Определение № 213 от 13.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 977/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Виндферм Балчик 4“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 260010 от 20.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 516/2020 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 260000 от 01.07.2020 г. по т. д. № 2067/2019 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от „Виндферм Балчик 4“ ЕООД против „Енерго-Про Продажби“ АД иск за заплащане на сумата 91 971.66 лв., претендирана като преференциална цена на електрическа енергия, произведена от вятърна електроцентрала, от която 59 533.68 лв. - цена за ел. енергия за м. юли 2019 г. по фактура № [ЕГН]/21.07.2019 г., 24 038.16 лв. - цена за ел. енергия за м. август 2019 г. по фактура № [ЕГН]/31.08.2019 г., и 8 399.82 лв. - част от цена за ел. енергия за м. септември 2019 г. по фактура № [ЕГН]/30.09.2019 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на „Енерго-Про Продажби“ АД. Решенията са постановени при участие на „Национална електрическа компания“ ЕАД в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника „Енего-Про Продажби“ АД. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на предявения осъдителен иск и за присъждане на разноски. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд по съществото на спора и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „ 1. Когато с един индивидуален административен акт се въвежда ограничение в производството на конкретна стока, която се изкупува по конкретна цена, определена с друг индивидуален административен акт, изразяващо се в определяне на различни количества (прагове) на производство, всяко от които се изкупува по различни предварително утвърдени цени, възможно ли е даден производител на тази стока да достигне един от предвидените прагове на производство и след това да попадне в следващия определен праг на производство, вземайки предвид обстоятелството, че производството на тази стока зависи изцяло от метеорологичните условия и не е възможно производителят да определи изначално какво производство ще достигне в рамките на една календарна година; 2. Когато с индивидуален административен акт, издаден от компетентен държавен орган се определя, че конкретна стока ще се продава на една (по-висока) цена до достигане на определен размер на произведено количество, а след надхвърлянето на този размер на произведено количество ще се продава по втора (по-ниска) цена, и с последващ индивидуален административен акт, издаден от същия държавен орган, се въвежда ограничение в размера на производството на същата стока в зависимост от времевия ресурс на работа на производителя, как следва да се прилагат продажните цени за периода на работа на производителя; 3. Каква цена следва да се прилага за дадена стока и за какво количество от нея, ако с административен акт са определени две различни преференциални цени – до и над определено количество, но след изменение на закона и с нов административен акт е определена горна граница на количеството, което се изкупува по по-високата цена и горна граница на количеството, което се изкупува по по-ниска цена; 4. С изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от 24.07.2015 г. въвежда ли се право на производителите за избор, по коя от двете определени с административен акт преференциални цени да продават стоката си, съответно до какво количество, или двете цени следва да се прилагат съвместно в рамките на определените горни граници на производство; 5. Изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ води ли до неприложимост на една от двете преференциални цени, така както са били определени с индивидуален административен акт на административен орган; 6. Допустимо ли е изменение на законова разпоредба да доведе до неприложимост на клауза в търговски договор относно неговия най-съществен елемент – цената, по която се изкупува произвежданата съгласно договора стока; 7. Как се определя цената за произведена стока, когато в договора страните са уговорили две различни цени в зависимост от количеството произведена стока и впоследствие с изменение на закона и издаден на основание изменението индивидуален административен акт, се въвеждат две горни граници на производство, при условие че производителят разполага с капацитет да достигне и двете граници; 8. Ако с индивидуален административен акт са определени две цени – до и над определено произведено количество на дадена стока и с издаването на нов административен акт се постави горна граница на произведеното количество по по-високата цена и горна граница на произведеното количество по по-ниската цена, следва ли от това, че едната от двете цени става неприложима. Каква цена се прилага между двете определени горни граници на произведените количества; 9. Изменението на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г. - общественият доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1, води ли до промяна в постигнатите между страните при подписването на договора за изкупуване договорености по отношение на размера на цената; 10. Как следва да се прилага и тълкува изменение на правна норма в закона, което въвежда ограничение в количеството производство на дадена стока и ограничение в цената, по която се продава, когато с предходен