Определение № 169 от 28.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 468/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-София срещу определение №81/ 17.01.2017 г. по ч.гр.д. №943/16 на ОС-Русе, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията/СВ/ при РС-Русе от 21.11.2016 г. за вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016 г. и уд-е № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна на основание чл.15 ТЗ на кредитора-жалбоподател като правоприемник на А. Б.-клон България“К. по партида на имотите и по партиди на длъжниците за 481 броя договорни и законни ипотеки по молба с общ.рег.№ 17306/21.11.2016. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1и т.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията/СВ/ при РС-Русе от 21.11.2016 г. за вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016 г. и уд-е № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна на основание чл.15 ТЗ/прехвърляне на търговско предприятие/ на кредитора-жалбоподател като правоприемник на „А. Б.-клон България“К. по партида на имотите и по партиди на длъжниците за 481 броя договорни и законни ипотеки съдебният състав на ОС-Русе е изложил съображения, че за настъпването на последиците на чл.171 ЗЗД на прехвърляне на вземания, част от търговско предприятие, обезпечени с ипотека е достатъчно вписването в търговския регистър на прехвърлянето на търговското предприятие на „А. Б.-клон България“К. на [фирма]-София, което е налице видно от съдържанието на представените две удостоверения, че това е вписано по партидите и на двете банки. В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпросите, които прецизирано се свеждат до: подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверенията за прехвърляне на търговско предприятие по партида на имотите и по партиди на длъжниците по договорни и законни ипотеки за вземания-част от търговско предприятие след неговото прехвърляне от един търговец на друг, с оглед приложението на чл.171 ЗЗД и подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверенията по чл.263в ал.1 и 263 г ал.1 ТЗ. подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверенията. Частният касатор сочи противоречие на обжалвания акт със задължителна практика на ВКС-Р №131/26.03.2012 г. по гр.д. № 720/2011 г. на Първо т.о. на ВКС по реда а чл.290 ГПК и определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК и по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване. Позовава се и на противоречива казуална практика на различните съдилища, за да обоснове наличието на основание по чл.280 ал.2 ГПК В случая, от така формулираните правни въпроси само първият: подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверенията за прехвърляне на търговско предприятие по партида на имотите и по партиди на длъжниците по договорни и законни ипотеки за вземания-част от търговско предприятие след неговото прехвърляне от един търговец на друг, с оглед приложението на чл.171 ЗЗД се явява пряко обуславящ изхода по спора. По този въпрос, обаче, е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС: определение по реда на чл.274 ал.3 ГПК –Опр. по ч.т.д.№ 163/2017 г. на Първо т.о., с което е допусната касация и на въпроса е даден отрицателен отговор: при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на осн. чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.“л“ ПВ на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговското предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията– Търговски регистър за вписване на осн. чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Посочената от частния касатор практика на ВКС не касае настоящия спор с неговата специфика, относно прехвърляне на търговско предприятие с вземания, обезпечени с ипотеки, а се отнася до случаите на прехвърляне с цесия и следователно е несъотносима към настоящия спор и не обосновава основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане до касация. Евентуално противоречивата практика на съдилищата по въпроса е преодоляна с постановяване на цитираното определение по чл.274 ал.3 ГПК Опр. по ч.т.д.№ 163/2017 г. на Първо т.о. на ВКС, с оглед на което липсва и основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 ГПК.. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което