Определение № 665 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4224/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на труда и социалната политика чрез министъра, представляван от Д. Д. – държавен експерт в министерството с юридическо образование, против решение № 134/11.07.2025 г. по гр. д. № 304/2025 г. на Апелативен съд – Варна.

Ответниците С. Т. К. и Б. Д. К. чрез общия им пълномощник адв. П. – Д. с отговора в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК вземат становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № № 316/25.03.2025 г. по гр. д. № 339/2024 г. на Окръжен съд - Варна за отхвърляне на предявените от касатора срещу С. Т. К. и Б. Д. К. деликтни искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 79 358. 38 лв. като обезщетение за виновно и противоправно съвместно причинени от тях имуществени вреди, формирани от определена с влязъл в сила административен акт (решение от 16.10.2023 г.) в този размер финансова корекция (за 100 % от разходите по сключения административен договор), извършена от Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ (ОПРЧР 2014-2020), наложена за нарушаване на принципите за добро финансово управление (чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление - Загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 1.07.2022 г., а преди това Закон за управление на средствата Европейските структурни и инвестиционни фондове) от бенефициента по договор от 15.06.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05М90Р001-2.010-0155-С01 – „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, в което ответниците били управители и едноличен собственик на капитала (поотделно) в различни периоди от действие на горния административен договор, както и сумата от 3 343. 41 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2023 г. до 18.02.2024 г. и са присъдени разноски на ответника Б. К..

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че предмет на делото е вземане на ищеца от непозволено увреждане срещу двамата ответници, осъществили го съвместно и носещи отговорност да поправят вредите, които виновно и противоправно са ги причинили. Така е дал правна квалификация на спорното право по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и е намерил претенцията за допустима. В тази връзка са съобразени изложените обстоятелства, на които се основава искането (че ответниците в качеството си на собственици, управляващи и представляващи бенефициента - търговско дружество в различни периоди от време, са отчитали чрез документи изпълнението на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 15.06.2018 г., сключен с ищцовото министерство, което отчитане е било фиктивно, тъй като заложените в договора дейности и цели не са били реално изпълнени, и чрез тези действия те са нанесли вреди на ищеца, изразяващи се в плащане на част от уговорената по договора безвъзмездна финансова помощ в размер на главницата по иска), както и заявения петитум за солидарното им осъждане за обезщетение на нанесените имуществени вреди. За обоснован е намерен и правния интерес от искова защита по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предвид твърденията на ищеца за понесената от него имуществена вреда под формата на разходи по административния договор, по който е определена на бенефициента – търговско дружество, финансова корекция за 100 % от тях (съразмено на исковата сума) и което вземане е останало неудовлетворено на плоскостта на договорната отговорност, поради заличаването на страната по този договор - търговеца в ТР, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ (в производството му по несъстоятелност, по т. д. № 666/2023 г. на ОС – Варна).

