Определение № 117 от 15.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1685/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез адв. З.. И. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 105/14.03.2024 г., постановено по в. т. д. № 513/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 2 търговски състав, с което е потвърдено решение № 254/16.06.2023 г., постановено по т. д. № 180/2022 г. по описа на ОС-Пловдив, 12 с-в, с което са отхвърлени следните предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове: 1) пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ срещу „Нова Принт“ АД (н) и „Инпринт“ АД за прогласяване на нищожността на договор за продажба по реда на чл. 718 ТЗ, удостоверен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 19, съставен от нотариус Т. К. по н. д. № 1185/2021 г., сключен между И. В. Р. като синдик на „Нова Принт“ АД (н) – продавач, и „Инпринт“ АД – купувач и 2) осъдителен срещу „Инпринт“ АД за връщане в масата на несъстоятелността на „Нова Принт“ АД (н) на цялото имущество, предмет на договор за продажба, удостоверен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 19, съставен от нотариус Т. К. по н. д. № 1185/2021 г., сключен между И. В. Р. като синдик на „Нова Принт“ АД (н) – продавач, и „Инпринт“ АД – купувач. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон – в противовес със събраните доказателства апелативният съд е достигнал до правния извод, че оспореният договор за покупко-продажба на имуществото на несъстоятелния длъжник при пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ не е сключен в противоречие с установения в производството ред след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, във вр. с чл. 718, ал. 1 и ал. 3 (отм.) ТЗ. Счита, че в процеса на доказване е установено правнорелевантното обстоятелство, че при извършената продажба на имуществените права на несъстоятелния длъжник като цяло синдикът не е действал с предписаната в чл. 660, ал. 1 ТЗ грижа на добрия търговец – извършил е продажбата на това имущество на цена, по-ниска с 1 438 409 лв. от предложената му от ищеца. В този смисъл, поддържа релевирания в исковия процес правен довод за недостоверност по отношение на третите лица, вкл. и на ищеца на датата на съставяне на предварителния договор, който се твърди, че е послужил за основание за сключване на оспорения възмезден транслативен договор. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е основал решението си на довод, въведен в процеса от самия него – офертата на ищеца за участието в процедурата по пряко договаряне за продажбата на цялото имущество на несъстоятелния длъжник при начална цена от 4 498 409 лв. е била „условна“ – под отлагателно условие съдът по несъстоятелност да отмени разрешението за продажбата. Твърди, че такъв правен довод не е навеждан от никоя от страните в процеса, поради което не било обезпечено процесуалното право на защита на ищеца – да установи в процеса на доказване, че тази оферта не е била отправена под отлагателно условие. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 98/28.01.2020 г. по т. д. № 2897/2018 г. на ВКС, І т. о.; решение № 22/24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на ВКС; решение № 382/21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 74/13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на ВКС, І т. о.; решение № 97/02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 151/30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 113/17.10.2019 г. по т. д. № 2820/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 298/28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3972/2008 г., IV г. о., решение № 235/01.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2012 г., IV г. о.); 2. „Допустимо ли е при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд като инстанция по съществото на спора да основе решението си на довод, който не е повдиган от никоя от страните нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба и отговора на същата, а е въведен в процеса от самия въззивен съд?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 717/05.11.2009 г. по гр. д. № 2589/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 503/05.01.2012 г. по гр. д. № 77/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 42/12.02.2013 г. по гр. д. № 701/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение № 83/03.11.2017 г. по гр. д. № 2383/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о.; решение № 97/11.06.2019 г. по гр. д. № 2967/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение № 97/15.09.2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 185/21.10.2020 г. по гр. д. № 4494/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 60104 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 1214/2021 г. на ВКС, ГК, I г. о.) и 3. „Грубото нарушение от синдика на задължението му за полагане на грижата на добрия търговец при продажба чрез пряко договаряне може ли да съставлява нарушение на реда в производството по смисъла на чл. 646, ал. 1 ТЗ?“ (касаторът счита, че отговорът на този материалноправен въпрос ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото) Ответниците по касационната жалба – „Първа инвестиционна банка“ АД (ответник по неразгледания от въззивния съд на приетия за предявен от първоинстанционния съд под евентуалност иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 2 ТЗ за прогласяване на нищожността на договорната ипотека, учредена от „Инпринт“ АД в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД върху процесните недвижими вещи с н. а. № 20/23.12.2021 г., съставен по н. д. № 1186/2021 г. от нотариус Т. К.) и „Инпринт“ АД са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развиват правни съображения както за обосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за основателност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба „Нова Принт“ АД (н) и синдикът на несъстоятелния длъжник не са подали в законоустановения срок писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е изяснил, че с разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ е предвидено, че нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е сключената след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред сделка с право или вещ от масата на несъстоятелност. Счел е, че законодателят не е уредил кой правен субект следва да е извършителят на действието, но при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 646, ал. 2 ТЗ - чл. 647 ТЗ се обосновава правното съждение, че не е задължително това да бъде длъжникът в производството по несъстоятелност, в чийто патримониум се намира имуществото от масата на несъстоятелността - след постановяване на решението за откриване на производството разпореждането с него е възможно да бъде осъществено не само от несъстоятелния длъжник, но и от синдика. Именно при извършването на разпоредителните действия с имуществото на длъжника той следва да съобразява предвидения в производството ред и е логично при нарушаването му, тези действия да са непротивопоставими на кредиторите, които трябва да се удовлетворят от това имущество. Апелативният съд, извършвайки тълкуване на понятието „установен в производството ред“, е приел, че нищожни по смисъла на чл. чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ ще бъдат тези сделки или действия, които са извършени в нарушение на изрично регламентираните в нормативните актове правила за разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността. Те са уредени в ТЗ, поради което трябва да се изследва дали при сключване на оспорената транслативна възмездна сделка са спазени регламентираните в ТЗ правила за разпореждане с имуществото, принадлежащо на несъстоятелния длъжник, и в частност нормативните изисквания, уреждащи осребряването на имуществото по Глава 46 на ТЗ. Въззивният съд е изяснил, че в чл. 716, ал. 1 ТЗ е определен предметният обхват на имуществените права, които могат да бъдат осребрени, а в чл. 716, ал. 2 ТЗ е уредено правилото, че тяхната продажба се извършва от синдика след разрешение на съда по несъстоятелността. В чл. 717, ал. 1 ТЗ законодателят бил регламентирал, че вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, освен в случаите по чл. 677, ал. 4 ТЗ, а съгласно чл. 717, ал. 2 ТЗ съдът по несъстоятелността разрешавал продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите - в разпоредбата на чл. 677, ал.1, т. 8 ТЗ е уредено правомощието на събранието на кредиторите да определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им. Апелативният съд е съобразил обстоятелството, че основните изисквания за реда на извършване на продажбите са предписани в чл. 717а-чл. 717з ТЗ, като макар правилата по чл. 717м и 717н ТЗ да се прилагат за продажби при съсобственост и на имущество, което е ипотекирано или заложено за обезпечаване на чужд дълг, с тях обаче не се въвежда ред, различен от този по чл. 717а и сл. ТЗ, а той се допълва. Тези нормативни изисквания не са относими за продажбите при особени случаи и тези на жилища с наематели работници и служители. Именно според чл. 718, ал. 1 ТЗ по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и сл. ТЗ, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. Регламентирано е правилото, че в тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж ТЗ, а съгласно чл. 718, ал. 3 ТЗ при продажба по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ на вещи или имуществени права като цяло или на обособени части кредиторите не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи или имуществени права. При така изяснената нормативна воля на законодателя апелативният съд е обосновал правното съждение, че извършването на продажбата по чл. 718 ТЗ, каквато е процесната, е възможно, само когато съответното имущество е предложено по реда на чл. 717-чл. 717е ТЗ, но проданта не е била успешна. Този основен ред съдържал изисквания за обявяването на проданта на имущество (чл. 717а ТЗ), предоставяне на достъп до книжата, свързани с нея, подаване на наддавателни предложения, придружени с внасяне на задатък от 10% върху оценката, изготвяне на протокол, определящ победителя (чл. 717в ТЗ), внасяне на цената в 7-дневен срок от приключване на проданта (717д ТЗ) и пр. Съгласно чл. 717ж ТЗ при неуспешно провеждане на продажбата по този ред, т.е. при липсата на определен купувач, който да е внесъл цената, следва да се проведе нова продажба, но чрез явен търг с начална цена 80% от оценката. При наличие на купувач, който е внесъл цената, продажбите по чл. 717в ТЗ или чл. 717ж ТЗ приключват с издаване на постановление за възлагане от съда по несъстоятелността, който представлява властнически акт, а не сделка, поради което по отношение на него не са приложими разпоредбите на чл. 646 ТЗ – с оглед на неговия правен характер законодателят е уредил правната възможност за неговата обжалваемост пред апелативния съд. Въззивният съд е изяснил, че правната норма, уредена в чл. 718, ал. 1 ТЗ, не препраща към правилата на чл. 717а на ТЗ, а единствено към чл. 717ж ТЗ – относно правната възможност продажната цена да бъде по-ниска от началната цена на продажбата с търг с явно наддаване. Следователно, синдикът можел да извърши продажба на имущество при пряко договаряне – в случай че за него са проведени неуспешни опити за продажба по реда на чл. 717в ТЗ и 717ж ТЗ; събранието на кредиторите е взело решение за продажбата му чрез пряко договаряне и съдът е дал разрешение за извършването ѝ. Тази процедура за осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник трябва да е съобразена и с нормативните изисквания по чл. 718, ал. 3 и 4 ТЗ. При извършеното систематическо тълкуване на тези правни норми въззивният съд е достигнал до правния извод, че при уредената процедура чрез пряко договаряне изрично не е регламентирано изискване относно начина за обявяване, нито за размера на цената, поради което редът за търсене на купувачи и определяне на цената са предмет на свободната преценка на синдика - дори законът уреждал правилото, че тя може да бъде по-ниска и от началната по търга с явно наддаване. Но тази преценка не изключвала възможността събранието на кредиторите (арг. чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ) да вземе решение за извършване на нова оценка за определяне на цената, да определи метода и условията за извършването ѝ, да въведе ред за разгласяване и водене на преговорите - изразената от него воля е основен елемент от фактическия състав, обуславящ възможността за извършване на продажбата чрез пряко договаряне. В този смисъл, при преценката дали синдикът е спазил реда за извършването ѝ, следвало да се вземат предвид не само уредените в чл. 718 ТЗ изисквания, но и тези, които евентуално биха били установени от събранието на кредиторите. Във всички останали действия синдикът не бил ограничен от необходимостта да спазва строго регламентираните правила, които са от повелителен порядък. Но при тълкуване на правната норма, уредена в чл. 718, ал. 1 ТЗ, съгласно която съдът по несъстоятелността разрешава продажбата чрез пряко договаряне и избор на купувач, а не разрешава да се извърши възмездно прехвърляне на определено лице, въззивният съд е обосновал правното съждение, че свободата на синдика не му предоставя възможност – при наличие на две и повече получени оферти от кандидат-купувачи, да предпочете по-неизгодната. При извършване на продажбата с пряко договаряне той следвало да изпълнява своето правно задължение по чл. 660 ТЗ за осъществяване на правомощията си с грижата на добър търговец, като неизпълнението му би обусловило неговата имуществена отговорност, но не и недействителността на съответното правоотношение или правопораждащия го юридически факт. Апелативният съд е счел, че в конкретния случай изискването към синдика да осъществява правомощията си с грижата на добрия търговец е общо и определя цялостното му поведение в производството по несъстоятелност. За неизпълнението му той носи имуществена отговорност (чл. 663 ТЗ), но тази правна последица не предпоставя нищожността на извършените от него действия - неполагането на грижата на добър търговец при осребряване на имуществото чрез продажба чрез пряко договаряне не представлявало нарушение от вида на това по чл. 646, ал. 1 ТЗ, което да доведе до нищожност на сделките и разпоредителните действия, извършени от синдика. Въззивният съд е съобразил, че в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство, ищецът е заявил, че преди извършване на процесната продажба чрез пряко договаряне имуществото, неин предмет, е било обект на неуспешни продажби по реда на чл. 717в ТЗ и 717ж ТЗ, след което събранието на кредиторите е взело решение за продажба на това имущество чрез пряко договаряне, като за извършването ѝ съдът по несъстоятелността е дал разрешение. Апелативният съд се е произнесъл по релевираните в исковата молба фактически и правни твърдения за неспазване на установения в производството по несъстоятелността ред за продажба на процесното имущество на несъстоятелния длъжник при пряко договаряне: 1) синдикът е приел занижена оценка на активите, направена в нарушение на стандартите за оценяване, което е довело до значително занижаване на минималната продажна цена; 2) продажбата е извършена в нарушение на забраната по чл. 718, ал. 3 ТЗ за влошаване на положението на кредиторите; 3) неразгласяване на продажбата чрез пряко договаряне; 4) провеждане на преговорите само с един правен субект, който е наемател на обектите, предмет на транслативния възмезден договор; 6) синдикът е скрил от ипотекарните кредитори не само факта, че преговаря само с едно лице, но и сключването на самата сделка; 7) пренебрегване на изходящата от ищеца оферта от 4 498 409 лв. и 8) продажба на имуществото на свързано с длъжника лице. Въззивният съд е разгледал едно по едно така заявените основания за нищожност на оспорения договор за продажба. Съобразно обстоятелството, че в уредените в Глава 46 от ТЗ правни норми не е регламентирано правно задължение на синдика да изготви обявление за продажбата по чл. 718 ТЗ, трябвало да се приеме, че действията по обявяването ѝ са част от общото задължение на синдика за полагане на грижата на добрия търговец при изпълнение на правомощията му, но дали то е изпълнено, както вече било изяснено, е ирелевантно за нищожността на оспорената сделка – в този смисъл, необявяването на проданта по реда на чл. 717а ТЗ не е в нарушение на реда, предвиден в това производство. По отношение на оценката синдикът не бил обвързан от закона за извършване на проданта на определена цена, а от решението на събранието на кредиторите при извършване на продажбата чрез пряко договаряне (в исковата молба били посочени две решения на събранието на кредиторите в този смисъл - от 13.01.2021 г. и от 05.10.2021 г.). Именно от съдържанието протокола, удостоверяващ провеждане на събранието на кредиторите на 13.01.2021 г., се установявало, че на него са взети решения за продажба на имуществените права на длъжника като цяло чрез пряко договаряне; тя да бъде извършена от синдика при минимална цена не по-ниска от тази, определена в новата оценка на имуществото; при липса на купувач на тази цена следва да се извършат още две продани на цени от 90% и 80% от новата оценка. Прието било решение, че при липса на купувачи и на тях, ще се свика ново събрание на събранието на кредиторите, което да вземе решение за начина на осребряване. Били избрани двама оценители за изготвяне на оценката, които е следвало да оценят сградите и машините и съоръженията по метода на амортизационната възстановителна стойност, а поземлените имоти - по метода на пазарните сравнения. Съгласно тази оценка общата цена на релевантното имущество възлизало на 3 049 490 лв. В исковата молба се твърдяло, че ищецът е отправил предложение до съда по несъстоятелността за разрешаване на продажба чрез пряко договаряне и отказ да се даде такова, но не били представени доказателства, удостоверяващи тези твърдения – бил приложен заверен препис от разпореждането на съда по несъстоятелността от 25.08.2021 г., с което съдията се е отвел от делото. От мотивите на този съдебен акт обаче се изяснявало, че на 18.06.2021 г. не е дадено разрешение за продажба чрез пряко договаряне, поради което е свикано ново събрание на кредиторите - причина за това било оспорването на дадената оценка от кредитора-ищец по настоящето дело. От справката по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установявало, че е обявена покана от 18.06.2021 г. за провеждане на събрание на кредиторите на 25.08.2021 г. с дневен ред: определяне на нов оценител и ново възнаграждение. Датата на събранието съвпада с тази, на която е постановен отводът на съдията докладчик, поради което то не е било проведено. В ТРРЮЛНЦ било обявено ново определение за свикване на събрания на кредиторите на 05.10.2021 г. при дневен ред: определяне на нов оценител и неговото възнаграждение. То било проведено, като на него били избрани оценителите, изготвили оценката, приложена по делото. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че по повод на извършване на продажбата на имуществото на несъстоятелния длъжник чрез пряко договаряне били проведени две събрания на кредиторите. На първото (на 13.01.2021 г.) било взето решение за извършваното ѝ, цените, при които следва да се сключи договорът и методът на изготвяне на оценката, а на второто са определени нови оценители, които да изготвят същата. Именно въз основа на втората оценка съдът по несъстоятелността бил дал разрешението за проданта. Апелативният съд е счел, че експертите са се съобразили с определените от събранието на кредиторите методи на оценяване, като са изготвили пазарна оценка на имуществото като цяло в размер на 3 053 970 лв., както и на отделните вещи, съставляващи го. Именно за тези обстоятелства следвало да следи синдикът, респ. съдът по несъстоятелността при даване на разрешението за извършване на проданта. За извършване на преценка дали оценката е изготвена правилно те не притежавали нужната квалификация, поради което този факт предпоставял липсата на нарушения при изготвянето ѝ, които да са основания за формиране на извод за нищожност на проданта по чл. 718 ТЗ. Апелативният съд е приел, че възраженията на ищеца са свързани именно с правилността на оценката, като те са обосновани с определената стойност на имотите при продажбите по чл. 717в ТЗ и 717ж ТЗ, респ. от размера на данъчната им оценка. Счел е, че тези доводи, освен че били неотносими към правния спор, били и неоснователни - цената в приетите пред първоинстанционния и въззивния съд две нови оценъчни експертизи била идентична с тази по оценката по метода, по който проданта била извършена. По релевираното основание за нищожността на оспорената сделка с твърдението, че е нарушена нормативната забрана, уредена в чл. 718, ал. 3 ТЗ, апелативният съд е изяснил, че до извод за по-неблагоприятно положение може да се достигне, в случай че към момента на разрешаването и извършването на проданта чрез пряко договаряне съществували данни, че при тази продажба би се получила по-висока цена за отделна вещ или имущество. Такова фактическо съждение обаче не могло да се обоснове както от изготвената от избраните от събранието на кредиторите оценители оценка, така и с оглед на СОЕ, приети в производството пред ПОС и ПАС - оценителите били посочили пазарната стойност и на отделните вещи и имуществени права, поради което по този начин е спазено нормативното изискване, регламентирано в чл. 717д, ал. 2 ТЗ. Така приетите за установени правнорелевантни факти изключвали правния извод за нарушение на изискванията по чл. 718, ал. 3 ТЗ. Въззивният съд е приел за неоснователен (поради неговата недоказаност) следващия правен довод за нищожност на оспорената транслативна възмездна сделка, а именно че купувачът представлявал свързано с длъжника лице, поради което не е излагал правни съображения по въпроса дали при пряко договаряне е приложима забраната на чл. 717г ТЗ. Произнесъл се е по наведения от ищеца довод за нищожност на процесния договор за продажба - при нарушение на реда за сключването му, вкл. и с оглед на обстоятелството, че били проведени преговори само с едно единствено лице, което е наемател на обектите, респ. че синдикът е скрил от ипотекарните кредитори не само факта, че преговаря само с едно лице, но и че се подготвя сключването на сделката. Въззивният съд е изяснил, че в ТЗ не е уредено изрично изискване както за уведомяването на кредиторите, било то и ипотекарните, така и преговорите задължително да се провеждат с повече от едно лице. Доказването на твърдението за отправяне на повече от една оферта до синдика, респ. че той е пренебрегнал по-добрата, би обусловило евентуално нарушение – съобразно наведения последен правен довод за нищожност на оспорената продажба. Въззивният съд е разгледал наведеното от ищеца фактическо твърдение, че е отправил предложение за закупуване на имуществото на длъжника като цяло за цена, която значително надвишава тази, на която е извършена продажбата, като е съобразил, че на 20.12.2021 г. ищецът е входирал две молби по делото, по което е открито производство по несъстоятелност на длъжника. С едната била оспорена оценката, изготвена по метода, възложен от събранието на кредиторите, респ. релевирано е искане за отмяна на разрешението от 30.11.2021 г. за извършване на продажбата и свикване на ново събрание на кредиторите с дневен ред: определяне на ред и начин на осребряване на имуществото; определяне на метод и условия на оценката и избор на нови оценители. Според апелативния съд втората молба била условна - в нея се заявявало, че в случай че съдът не уважи искането за отмяна на определението от 30.11.2021 г., то ищецът има интерес да участва в процедурата по пряко договаряне на цялото имущество на длъжника при начална цена от 4 498 409 лв. - чрез сключване на предварителен договор за покупко-продажба (тази молба била връчена и на синдика на 20.12.2021 г.). Тя имала условен характер, т.е. действието ѝ било обусловено от обстоятелството дали съдът ще отмени определението, разрешаващо проданта. Макар и да била дадена възможност на ищеца в проведеното о. с. з. на 23.01.2023 г. да представи доказателства за произнасяне от съда по несъстоятелността по искането за отмяна на разрешението, до края на съдебното дирене и пред въззивния съд този факт останал неустановен, поради което апелативният съд не следвало да приеме за доказано, че към 21.12.2021 г. предложението за закупуване е било валидно и обвързващо синдика. Тези правни съображения били изложени с оглед на представения по делото предварителен договор от 17.12.2021 г. Апелативният съд е изяснил, че този документ има по отношение на ищеца достоверна дата (съгласно чл. 181, ал. 1, изр. последно ГПК) от 21.12.2021 г. с извършеното плащане по банков път на сумата от 31000 лв. – уговорен задатък по предварителния договор за продажба. Приел е, че наличието на предварителен договор преди пораждане на действие на предложението обосновавало правното съждение, че проданта е извършена на лице, предложило по-ниска от друга предложена покупна цена. В случая тезата на ищеца, че синдикът е следвало да развали предварителния договор и да сключи друг такъв с него, не кореспондирала с поведението на добрия търговец, по причина, че договорът според чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон и страните са длъжни да спазват постиганите в него договорености. Въз основа на така приетите за изяснени правнорелевантни факти и изложените правни доводи въззивният съд е заключил, че процесната продажба не е извършена в нарушение на предвидения в производството по несъстоятелност ред, поради което искът е неоснователен и законосъобразно е бил отхвърлен. С оглед на изхода по обуславящия иск е отхвърлен обусловеният от него иск за връщане в масата на несъстоятелността на „Нова Принт“ АД (н) на имуществото, предмет на процесния договор за продажба. Първите два процесуалноправни въпроси са от значение за установяване на действителните правнорелевантни обстоятелства по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото годни доказателствени средства (съобразно тяхната действителна доказателствена сила) и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба и нейния писмен отговор. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да реши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, като последователно се е произнесъл по всяко едно от релевираните в исковата молба основания за твърдяната нищожност на оспорения договор за продажба, сключен от синдика на несъстоятелния длъжник по реда на чл. 718 ТЗ: 1) синдикът е приел занижена оценка на активите, направена в нарушение на стандартите за оценяване, което е довело до значително занижаване на минималната продажна цена; 2) продажбата е извършена в нарушение на забраната по чл. 718, ал. 3 ТЗ за влошаване на положението на кредиторите; 3) неразгласяване на продажбата чрез пряко договаряне; 4) провеждане на преговорите само с един правен субект, който е наемател на обектите, предмет на транслативния възмезден договор; 6) синдикът е скрил от ипотекарните кредитори не само факта, че преговаря само с едно лице, но и сключването на самата сделка; 7) пренебрегване на изходящата от ищеца оферта от 4 498 409 лв. и 8) продажба на имуществото на свързано с длъжника лице. След като е достигнал до правния извод, че са били налице всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки за осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник като цяло чрез продажба при пряко договаряне (проведена процедура по чл. 717 ТЗ и сл., завършила с две неуспешни продани - втората при начална цена 80% от оценката по реда на чл. 717ж ТЗ; взето решение от събранието на кредиторите за продажба на имуществените права на длъжника като цяло чрез пряко договаряне; тя да бъде извършена от синдика при минимална цена не по-ниска от тази, определена в новата оценка на имуществото; при липса на купувач на тази цена следва да се извършат още две продани на цени от 90% и 80% от новата оценка; били избрани двама оценители, които оценили сградите и машините и съоръженията по метода на амортизационната възстановителна стойност, а поземлените имоти - по метода на пазарните сравнения, при обща стойност 3 053 970 лв., като е извършена и оценка на отделните вещи, съставляващи го; предложение на синдика и въз основа на решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността е разрешил продажбата на имуществото на несъстоятелния длъжник като цяло да се извърши чрез пряко договаряне – при минимална цена, равняваща се на 100% от размера на оценката в размер на 3 053 970 лв., която е по-ниска от началната цена по чл. 717ж ТЗ), апелативният съд е изяснил, че обстоятелството дали оценката е изготвена правилно, е ирелевантно за нищожността на сключения от синдика договор за продажба чрез пряко договаряне по чл. 718 ТЗ – на основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ. Счел е, че възраженията на ищеца са свързани именно с правилността на оценката, като са обосновани с определената стойност на имотите при продажбите по чл. 717в ТЗ и 717ж ТЗ, респ. от размера на данъчната им оценка, като тези доводи, освен че били неотносими към правния спор, били и неоснователни - цената в приетите пред първоинстанционния и въззивния съд две нови оценъчни експертизи била идентична с тази по оценката по метода, по който проданта била извършена. От друга страна, с оглед на обстоятелството, че в изготвената от избраните от събранието на кредиторите оценка на имуществото, чиито фактически изводи били потвърдени от приетите СОЕ в производството пред ПОС и ПАС, освен пазарната стойност на цялото имущество, предмет на оспорената сделка, е посочена пазарната стойност и на отделните вещи и имуществени права, поради което е спазено нормативното изискване, регламентирано в чл. 718, ал. 3 ТЗ, предписващ, че при продажбата чрез пряко договаряне на вещите и имуществените права като цяло кредиторите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи и имуществени права. Следователно, въззивният е разгледал правния спор, пренесен с въззивната жалба, като се е произнесъл по всички наведени в нея правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената казуална съдебна практика на ВКС, вкл. посечената от касатора. В този смисъл, не е доказана специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От друга страна, при установяване на правнорелевантните факти по делото, въз основа на които ще основе своето вътрешно убеждение (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК), въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелен анализ на събраните по делото доказателствени средства (арг. чл. 236, ал. 2, предл. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК) и тяхното доказателствено значение за правилното решаване на правния спор, пренесен пред него с въззивната жалба. Първоинстанционният съд не е обсъждал предметното съдържание на офертата на ищеца за участие в процедурата по пряко договаряне за продажбата на цялото имущество на несъстоятелния длъжник при предложена начална цена от 4 498 409 лв., поради което въззивният съд не е бил ограничен при преценката на доказателствената стойност на този документ, вкл. при формиране на неговия правен извод, че тази оферта е „условна“ – при отлагателно условие съдът да не отмени разрешението за продажбата. В този смисъл, той е извършил суверенна преценка на събраните по делото доказателства, като не е основавал своята решаваща правосъдна воля на въведен от самия него правен довод в процеса. Дали при осъществения анализ на събраните по делото доказателства и на изложените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият (материалноправният) въпрос не отговаря на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като той не е от значение за изхода на настоящото дело - не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните съждения на въззивния съд (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК). Въззивният съд нито е приел, че синдикът е извършил нарушение на задължението му за полагане на грижата на добрия търговец при подготовката и сключването на оспорената транслативна възмездна сделка, нито е квалифицирал такова нарушение като „грубо“, което да опорочи установения в производството ред по смисъла на чл. 646, ал. 1 ТЗ. Той е счел, че в конкретния случай изискването към синдика да осъществява правомощията си с грижата на добрия търговец е общо и касае цялостното му поведение в производството по несъстоятелност. За неизпълнението, вкл. и за неполагането на грижата на добрия търговец при осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник чрез продажба при пряко договаряне би могло да се ангажира неговата имуществена отговорност (арг. чл. 663 ТЗ), но това неизпълнение на неговите правни задължения не представлява основание за нищожност на извършените от него действия, вкл. продажбата чрез пряко договаряне. От друга страна, в хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, точно са описани материалноправните предпоставки, обуславящи нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключената сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността – след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелността не по установения в производството ред, поради което произнасянето по този материалноправен въпрос от настоящия състав на ВКС не би допринесло за развитие на правото – тази разпоредба е ясна и непротиворечива. Не е налице и самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - то да е очевидно неправилно. Правните доводи, с които се обосновава този селективен критерий, съставляват оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при обосноваване на логическата мисловна дейност на съда, което е довело до неговата необоснованост. Но за да установи този твърдян порок на въззивното решение, касационната инстанция трябва да извърши присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Следователно, неправилността, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника „Инпринт“ АД (само този ответник е поискал и доказал извършване на съдебни разноски пред ВКС) по касационната жалба сумата от 5000 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС. При прилагане на правилото, уредено в чл. 649, ал. 6 ТЗ, в полза на бюджета на ВКС касаторът трябва да заплати сумата от 30 лв. – в производството за произнасяне по допускане на касационното обжалване. Тъй като при отхвърляне на предявените обективно съединени искове нито първоинстанционният, нито въззивният съд са присъдили дължимите от ищеца държавни такси – на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, след връщане на делото тези съдебни инстанции трябва да изправят този процесуален пропуск по реда на чл. 77 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд