 1 500 лева и е отхвърлил иска за разликата до 50 000 лева. В осъдителната част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на К. обезщетение за неимуществени вреди в размер 1 500 лева, на първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила. Сезиран с въззивна жалба от ищеца съставът на САС е приел от фактическа страна следното: на 26.02.2018г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №57/2015г. на СО-СП, пр.пр.№ 550/2015г. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 във вр. с ал. 2 НК - за това, че в периода м.януари 2012г. до 27.09.2016г. на територията на страната-в гр.Сливен, както и на територията на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да се вършат съгласувано в страната престъпления (по чл.253 НК и по чл.159б НК), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и в съучастие като извършител с Ж. К., В. К. и Д. К., държал имущество - парични суми 3 100 лева и 11 500 евро, за които знаел към момента на получаването им, че са придобити чрез умишлено престъпление-трафик на хора с цел сексуална експлоатация, извършено на територията на Кралство Белгия и на Кралство Нидерландия. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер 20 000 лева, която след обжалване е намалена до 10 000 лева. С постановление от 04.08.2023г. е прекратено частично наказателното производство по повдигнатите обвинения срещу Б. К. за престъплението по чл.321 НК (участие в ОПГ); наказателното производство е продължило срещу него за престъпления по чл. 253,ал.4 вр. ал.3, т.1, пр.2 и т.2 вр.ал.2, пр.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК и по чл.354а, ал.2, т.1 вр.ал.1, изр.1, предл.4 вр.чл.20,ал.2, вр.ал.1 НК. От съдържанието на прекратителното постановление въззивният съд е установил, че с присъда № 13/728189-15 на първоинстанционния съд в Амстердам, Кралство Нидерландия, българският гражданин Б. К. е признат за виновен за извършено престъпление - трафик на хора с цел проституиране и сексуална експлоатация и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 54 месеца; досъдебното производство е било образувано на 08.12.2015г. за престъпление по чл. 321 ал. 3 вр. ал. 2 от НК за това, че от неустановен период от време през 2012г. до 08.12.2015г., в Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, лица участват в организирана престъпна група, създадена с користна цел - да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече от три години (престъпления по чл. 1596 от НК, по чл. 253 от НК и по чл. 354а ал.1 от НК). Подписано е споразумение за създаване на съвместен екип между РБългария, Кралство Белгия и Кралство Нидерландия и е постигната договорката, освен обмена на информация и събрани доказателства, да се раздели и предмета на разследване, като органите на последните две държави да осъществят наказателното преследване срещу лицата за престъпната им дейност по трафика на хора, а разследващите органи на България - за престъпната дейност на лицата по чл. 321 НК - организирана престъпна група и пране на пари по чл.253 НК. В хода на воденото в България досъдебното производство са привлечени в качеството им на обвиняеми Б. Д. К. – за престъпления по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК; по чл. 253 ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 пр. 2 и т. 2 вр. ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от НК и по чл. 354а ал. 2 т. 1 вр. ал.1 изр. 1 предл. 4 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от НК, както и още 6 лица. Въззивният съд е посочил, че по делото липсват данни кога присъдата на съда в Нидерландия е влязла в сила и дали наложеното наказание е ефективно изтърпяно. В наказателното производство срещу Б. К. са повдигнати обвинения за няколко различни престъпления, като частичното прекратяване е за това по чл. 321 НК, а за останалите - по чл. 253 НК и по чл. 354а, ал.2, т.1 НК производството е продължило и е висящо по внесен обвинителен акт срещу ищеца и останалите обвиняеми в ОС- Сливен е образувано нохд №349/2024г. Съдът е установил, че постановлението от 04.08.2023г. за частично прекратяване на наказателното производство е връчено на обвиняемите и не е обжалвано в предвиденият в чл.243, ал.4 НПК срок. В този смисъл постановлението за прекратяване на наказателното производство в частта му за престъпление по чл. 321 НК срещу Б. К., е влязло в сила. Съдът е обобщил, че времето от привличане като обвиняем на 09.03.2018г. до постановяване на частичното прекратяване на наказателното производство с постановяване от 04.08.2023г. на прокурор при ОП-Сливен, е 5 години и 5 месеца. Въззивният съд е обсъдил ангажираните гласни доказателства относно търпените от ищеца неимуществени вреди, според които преди да бъде образувано наказателното производство ищецът бил весело момче; след повдигане на обвинението за участие в ОПГ за пране на пари и трафик на хора, се затворил в себе си, избягвал приятелите си и не искал да се събира с тях, преди прекарвал време в семейното заведение, но спрял да го посещава и започнал да се занимава с дърводобив; арестът му през 2016г. бил широко разпространен по Интернет и в статии; след отпадане на обвиненията за ОПГ ищецът се оженил, започнал да излиза повече, ходели на риба с приятели. Съдът установил от представеното по делото свидетелство за съдимост, че през 2010г. ищецът е осъден за причиняване на лека телесна повреда, но е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, а присъдата от Нидерландия не е въведена в системата. По спорния във въззивното производство въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: образуваното против ищеца наказателно производство е било частично прекратено на 04.08.2023г. единствено по отношение престъпния състав на чл.321 НК за участие в ОПГ; общата продължителност на наказателното производство по това обвинение е 5 години и 5 месеца; за престъплението по чл.321 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, т.