От фактическа страна е установено, че на 15.06.2018 г. между ищцовото министерство като ръководител и УО на ОПРЧР 2014-2020 и „Евроконсулт 2014-20202“ ЕООД със седалище [населено място], като бенефициент, е бил сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05М90Р001-2. 010-0155-С01 за изпълнение на проект „Социално включване чрез създаване на предприемчив обслужващ екип за административни и управленски дейности“. Прието е, че министерството се явява правният субект, който от своя бюджет извършва плащанията въз основа на искане на бенефициентите по сключените договори (доколкото Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ на МТСП като определена за УО на ОПРЧР не притежава правосубектност според чл. 28, т. 1 от Устройствения правилник на МТСП, приет с ПМС № 266/2009 г.). За периода от началото на процесния договор до 13.09.2018 г. дружеството – бенефициент е било управлявано и представлявано от ответника Б. К., а за периода след 13.09.2018 г. – от ответницата С. К.. Получените средства по административния договор с МТСП, изплатени от бюджета му, са били в размер на общо 79 358. 38 лв. - съответно през 2018 г. получени 19 839. 60 лв. и през 2019 г. – 59 518. 78 лв. Изплащанията на сумите са били предхождани от решения на УО за верификация на постъпилите искания за междинни плащания. Несъмнено е прието също, че с решение № BG05М90Р001-2.01-0155/17 от 16.10.2023 г. ръководителят на УО на ОПРЧР на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ – поради нарушение на принципите за добро финансово управление, е определил на „Евроконсулт 2014-20202“ ЕООД финансова корекция в размер на 100% от безвъзмездната финансова помощ по горния административен договор (сумата за възстановяване е 79 358. 38 лв., която е следвало да бъде преведена по посочена банкова сметка в срок от 14 дни от получаване на решението, което е влязло в сила). Изразено е разбиране, че влезлият в сила административен акт за извършената финансова корекция по административния договор, не обвързва ответниците като физически лица, тъй като адресат на посоченото решение е търговското дружество-бенефициент по договора. От наличието на този административен акт обаче следва да се приеме, че е налице констатирано от УО неизпълнение на административния договор от страна на бенефициента и че последният дължи възстановяване на посочената в решението сума. Развити са доводи, че този административен акт не установява с обвързваща доказателствена сила релевантните по настоящия спор факти – че ответниците са предоставяли невярна, фиктивна информация за изпълнението на договора, за да бъде усвоена безвъзмездната финансова помощ. Установено е, че вземането за финансова корекция е останало удовлетворено, а дружеството – длъжник заличено като правен субект в търговския регистър. В обжалваното решение са обсъдени предмета на административния договор (уговореният проект за изпълнение – създаване към бенефициента на социално предприятие), основните дейности по проекта, максималният размер на безвъзмездната помощ (до 99 197. 98 лв.) по посочената оперативна програма; начина на изпълнение на проекта ( по одобреното проектно предложение, в обема и вида, посочен в него, с условията за изпълнение, утвърдени с условията за кандидатстване), изготвянето на междинни и окончателни доклади като основание за исканията за верифициране на разходи и плащания и т.н. Установени са наличната кадрова и техническа обезпеченост на проекта от страна на бенефициента. Осъдени са и данните относно счетоводното отчитане на разходите на дружеството-бенефициент по административния договор според заключението на ССЕ – за закупуване на материали, за работни заплати и осигуровки, неползван отпуск и заплащане на наем и консумативи за офис, разходи за амортизации. В контекста на сключения договор, на клаузите от неговото съдържание и с оглед изпълнението му втората съдебна инстанция е приела, че ответниците в качеството им на управители и представляващи дружеството-бенефициент по административния договор в посочените периоди, са подавали съответните отчетни документи и са предявявали искания за заплащане на безвъзмездната финансова помощ по административния договор. При горните факти е направен решаващ извод, че с тези си действия, които изпълват основанието на предявения деликтен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ответниците не са предоставяли невярна, фиктивна информация за изпълнението на договора, за да бъде усвоена безвъзмездната финансова помощ – т. е. не са създавали документална отчетност с единствената цел да създадат привидност на реално изпълнение на административния договор, за да усвоят предоставените по него финансови средства. Така поради отсъствие на данни за виновно и противоправно поведение у тях като представляващи дружеството - бенефициент, деликтният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди е намерен за недоказан и неоснователен, поради което и отхвърлен, ведно с акцесорния такъв чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които счита за обуславящи изхода по делото и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Установените факти в мотивите на влязъл в сила административен акт с адресат – юридическо лице, обвързват ли физическите лица, които са органи на това юридическо лице и които са участвали в административното производство по издаване на този акт?;

2. „Допустимо ли е в хода на гражданско дело, констатациите от влязъл в сила административен акт да се оборват със заключение на съдебно – счетоводна експертиза?

Настоящият състав на ВКС, III г.о., намира, че обжалването следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като произнесено по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на произтекла от деликт вреда, която е установена в друго специално производство с влязъл в сила административен акт като вземане (наложена финансова корекция) в полза на ищеца при реализиране на договорна отговорност. Служебното задължение на ВКС в стадия по селекция на касационните жалби да следи за спазването на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК), обуславя допускането на касационния контрол в очертаната по – горе хипотеза.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.