индивидуален административен акт са определени два вида цени за количествата производство от същата стока; 11. Допустимо ли е при постановяване на индивидуален административен акт държавният орган, постановил акта, да придаде обратно действие на акта; 12. Придаването на обратно действие на индивидуален административен акт от държавен орган противоречи ли на Закона за нормативните актове“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в изложението се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК са депозирани отговори от ответника по касация „Енерго-Про Продажби” АД със седалище в [населено място] и от подпомагащата страна „Национална Електрическа Компания” ЕАД със седалище в [населено място], в които са изразени становища за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. В отговора на ответника е направено искане за присъждане на разноски, отразени в списък по чл.80 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от „Виндферм Балчик 4“ ЕООД против „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск за сумата 91 971.66 лв., Апелативен съд - Варна е приел, че претендираното от дружеството - ищец вземане не съществува, тъй като е погасено чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за надплатена сума по дебитно известие от 30.09.2015 г. към фактура №[ЕИК]/11.09.2015 г. за коригирана цена на 439.190 МВтч електрическа енергия, произведена от възобновяем източник - „ВяЕЦ „Тригорци“ с обща инсталирана мощност 2 000 kW. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорни следните обстоятелства: В качеството на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, присъединен към електроразпределителната мрежа, ищецът е сключил с ответника договор № 153/02.10.2010 г. за изкупуване на произведената електроенергия. Съгласно чл.18 от договора, цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към момента на сключване на договора цената е била определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. През периода м. юли - м. септември 2015 г. ищецът е произвел и продал на ответника електрическа енергия, за която са издадени фактури № 138/31.07.2019 г. № 139/31.08.2019 г. и № 140/30.09.2019 г. За същите количества електрическа енергия през м. август 2015 г. са издадени фактура № 69/11.09.2015 г. и дебитно известие № 70/30.09.2015 г. на стойност 91 971.66 лв., с което е коригирана цената на 439.190 МВтч електроенергия след достигнато нетно специфично производство от 2 000 КВтч за 1 Квт инсталирана мощност от уредената за периода м. юли - м. септември 2015 г. цена за излишък в размер на 13.78 лв. до размер на преференциалната цена при надхвърлени 2 000 КВтч нетно специфично производство /до 2 250 часа/, заплатена на 27.10.2015 г. С получени от ищеца изявления за прихващане ответникът е извършил прихващане на задълженията си по трите фактури от 2019 г. с насрещното си вземане към ищеца за сумата 91 971.66 лв. до размер на по-малкото от двете вземания по всяка фактура и след извършеното прихващане е превел по банковата сметка на ищеца остатъка по фактура № 140/30.09.2015 г. в размер на 3 215.94 лв. с ДДС. От съдържанието на въззивната жалба и на отговора въззивният съд е извел като спорни във въззивното производство въпросите съществува ли вземане на ответника за сумата 91 971.66 лв. с ДДС, произтичащо от твърдяно надплащане по дебитното известие от 11.09.2015 г., погасено ли е това вземане по давност и породили ли са действие отправените изявления за прихващане, предвид оспорването им от ищеца. Въззивният съд е счел, че отговорът на въпросите е обусловен от възприетия от страните начин на определяне цената на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяем източник и от преценката дали е налице едновременно приложение на две преференциални ценови категории за една календарна година при работа на електрическата централа до и над 2 250 ефективни часа или след достигането на нетно специфично производство /НСП/ заплащането се извършва по цена за излишък на балансиращия пазар. При разрешаване на спора въззивният съд е изходил от приетия след сключване на договора между страните, но приложим към него по силата на изрична законова разпоредба, Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014 г. първоначално е предвидено крайният снабдител да изкупува произведената от възобновяеми източници електрическа енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средна годишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а над това количество - по утвърдени цени за крайните производители. С последващо изменение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г. е въведено правилото, че общественият доставчик, съответно крайният снабдител, е задължен да изкупува произведената електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар /с изключение на обектите по чл.24, т.3 ЗЕВИ/. Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 ДР на ЗЕВИ, а с пар.17 ПЗР на ЗЕВИ е задължен регулаторният орган в лицето на КЕВР да приеме решение за определяне на НСП на ел. енергия за отделните видове централи. В изпълнение на задължението КЕВР е приела Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което е определено нетното специфично производство, въз основа на което се заплаща ел. енергия по преференциални цени съобразно Решение № Ц-10/31.03.2011 г., както следва: т.1.7 - 2 000 КВтч по цена 188.29 лв. без ДДС за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и т.1.7 - 2 300 КВтч по цена 172.92 лв. без ДДС за централи, работещи над 2 250 часа. Съобразявайки приложимата правна уредба и уговорката в чл.18, ал.2 от договора между страните, според която цената за продажба на електрическа енергия от ВяЕЦ „Тригорци“ е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай на промяна на преференциалната цена с решение на компетентния орган новата цена се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение, въззивният съд е формирал извод, че цената по договора не подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган в рамките на неговите правомощия и по предвидения в закона ред, в случая - по реда, предвиден с изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ в сила от 24.09.2015 г. Според въззивния съд, законодателното изменение от 2015 г. е довело до промяна в ценообразуването по договора като количеството енергия, изкупувано по преференциални цени, е ограничено до размера на НСП за централите, работещи до 2 250 часа, а произведеното над този размер количество енергия се остойностява и изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар, без да е предвидена възможност централите да преминават от една ценова категория в друга в зависимост от продължителността на часовете работа. С аргумент, че признаването на право на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници да променят началното си планиране и да преминават към друга тарифа в рамките на една и съща календарна година би довело до получаване на приход над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост, въззивният съд се е произнесъл, че въведеното ограничение в изкупуването на произведената електрическа енергия по преференциални цени и липсата на възможност за преминаване към друга ценова категория изключват задължението на ответника като краен снабдител и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия да заплаща на ищеца стойността на произведената над НСП енергия по претендираната в исковата молба цена, респ. че произведената през исковия период електроенергия подлежи на изкупуване по преференциална цена 188.29 МВтч без ДДС, съгл. т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, възприета впоследствие в Решение № СП-1/31.07.2015 г., Решение № СП-1 и № СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР, а остатъкът - по цена за излишък на балансиращия пазар. С оглед възприетото разрешение на спора въззивният съд е формирал решаващия извод, че за ответника е възникнало вземане в размер на 91 971.66 лв. за надплатената сума по дебитното известие от 30.09.2015 г., с която е коригирана цената на произведената от ищеца електроенергия след достигане на НСП от 2 000 КВвтч. В зависимост от този извод съдът е приел, че отправените от ответника изявления за прихващане с предмет вземането, произтичащо от недължимо платена преференциална цена и за количеството произведена от ищца електроенергия над НСП за м. юли - м. септември 2015 г., са породили целения погасителен ефект и претенцията на ищеца за заплащане на спорната сума е неоснователна. Доводите на ищеца за погасяване по давност на вземането, с което ответникът е извършил прихващане, са счетени от въззивния съд за неоснователни по съображения, че вземането произтича от неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 ЗЗД и приложимата към него обща петгодишна давност по чл.110 ЗЗД не е била изтекла към момента на получаване на изявленията за прихващане. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани дванадесет въпроса, които според преценката на касатора „Виндферм Балчик 4“ ЕООД са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд и покриват специфичния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. От поставените въпроси обаче само три отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, изяснено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - въпросите по т.5, т.6 и т.9, които са обсъждани от въззивния съд и разрешението им е рефлектирало върху постановения с обжалваното решение правен резултат. Останалите въпроси са хипотетични и не кореспондират с конкретни изводи на въззивния съд от значение за изхода на спора, поради което не могат да се квалифицират като правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и да послужат като общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по формулираните в т.5, т.6 и т.9 от изложението въпроси не следва да се допуска поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. За да се произнесе по поставения в т.6 въпрос, въззивният съд е изходил от клаузата на чл.18 в сключения между страните договор, с която е уговорено изрично, че цената за изкупуване на произведената от ищеца /сега касатор/ електрическа енергия е регулирана и подлежи на промяна без необходимост от последващо предоговаряне в случай на взето от регулаторния орган /КЕВР/ решение за изменението й. Отговорът на въпроса е обусловен от съдържанието на договорната клауза и поради това въпросът е от значение за правилността на въззивното решение, но не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен в т.4 от цитираното тълкувателно решение. Произнасянето на въззивния съд по другите два въпроса е резултат от тълкуване на разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, обн. ДВ бр. 56/24.07.2015 г. По приложението на посочената разпоредба е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 60073/16.11.2021 г. по т. д. № 1184/2021 г. на І т. о., решение № 60130/3101.2022 г. по т. д. № 1681/2020 г. на ІІ т. о. и др., в която е възприето разрешението, че: „С разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ в редакцията от ДВ бр.56/24.07.2015 г. общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в решенията на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. Посочената разпоредба отразява тенденцията в законодателството за постепенно интегриране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на свободния пазар с цел създаване на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика. Посредством чл.31, ал.5 ЗЕВИ законодателят е поставил ограничителен праг под формата на „нетно специфично производство“, до който общественият доставчик, съответно крайните снабдители /каквото качество има ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД/, следва да изкупуват продаваната им от производителите електрическа енергия по преференциални цени. Резултатът от използвания в чл.31, ал.5 ЗЕВИ законодателен подход е от една страна ограничаване на обема, до достигането на който се прилагат преференциалните цени по договорите с производителите на електрическа енергия от разграничените на територията на страната две ветрови зони - зона с пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително и зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2 250 часа, и от друга - намаляване цената, по която ще се изкупува произведената над този обем електроенергия, до по-ниската цена за излишък на балансиращия пазар. Легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство“ е дадена в § 1, т.29 ДР на ЗЕВИ /обн. ДВ бр.56/2015 г./ и според нея нетното специфично производство се установява въз основа на годишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно съответното решение за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. В изпълнение на § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ са приети решения на КЕВР, с които е установено нетното специфично производство на централите, за които са определени преференциални цени съгласно приложимата до изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от 2015 г. правна уредба. В решенията годишна производителност е поставена в зависимост от прогнозните пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори, което предполага различно средно годишно производство за двете ветрови зони и на тази база производителите се категоризират като попадащи в едната или в другата зона. По силата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ при достигане на средната годишна норма на произведена електрическа енергия, залегнала в конкретното решение на регулаторния орган за производителите от съответната категория, предвидената в закона гаранция за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена отпада и за произведеното над достигнатия пределен обем количество електроенергия до края на съответната година се прилагат цените за излишък на балансиращия пазар. В действащата правна уредба не е регламентирана възможност след достигане нетното специфично производство за съответната група/категория преди края на календарната година на производителя да се заплаща преференциалната цена, предвидена за производителите от другата група/категория, тъй като ефектът от подобно законодателно разрешение би бил в разрез с една от целите на предприетото през 2015 г. изменение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ - да се ограничат приходите от производство на електрическа енергия от възобновяеми източници над нормираната възвращаемост на инвестицията в обществен интерес“. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил релевантните за изхода на делото въпроси във връзка с приложението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ в същия смисъл, в който е и практиката на ВКС. При наличие на тази практика, която не се нуждае от промяна и осъвременяване, няма причина въззивното решение да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал очевидната неправилност с доводи за неправилно тълкуване от страна на въззивния съд на клаузата на чл.18 от договора между страните и на разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, както и с доводи за незаконосъобразно придадена от съда обратна сила на приетото от КЕВР Решение № СП-5, с което е установено нетно специфично производство на ел. енергия, считано от 31.07.2015 г. Поддържаните доводи се припокриват с въведените с касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК и не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, изведени в практиката на ВКС, тъй като произнасянето по тях предполага осъществяване на касационен контрол по реда на чл.290 ГПК за обоснованост и материална законосъобразност на въззивното решение. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 516/2020 г. на Апелативен съд - Варна. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата 3 948 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 09.04.2021 г. и заплатено по банков път с преводно нареждане от 26.04.2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,