Определение № 447 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 559/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 30.11.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 12599/2017, с което е потвърдено решение № 147619/16.06.2017 на Софийски районен съд по гр. д. № 60617/2016, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 7.245, 44 лв. Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от юрк. Ал. К., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на годишната/междинна оценка на работодателя, включително, когато тя не е оспорена от служителя и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 186/11.12.2015 на ВКС по гр. д. № 295/2015. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата Г. Ц. Н., представляван от адв. В. Волева от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като не са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество счита, че решението е правилно. Претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба обаче е просрочена и поради това недопустима. Въззивното решение е връчено на касатора на 05.12.2017 г. чрез мл.юрк. Д. Д., а касационната жалба е изпратена до съда с изх. № З-И-10/09.01.2018 и е постъпила в съда с вх. № 2936/10.01.2018 г. след изтичането на срока за обжалване – 05.01.2018 г. (петък – работен ден). При този изход на делото на ответника по касацията Г. Ц. Н. следва да бъде присъдена сумата 1.400 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение