Определение № 281 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1631/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. И., чрез процесуален пълномощник, против решение № 663/21.03.2019 г. по в. гр. д. № 5436/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4581 от 06.07.2018 г., постановено по гр. д. № 14845/2016 г. по описа на Софийския градски съд, I-2 състав за отхвърляне на иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, предявен срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над присъдените 70 000 лв. до претендираните 120 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майката на касатора – М. Х. И., починала в резултат на ПТП, настъпило на 14.10.2013 г. В касационната жалба се излага, че решението страда от материално-правна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, моли се за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск, чрез присъждане на исканото обезщетение в пълен размер, ведно с лихви и разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1/ Може ли полът на ищеца по иск за репариране на неимуществени вреди от смъртта на близък да бъде критерий, формиращ съдържанието на понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт /постановеното решение е в противоречие с критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., където такъв критерий липсва/; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения, факти, обстоятелства и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства /въззивният съд е постановил решението си по този въпрос в противоречие с раздел I, т.3 от ППВС/13.07.1953 г., ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с цитирана практика на ВКС по чл.290 ГПК/; 3/ Какви са предпоставките за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП /по този въпрос се твърди противоречие с решения на ВКС по т.д.№ 44/2012 г. на II т.о., т.д.№ 596/2012 г. II т.о., т.д.№ 316/2011 г. на II т.о. и други, постановени по реда на чл.290 ГПК/; 4/ Следва ли съдът да намалява присъденото обезщетение, ако приеме, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, в случай, че по делото има данни, че те биха настъпили по различен начин /по този въпрос се твърди противоречие с определение № 237 по т.д.№ 48/2017 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.288 ГПК в сходен случай/; 5/ Какво следва да се разбира под “нарушение на правилата на формалната логика”; 6/ Очевидно неправилно ли е решение, постановено в нарушение на някой от четирите закона на формалната логика /твърди се нарушение на закона на тъждеството, както и на закона за достатъчното основание/. Въпроси №№ 5 и 6 са формулирани като такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В условие на евентуалност касаторът се позовава и на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, поради това, че съдът е кредитирал експертизи, според които пострадалата е пътувала в различен автомобил от този, в който се е намирала в действителност. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за безспорни следните обстоятелства – наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по реда на чл.226 ал.1 КЗ /отм./, както и наличие на претърпени от касатора неимуществени вреди от смъртта на неговата майка, за които справедливото обезщетение е поне 100 000 лв. Спорни са механизмът на увреждането, справедливият размер на обезщетението за размера над 100 000 лв., наличието на принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат до размера от 30 %, възприет от първостепенния съд. Съдът е приел, че загиналата М. Х. И. е пътувала в л.а. “Опел Вектра”, управляван от нейния съпруг, като седяла на задната седалка, зад водача. От заключението на комплексната експертиза е установено, че пострадалата, на 63 години, е получила съчетана гръдно-коремна травма и травма на крайниците, както следва: закрита гръдна травма – счупване на ребра с контузия на белите дробове, закрита коремна травма – разкъсвания на кожата, масивно кръвонасядане, разкъсване на далак и черва, травма на крайниците – счупване на костите на лявата предмишница. Вещите лица са заключили, че т.к. от протокола за оглед на автомобила е установено наличието на здрава лява задна врата със стъкла, то при наличието на правилно поставен предпазен колан е било възможно тези увреждания да се избегнат. С оглед скоростта на двата автомобила и техния челен сблъсък, при правилно поставен предпазен колан би могло да се получи камшичесто счупване на шийни прешлени с увреждане на гръбначния мозък. Заключено е, че ищцата не е била обезопасена с предпазен колан. Нараняванията биха могли да се получат от силно огъване и разтягане на тялото в областта на корема, каквото би могло да се получи, ако то попадне между предната седалка и страничната колона на купето на автомобила или ако попадне между двете седалки. Летален изход би могъл да настъпи и при поставен обезопасителен колан, но с по-малка вероятност. Според заключението по допълнителната експертиза, при сблъсъка на двата автомобила е настъпило голямо отрицателно ускорение и върху пътниците е въздействала голяма инерционна сила. Тя е предизвикала движение на тялото на пострадалата напред и под малък ъгъл надясно по посока на движението на автомобила, т.