Определение № 123 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3713/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 01.07.2020г. по гр.д.№139/2020г. на ОС Кюстендил, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл.422 ГПК. ЗЗД. Жалбоподателят- Е. Й. А., поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът –Адвокатска колегия - Кюстендил, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователен искът на Е. Й. за презнаване за установено, че АК Кюстендил му дължи заплащане на сума от 7457,13лв. за администриране на правна помощ в качеството му на зам.-председател на АК Кюстендил за обработване на отчети на служебни защитници и изготвяне на становища по тях в периода 01.10.2012г.-31.12.2012г. и в периода 01.01.2013г. – 18.02.2013г Прието е за установено, че адв. Е. Й. на 28.12.2017г. със заявление е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Адвокатска колегия – Кюстендил за сумата от 5000 лв., лихва 1997,49 лв. върху сумата от 4000 лв. за периода 30.01.2013г. до 28.12.2017г. и лихва от 477,64 лв. за периода 18.04.2013г. до 28.12.2017г. върху сумата от 1000 лв., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, като е заявил, че паричното вземане е във връзка с администриране на правна помощ, на основание чл.19 ЗПП, във връзка с чл.28, ал.1 и 2 НЗПП, за два обособени периода – от 01.10.2012г. -31.12.2012г. и от 01.01.2013г. до 18.02.2013г.. Констатирано е, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и след потъпило възражение от АК Кюстендил срещу издадената заповед адв. Е. Й. е предявил иска, предмет на настоящето производство, на основание чл.422 ГПК за установяване дължимосттт на сумите по оспорената заповед. Прието е за установено, че през процесните периоди 01.10.2012г. до 31.12.2012г. и 01.01.2013г.-18.02.2013г. адв. Е. Й. е бил заместник-председател на Адвокатска колегия – Кюстендил и е бил ангажиран с администрирането на служебните защити на адвокатите в [населено място], вписани в Адвокатска колегия – Кюстендил. Съдът е изложил съображения за това, чи съгласно нормата на чл. 19 от Закона за правната помощ /ЗПП/ за осъществената дейност по администриране на правната помощ адвокатските съвети получават възнаграждение от бюджета на НБПП, а видно от текста на чл. 28 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ възнаграждението на адвокатските съвети по смисъла на чл. 19 от Закона за правната помощ се определя и изплаща от НБПП на всеки 3 месеца и то е в размер 10 % от сумата, изплатена на адвокатите от съответната адвокатска колегия за предходното тримесечие, като същественото в нормата е освен размера и периодичността на плащането е, че възнаграждението постъпва за адвокатските съвети. Съдът е приел, че нормата не предвижда възнаграждението да следва физическите лица, които конкретно обработват служебните защити. Посочено е, че не съществува текст в ЗА, ЗПП или НЗПП, определяща, че именно заместник – председателят на адвокатската колегия следва да изготвя администрирането на служебни защити срещу възнаграждение, т.е. такъв ангажимент не следва ex lege, а въпрос на евентуално възлагане от органите на колегията на конкретно физическо лице. Констатирано е, че от друга страна, освен ако не е уговорено друго, съгласно Закона за адвокатурата председателската и заместник-председателската длъжност са безвъзмездни длъжности. Съдът е съобразил приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно че преди 01.10.2012г. са разпределяни и изплащани суми превеждани от НБПП на АК- Кюстендил на лицата от САК, на които е било възложено администрирането на служебните защити и обработването на отчетите на служебните защитници и предаването им в НБПП, като за АК- Д. бил избран адв. Е. Й., като същият за първите три тримесечия на 2012г. получил възнаграждение за извършената работа в общ размер на 3200 лв., но същият не е получавал възнаграждение за последното тримесечие на същата година. При тези данни съдът е счел, че за да е основателна претенцията на адв. Е. Й. е необходимо да е взето решение на адвокатския съвет, съдържаща уговорка, че през процесните периоди именно той ще е ангажиран с администрирането на служебните защити на адвокатите от Д., както и размерът на възнаграждението, което ще получи за тази дейност, какво не е представено по делото. Съдът е счел, че този факт не може да бъде установян от изслушаните по делото свидетели, тъй като от тях не се установява нито характера на съществуваща облигационна връзка, нито основанието, нито размер на претенцията на адв. Е. Й.. Посочено е, че съгласно съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че преди процесните периоди, по време на същите и след тях са изплащани възнаграждения на лица от адвокатската колегия и служители от същата за адмнинистрирането на служебни защити, но и товаа обстоятелство не обуславя извод, че между АК-Кюстендил и адв.Й. е съществувала уговорка за възнаграждение при осъществяване на работата. Прието е, че в случая може да се приеме, че е налице договор за поръчка /чл. 280 от ЗЗД/ между Адвокатска колегия – Кюстендил и адв. Е. Й. по силата на който последният е приел да осъществи дейност – администриране на служебни защити, за сметка на адвокатската колегия, но същият е безвъзмезден, освен ако не е уговорено друго. Прието е, че доказателствената тежест да установи наличието на уговорено възнаграждение е на довереника – адв. Е. Й., а такова доказване не е проведено. Съдът е изложил съображения за това, че след като е счел претенцията за неоснователна по изложените съображения, то не се дължи изследване на обстоятелствата дали вземането е погасено по давност. Съдът е приел, че твърдението на ищеца за това, че Съветът на АК-Кюстендил се е разпоредил със суми, получени по ЗПП за нужди различни от това да бъде заплатено възнаграждение на адвокатите администриращи служебните защити, не променя извода, че на адв.Е. Й. се дължат претендиранети суми за администриране на служебни защити. При така установените факти съдът е приел за неоснователн предявения иск предявен на основание чл.422 ГПК и го е отхвърлил. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: имал ли е право Съвета на адвокатската колегия да се разпореди със суми, преведени от НБПП по реда на чл.19 ЗПП, вр.чл.28, ал.1 и 2 НЗПП не за заплащане възнаграждение на лицата администрирали служебните защити, а за други нужди и дали признанието на длъжника прекъсва давността. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. Тези въпроси не са обусловили решавашият извод на съда, че искът предявен на основание чл.422 ГПК е неоснователен, а съдът е отхвърлил иска приемайки, че ищецът не е доказал има има ли договорено възнаграждение с адвокатския съвет за извършваната от него работа по администриране на служебните защити по ЗПП. По отношение на тези въпроси не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и т.1 ТД №1/2009г.ОСГТК на ВКС. Въпроси може и да са повече от един, стига да са обусловили решаващите изводи на съда по конкретния спор. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 690 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът