Определение № 3617 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1973/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от С. К. Х., ЕГН [ЕГН] срещу определение № 2769/06.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 2588/2023 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено разпореждане № 263468 от 15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 10606/2017 г. от Софийски градски съд. С последното е върната подадената от частната жалбоподателка искова молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и е прекратено производството по посоченото дело. В частната касационната жалба се прави оплакване за необоснованост на разпореждането, защото съдът не е съобразил, че вредите, които се претендират с върнатата искова молба са нанесени след огледа на апартамента от вещото лице по делбеното дело между страните, а влязлото в сила решение касае вреди от 2005 г. – преди иска за делба. Необосноваността се свързва и с това, че съдът не е съобразил, че определения за прекратяване на производството два пъти са отменяни в резултат на инстанционен контрол. В частната жалба се излагат и конкретни факти за отношенията между страните. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди противоречие със съдебната практика – основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Допустим ли е иск, по който твърдението е, че вредите, предмет на предявения иск са възникнали след като е приключило съдебното дирене по делото, по което има постановено съдебно решение? 2. Обхваща ли СПН по постановено в предходно съдебно решение, правопораждащи факти въз основа на които е образувано настоящото производство, за които твърдението е, че тези правопораждащи факти са възникнали след приключване на съдебното дирене по делото, по което е постановено съдебно решение, формиращо СПН? На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, се иска допускане до касация по въпроса: следва ли да се приеме, че ищецът не е изпълнил дадените от съда указания, ако същия, в определения от съда срок в пълен обем е отговорил точно и ясно на поставените от съда въпроси? Очевидна неправилност се твърди по въпроса: възможно ли е да бъдат причинени едни и същи увреждания на вещта, след като те са били възстановявани в предходни моменти и в последствие отново са нанесени същите увреждания? Ответникът по частната жалба П. М. М. я оспорва, както и допускането до касационно обжалване. Счита определението за правилно, тъй като жалбоподателката, в качеството й на ищца многократно е променяла твърденията си, излагайки и нови такива, а вредите са същите, които са съществували 2005 г., и са били предмет на приключилото дело. Твърди, че уточненията са неясни, защото, ищцата посочва че малка част от вредите са от 2005 г., а голямата част са от периода 15.04.2016 г. – 08.11.2016 г., но не посочва кои са тези части. Оспорва в този период да е увреждал апартамента, тъй като през м. май 2016 г. е предал единствения ключ, който притежава на адв. М., за да го предаде на ищцата. Не били посочени и два от елементите на непозволеното увреждане – с какви деяния е увредил апартамента, причинна връзка между действия и увреждане и вредите. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Предмет на предявените искове по чл. 45 от ЗЗД, съединен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обезщетяване на имуществени вреди, които не са посочени по размер в молбата от 18.04.2023 г. В списъка към нея на л. 590, представен на 14.03.2018 са описани строителни дейности, но по естеството си представлява оферта от потенциален строител, която включва множество дейности с посочена стойност първо за демонтаж, а след това по изграждане, доставка и монтаж на аксесоари, за събиране, сваляне, товарене, извозване и изхвърляне на строителни отпадъци в депа, транспорт, материали, поправка и доставка на повредени мебели. Те не кореспондират със заявените от ищцата имуществени вреди по пера. Затова е прието, че указанията на съдията-докладчик за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени с уточнителните молби от 18.04.2023 г. / л. 563/ и от 20.04.2023 г. /л. 593/. Въззивният съд се е мотивирал и с това, че изисканите и приложени от него заверени преписи от решение на по гр.д. № 15639/2010 г. от Софийски районен съд и потвърдилото го решение от 17.12.2012 г. по гр.д.№ 17573/2011 г. на СГС и определение на ВКС от 2014 г., постановено по чл. 307 от ГПК, с което е оставил без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 15639/2010 г. от Софийски районен съд. Съдът е приел, това решение е имало за предмет спор за обезщетяване на имуществените вреди, които са предмет и на настоящото дело, независимо, че са описани по друг начин, предявени са като частични и са отхвърлени. Счел е, че по настоящото дело няма данни, вредите, посочени от ищцата и предмет на обезщетяване по гр.д. № 15639/2010 г. по описа на Софийски районен съд, да са били възстановени след влизане на решението в сила, а нямало и такова твърдение от ищцата. Формулираните въпроси са относими към мотивите на възивната инстанция и към изхода от спора по частната жалба. Те следва да се обединят в един обобщен – допустим ли е иск, предявен между същите страни и по същото искане, след влизане в сила на решение между тях, но основан на твърдения за факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество по влязлото в сила решение. Силата на пресъдено нещо /СПН/ се формира между страните по спора, по предявеното основание и формулираното искане. Тя обхваща основанието и фактите, настъпили до приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество, тъй като до този момент могат да се представят нови доказателства и да се твърдят нови обстоятелства макар при условията на чл. 147 ГПК, респективно чл. 266 ГПК. Към този момент се преклудират както направените възражения и установени факти, така и съществуващите, но непредявени такива. Дори да се е развило производство пред ВКС, независимо дали само във фазата по допускане на касационно обжалване или във фазата по произнасяне по касационната жалба, пред касационната инстанция не се събират нови доказателства, защото тя е уредена като контролно отменителна. Изключение съществува само ако е отменено въззивното решение при второ касационно разглеждане на спора и делото е внесено за разглеждане по същество, съгласно чл. 295, ал.2 ГПК. Фактите и обстоятелствата, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество са нови факти за приключилото производство, които не се обхващат от СПН и не са преклудирани от нея. Такива факти могат да бъдат предявени в нов исков процес между същите страни. В този случай формираната СПН не е отрицателена процесуална предпоставка за предявяване на новия иск. Дали е налице тази хипотеза по предявения нов иск, съдът преценява първоначално по твърденията в исковата молба – дали се твърди, че фактите са настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. Тъй като формираната сила на присъдено нещо е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск, от характера на абсолютните, за нея съдът следи служебно и в хода на процеса. Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно. В уточнената искова молба на л. 563, ищцата твърди, че ответникът е нанесъл лично или чрез трето лице, вреди на апартамента, който е получила в дял по делбеното дело, които са го направили негоден за обитаване и са намалили стойността му в сравнение с определената от делбата. Посочва, че тези увреждания са станали след 2011 г., когато вещо лице по гр.д.№ 19003/2006 г. за делба е оценило имота. Въззивният съд изобщо не е обсъдил това твърдение. С молбите на л. 589 и списъка към нея на л. 590, както и на л. 593, ищцата изрично е посочила, че вредите, за които претендира обезщетение по настоящия спор не са били предмет на приключилото гр.дело № 15639/2010 г. на СРС между същите страни за обезщетение за вреди върху същия апартамент, но от действия от предходен период. Това е уточнено и в молбата на л. 598, в която е формулирана и задача към вещото лице в същия смисъл. Дали това твърдение е вярно, т.е. дали върху апартамента са нанесени нови вреди от ответника в периода 2011 г. – 2016 г., като се сравни описанието му в заключението на експертизата по делбеното дело при изготвяне на оценката му, е въпрос по същество. В молбата на л. 590, с малки изклучения, са посочени дейностите, които следва да се извършат, за да се поправят вредите. Въпрос по същество е какъв е обема на нанесените нови вреди при изложените увреди – премахване на прозорци, изкъртване на касите на вратите, на подовата настилка и шпакловката, на инсталациите и т.н. Въззивният съд не е съобразил и обсъдил, и че с определение № 257/26.01.2021 г. по ч. гр.д.№ 162/2021 г. на САС вече е преценявана редовността на исковата молба и допустимостта на производството по нея и е отменено предходно определение от 09.03.2020 г. по гр.д.№ 10606/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 819/23.03.2023 г. по ч. гр.д.№ 2657/2022 г. на САС е отменено и определението, с което делото е изпратено на СРС с мотиви, че се касае за множество деликти и цената е под 25 000 лв. за всеки от тях. Прието е въз основа на твърденията на ищцата в исковата молба и уточненията към нея, че се касае за иск за вреди от деликт, продължаващ в целия исков период от време, а той е уточнен с уточнената искова молба на л. 563 от делото. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, както и потвърденото с него определение на СГС, а делото – да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение