Определение № 20 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2601/2021 г.

ВКСII търговско отделение21.01.2022 г.докладчик Галина Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. А. Т. и касационната жалба на А. Т. Т. срещу решение № 260210 от 05.08.2021 г. по т.д. 162/21 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, ТО. Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Постъпила е касационна жалба от Р. А. Т., както и е постъпила касационна жалба от А. Т. Т. срещу решение № 260210 от 05.08.2021 г. по т.д. 162/21 г. по описа на Апелативен съд -Пловдив, с което е потвърдено изцяло решение 260154/18.12.20 г. по т.д. 322/19 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Авита - Ва - Теневи" СД, в несъстоятелност и на неограничено отговорните съдружници А. Т. Т. и В. С. Т., извършената на 27.10.2014 г. сделка, по силата, на която Р. Антолиева Т. е придобила за сметка на А. Т. Т. собствеността върху лизингова вещ, лек автомобил марка Шевролет от лизингодателя „ДСК ауто лизинг" ЕООД и е осъдена Р. Т. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на СД „Автиа-Ва-Теневи"сумата от 13 728 лв, както и дължима държавна такса и разноски. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на касационното обжалване е съдебно решение, постановено по въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд, с което са разгледани при условията на обективно кумулативно съединение на искове иск с правно основание чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ и чл. 55 от ЗЗД. Цената на всеки иск по отделно е от значение за определяне на допустимостта на касационното обжалване, предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК цената на иска се определя от стойността на договора. Съгласно чл. 69, ал.1, т. 1 от ГПК, цената на иска относно вземане е стойността на вземането. В настоящия случай цената на всеки иск по отделно е от значение, а не сборът от цената на предявените кумулативно искове. Ищецът е посочил, че цената на придобития от Р. А. Т. автомобил е 15 314,78 лв. Следователно цената на иска, посочена от ищеца е 15 314,78 лв. Така цената на иска за относителна нищожност е 15 314,78 лв, както и цената на иска за неоснователно обогатяване е в същия размер. Въпросът за цената на иска, на всеки от исковете, не е оспорван в процеса и е разрешен като следва да се приеме, че цената на всеки от исковете е по 15 314,78 лв. Предмет на исковата защита е иск на синдика на СД „Авита - Ва -Теневи" СД срещу А. Т. Т., неограничено отговорен съдружник в дружеството, спрямо което е открито производство по несъстоятелност, и ответника Р. А. Т.. Иска се прогласяване на нищожност на основание чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ на цесия, извършена от А. Т. Т. за прехвърляне право на придобиване на лек автомобил, придобито от А. Т. по силата на договор за лизинг, сключен между него и „ДСК ауто лизинг" ЕООД. Както и връщане на полученото по този недействителен договор - стойността на придобитото имущество. Делото е търговско по своя характер, тъй като засяга материалното правоотношение, основано на цесия относно право, произтичащо от договор за лизинг, който е абсолютна търговска сделка, на основание чл. 286, ал. 2 от ТЗ. Също така делото е с предмет нищожност на цесията, на специалните основания, свързани с производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 365, ал.1, т. 4 от ГПК, исковете за попълване на масата на несъстоятелността представляват търговски спор. Предявените искове са именно за попълване на масата на несъстоятелността. Те следва да се определят като търговски спор. А следователно и делото е търговско по своя характер, независимо, че ответниците са физически лица. Законодателят в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е определил, че касационното обжалване на решения, постановени по търговски дела, чиято цена на иска е под 20 000 лв, не подлежат на касационно обжалване. Нормата е императивна. Релевантна е цената на исковете по всеки от обективно съединените искове. Следва да се приеме, че редът за инстанционен контрол, въведен от законодателя, е изчерпан. След като в случая бе прието, че делото е търговско по своя характер, че цената на всеки от разгледаните искове е под 20 000 лв, то следва да се приеме, че е изключено касационното обжалване и касационните жалби са недопустими. Същите следва да бъдат оставени без разглеждане. Върховният касационен съд на Р България

Цитирани разпоредби

8