е. тежко умишлено по смисъла на чл.97 т.7 НК и този факт се е отразил негативно на психиката и поведението на ищеца. В същото време съдът е съобразил, че останалите две обвинения срещу ищеца са по-тежко наказуеми – с наказание лишаване от свобода до 13 години и е направил извод, че в по-висока степен негативните психически изживявания се дължат именно на по-тежките обвинения, които все още са висящи пред ОС-Сливен. Според въззивния съд по делото не се установяват вреди от засегнат авторитет и добро име, тъй като според служебно изисканото свидетелство за съдимост ищецът вече е бил осъждан. Предвид това съдът е приел, че твърдението, че претърпял репутационни вреди от нарушен имидж в обществото е недоказано пълно и главно. Посочил е, че щом по едно и също време е имало наказателно производство, по което страната е била привлечена като обвиняем по няколко обвинения, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения; когато се преценява кои вреди са причинени от и какво обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното осъждане, задължително трябва да се извърши съпоставка съобразно посоченото в т. 11 от ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС. В този смисъл съдът е приел, че не може да се разграничи кой точно е правопораждащият факт, довел до сочените от жалбоподателя вреди, доколкото по останалите състави на престъпни деяния, наказателното производство е все още висящо в ОС-Сливен. Изложени са съображения, че са останали недоказани и вреди в по-голям обем, доколкото ищецът е сключил брак след повдигане на обвинението и започнал да излиза с приятели за риба. Съдът е посочил, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая е приел, че продължителността не се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, доколкото е само 5 година и 5 месеца. На следващо място съдът е отчел, че взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение – парична гаранция от 20 000 лева, намалена след обжалване до 10 000 лева по никакъв начин не ограничава свободата на предвижване. Предвид изложеното съдът е приел, че обезщетението, дължимо на ищеца е в размер 1500 лева. При тези мотиви на САС, съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от касатора въпроси се свеждат до това кои конкретно установени обстоятелства съдът следва да прецени при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и по-точно какво е значението, което има продължителността на наказателното производство при определяне на този размер. Съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД и в частност при деликта по чл. 2 ЗОДОВ е очертала кои обстоятелства имат отношение към преценката на съда за определяне справедливото парично овъзмездяване на установено неимуществено увреждане в резултат на деликт, вкл. когато увреждащото деяние е незаконно обвинение в извършване на престъпление. Въззивният съд, при точно приложение на закона и в пълно съответствие с установената съдебна практика е обсъдил всички онези обстоятелства, които в конкретния случай имат значение за определяне справедливото обезщетение на ищеца, сега касатор. Измежду тези обстоятелства е и посочената в двата въпроса продължителност на наказателното производство. Това обстоятелство, и не само то, е преценявано от САС при приложението на чл. 52 ЗЗД, който е анализирал подробно всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице вреди. Освен продължителността на наказателното производство по обвинението за престъпление по чл. 321 НК, съдът е отчел въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху емоционалното състояние на ищеца, отражението върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му. Съобразил е също вида на повдигнатото обвинение, видът на мярката за неотклонение и обремененото съдебно минало на пострадалия. Отчел е в пълно съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС -ТР №3/2004г. на ОСГК, че по отношение на част от повдигнатите на ищеца обвинения, които са за по-тежко наказуеми престъпления, наказателното производство продължава и е висящо. Съдът е присъдил обезщетение за тези болки и страдания, които са в причинна връзка с повдигнатото спрямо ищеца незаконно обвинение по чл.321 НК. Преценката на въззивния съд, че сумата 1 500 лева справедливо ще обезщети претърпените от К. морални вреди от незаконното обвинение по чл. 321 НК, не е абстрактна, а е с оглед конкретната фактическа обстановка по делото. Въззивният съд е съобразил разрешенията, дадени в решение № 532/24.06.2010г. по гр. дело № 1650/2009г. на III ГО, където е прието, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тези степен не следва да намира изражение чрез увеличаване на размера на обезщетението в геометрична прогресия, като съдът следва да отчете прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда с оглед нейното естество. Правният въпрос САС е разрешил по аналогичен начин. По изложените съображения не следва да се допуска до касационен контрол обжалваното от Б. К. решение на САС. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО