Определение № 41 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7180/2013 г.

Производство по делото е образувано по частна жалба на Г. В. Д. от [населено място] чрез адв. В. Ч. срещу разпореждане от 04.12.2012 год. на СГС, - ГК, І отд. по ч. гр.д. №10789/2011 год., с което е върната частна жалба вх. № 115571/15.12.2011 год., подадена от Г. В. Д.. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество. Ответникът по частната жалба М. Г. М. от [населено място] оспорва частната жалба. Взема становище по съществото на спора в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., счита, че частна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е и основателна: С обжалваното разпореждане съдът е постановил е връщане на, подадената от Г. В. Д. частна жалба вх. № 115571/15.12.2011 год. срещу определение от 15.11.2011 год. на СГС, -ГО, І-ви състав, по ч. гр.д. № В№10789/2011 год., с което е потвърдено определение от 26.04.2011 год. на СРС,ГО,24 състав по гр.д. №63801/2010 год., с което производството по същото е прекратено на осн. чл. 129,ал.3 ГПК/ неотстраняване нередовностите на исковата молба. / Частната жалба вх. № 115571/15.12.2011 год., имаща характер на касационна частна жалба, е била върната с разпореждане №37/07.03.2012 год. на Председателя на ІІІ г.о. на ВКС, доколкото с преписка вх. № 3354/05.03.2012 год. е изпратена на ВКС без да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 274,ал.3, във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК тъй като към нея не е приложено изложение на основанията за допускане на касационна обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК, в което да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и обосновка на основанията по чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3 ГПК. След връщане на преписката с касационната частна жалба, с разпореждане от 15.03.2012 год. градският съд е разпоредил препис от разпореждането от 07.03.2012 год. на Председателя на 3-то г.о. на ВКС да се изпрати на страната за изпълнение указанията дадени в него в 7-модневен срок от съобщението. Указано е, че при неизпълнение ч.ж с вх. № 115571/15.12.2011 год. ще бъде върната.Отбелязване, че такова съобщение действително е изпратено обаче липсва. С обжалваното разпореждане съдът е приел, че разпореждането е съобщено лично на частния жалбоподател Г. Д. на 29.10.2012 и в дадения срок нередовностите на касационната частна жалба не са отстранени. Този извод на градският съд е неправилен. Видно от приложените по делото съдебни книжа, на датата 29.10.2012 год., частния жалбоподател е получил препис от разпореждане №45761/23.12.2001 год. по ч. гр.д. № 10879/1011 год. на СГС, а не от разпореждане № 37/07.03.2012 год. на Председателя на 3-то г.о. на ВКС, респ. разпореждане от 15.03.2012 год. на СГС /виж стр.39 от ч.гр.д. №7180/2013 год./. Като е приел, че указанията във връзка с отстраняване нередовността на подадената от Г. В. Д. касационна частна жалба са му били надлежно съобщени и не са отстранени в срок и на осн. чл. 262,ал.2,т.2 ГПК във вр. чл. 275,ал.2ГПК е върнал касационната частна жалба, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на Градският съд за предприемане на действия по отстраняване нередовностите на жалбата съгласно разпореждане №37/07.03.2012 год. на Председателя на 3-то г.о. на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.