к. ударът е бил ексцентричен. Предпазните колани са инерционен тип. В случая увредите са получени от удара на тялото на пострадалата в предните седалки, поради което и с оглед установената при огледа на местопроизшествието липса на деформации около задната лява врата, то има причинна връзка между непоставянето на колана и получените наранявания. При поставен предпазен колан често настъпва високо счупване на шийни прешлени, като при по-високи скорости и по-възрастни пострадали този процент се увеличава. Съдът е разгледал оплакването на въззивника, че експертизата погрешно е приела, че пострадалата е пътувала в л.а. “Форд Мондео”, като е счел същото за неоснователно, т.к. освен снимковия материал, вещите лица са ползвали вписването в протокола за оглед от местопроизшествието, както и конкретно получените от пострадалата травматични увреждания. Приел е, че допуснатото в експертизите несъответно ползване на снимков материал не се е отразило върху крайните им изводи, които установяват категорично липсата на поставен предпазен колан и причинно-следствената връзка на това обстоятелство с уврежданията, причинили смъртта. Съдът не е приел, че при поставен предпазен колан последиците биха били същите, доколкото според вещите лица вероятността от смъртоносен изход при липса на предпазен колан е по-голяма. Съдът не е кредитирал показанията на св. С. И. – съпруга на ищеца, която е пътувала на задната седалка заедно с пострадалата, според която и двете са били с поставени обезопасителни колани, доколкото свидетелката също води съдебен спор с ответника за обезщетяване на неимуществени вреди и е заинтересована от изхода на делото. Приел е, че показанията й противоречат на заключенията на вещите лица, че уврежданията на майката на ищеца не биха могли да се случат по друг механизъм, освен чрез удар на тялото в предната седалка, което не би било възможно при правилно поставен предпазен колан. Поради това съдът е намерил за доказано възражението на ответната страна за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, най-малко в размер на 30 % /като е посочил, че поради липса на въззивна жалба от ответника не може да бъде разглеждан принос в по-голям размер/. По отношение обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е съобразил показанията на св. Н. И. – че ищецът е единствено дете на починалата, майка му се грижела за децата и се виждали ежедневно, като между тях е съществувала близка връзка. Ищецът преживял тежко нейната смърт – побелял, отслабнал, посърнал, променили се поведението и характерът му. Спрял да празнува рождения си ден, тъй като той съвпадал с датата на инцидента. Към момента на катастрофата бил студент в Морско училище, но след това прекъснал обучението си и така и не го завършил. Въз основа на доказателствата съдът е направил съответни изводи за близките отношения между майка и син, особено тежкото преживяване на смъртта на майката, подсилено от факта, че е починала на рождения му ден. Същевременно съдът е съобразил, че ищецът е бил на 44 години - изграден мъж на зряла възраст, със собствено семейство и две деца, отделно домакинство, финансово и организационно независим от майка си. Затова, като е съобразил действително претърпените вреди и икономическата конюнктура в страната, съдът е преценил, че обезщетение в размер на 100 000 лв. съответства на изискванията на чл.52 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, по следните съображения: Последните два въпроса, касаещи очевидната неправилност, зададени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващата правна воля на съда и следователно нямат значение за изхода от делото. Относно очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК има установена практика на ВКС, според която грубото нарушение на правилата на формалната логика следва да е видно директно от съдържанието на обжалвания въззивен акт, доколкото в селективната фаза съдът не може да преценява наличие на несъответствие между доказателствата и приетото въз основа на тях от съда – тази преценка е относно основанията на чл.281 т.3 пр.3 ГПК и се прави в производство по чл.290 ГПК. Още по-малко като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК може да се квалифицира решение при твърдения за допусната грешка в заключенията по назначените съдебни експертизи /следва да се уточни, че в случая ищецът – настоящ касатор не е оспорил своевременно заключенията на вещите лица в посочената част/. Първият формулиран въпрос /дали полът на увредения е критерий по чл.52 ЗЗД/ също не удовлетворява общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Въпросът е изваден от контекста на решението – съдът не е отдал значение на пола на лицето, а само е направил сравнение между вредите, които би търпяло дете при загуба на родител, в сравнение с възрастен човек на 44 години. Относно втория въпрос следва да се посочи, че съдът е изпълнил задължението си да обсъди задълбочено и всестранно защитните тези на страните и събраните във връзка с тях доказателства, поради което не е налице отклонение от практиката на ВКС, съответно цитирана. Не е доказано наличието на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по следващия въпрос, касаещ приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, доколкото от една страна съдът изобщо не е коментирал дали непоставянето на предпазен колан представлява нарушение на закона, а от друга – той обосновано е установил наличието на пряка причинно-следствена връзка между конкретните увреждания и липсата на поставен предпазен колан. Четвъртият формулиран въпрос не е правен, а е относно правилността на обжалваното решение, която е напълно ирелевантна във фазата по селектиране на касационните жалби, в този смисъл – задължителните разяснения в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение