Определение № 303 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2386/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Орисол Инверсионес С.А., Сосиедад Униперсонал (Orisol Inversiones, S.A. Sociedad Unipersonal), търговско дружество, учредено в Испания, срещу решение № 319 от 16.05.2022г. по в.т.д. № 1114/2021г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено изцяло решение № 261063 от 06.07.2021г. по т.д. № 1391/2019г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден за заплати на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, дружество със седалище и адрес на управление в България, сумата от 95 184 евро с ДДС, останала неизплатена част от възнаграждение по Договор за предоставяне на инженерни услуги от 03.07.2010г., за което е била издадена проформа фактура от 18.04.2014г., със законната лихва за забава от 18.07.2019г., датата на предявяване на исковата молба, до окончателното плащане, както 28 978 евро изтекла лихва за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции от общо 17 519. 41 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. В съществено противоречие на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че отговорът на исковата молба е подаден извън законоустановения срок и че тъй като доводите на касатора в отговора на въззивната жалба на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД са идентични, по тях съдът не дължи произнасяне. Съдът е отказал да обсъди доводите на касатора в отговора на въззивната жалба, както и тези, изложени в хода на второинстанционното производство и в писмените бележки, но тези права на страната не са били преклудирани, дори да не е бил подаден отговор на исковата молба (обстоятелство, което касаторът оспорва). От въззивния съд не е било съобразено, че от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД не са били представени доказателства, от които да се установи, че дружество е изпълнило в цялост и по отношение на четирите ветрогенераторни обекта работата по фази б) и в) на клауза 1 от договора между страните, че работата е била извършена в полза на касатора и предадена съгласно договора – с писмен доклад. Същевременно към момента на подаване на отговора на исковата молба на касатора не е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба, тъй като осъщественото връчване на документи на 01.07.2020г. не е било редовно. Пакетът от документи не е съдържал превод на съобщението на съда с указания за процесуалния срок за подаване на отговор на исковата молба и последиците от неподаване на отговор, както и не е съдържал Приложение ІІ от Регламент 1393/2007, чрез което се осъществява изискваното писмено уведомяване на адресата за правото му по чл. 8. С молбата от 06.11.2020г. касаторът се е позовал на тези пропуски. В противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът се е позовал на показанията на свидетеля г-жа Т. относно отчитането на работата и комуникацията между страните, като е достигнал до заключение, че касаторът дължи плащане по издадената проформа фактурата. По делото обаче не е било установено изпълнение на възложената работа, наличие на писмен доклад за извършване на работата и приемане на изпълнението от възложителя.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по права на човека – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. При постановяване на въззивното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди подадения в срок отговор на въззивна жалба и изложените в него доводи на въззиваемия за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на първоинстанционното решение, ако с тези доводи се подкрепят изводите на първата инстанция по същество на спора и поради това те са идентични на изложените правни доводи в отговора на исковата молба, за които и двете инстанции приемат, че е подаден след законоустановения срок?

2. Ако се приеме, че отговорът на исковата молба не е подаден в законоустановения срок, това води ли до преклудиране на правото на ответника да оспори иска и изложи правни доводи във връзка с неоснователността на предявените искове както пред първата, така и пред въззивната инстанция?

3. Ако се приеме, че отговорът на исковата молба е подаден след законоустановения срок, това лишава ли ответникът от правото му да участва по-нататък в производството по правния спор и преклудира ли всички процесуални права на ответника, свързани с неговата защита, включително да оспори иска и да бъде изслушан по същество и от въззивния съд, който да обсъди правните му доводи?

Според касатора въззивният съд е дал неправилно разрешение на тези процесуалноправни въпроси, в противоречие с решение № 288 от 20.12.2010г. по т.д. № 530/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д. № 898/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.

4. Връчването на документи в чужбина на ответник по делото по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, в нарушение на изискването на чл. 8, § 1 от Регламента, води ли до нередовност на връчването и бил ли е длъжен първоинстанционният, респективно въззивният съд са отстрани тази нередовност.

5. Ако при връчването на документи по реда на Регламент 1393/2007 ответникът по иска не е получил всички документи на езика, който разбира и/или който е официален на държавата членка адресат, включително не е получил съобщението на съда, съдържащо указания за процесуалните възможности и срокове за организиране на защитата, и същевременно тази страна не е получила формуляр-образец по Приложени ІІ съгласно чл. 8, параграф І от Регламент 1393/2007, следва ли да се приеме, че връчването на документи е валидно извършено и че за ответника по иска е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба или първоинстанционният, респективно въззивният съд е следвало да отстранят нередовността при връчването на документ?

Съгласно изложеното от касатора с обжалваното решение въззивният съд е дал неправилно разрешение на тези въпроси, като решенията са в противоречие с решения на съда на Европейския съюз - решение на Съда от 16.09.2015г. по дело С-519/13, ЕU:С:2015:603, и решение на Съда от 02.03.2017г. по дело С-354/15, Е СLI:ЕU:С:2017:157.

6. Допустими ли са свидетелски показания за доказване на осъществяването на факти, за които в сключен договор страните са установили писмена форма?

7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване изменение на съдържание на договорни клаузи от писмен договор, за които страните изрично са уговорили, че могат да се изменят само с писмено съгласие между страните?

Касаторът сочи, че въззивният съд е дал неправилно разрешение на тези процесуалноправни въпроси. Въпросите са решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - решение № 155 от 13.10.2010г. по т.д. № 1113/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 271 от 03.10.2014г. по гр.д. № 66/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

8. Нарушено ли е правото на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6 от КЗПЧОС, ако в съдебното решение въззивният съд откаже да обсъди и да се произнесе по доводите на ответника, изложени в отговора на въззивната жалба, както и в хода на въззивното производтво, с аргумент, че доводите на ответника в отговора на въззивната жалба са идентични с доводите в отговора на исковата молба, а същата била депозирана слред изтичане на законоустановения срок?

Според касатора съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Европейския съд по права на човека по приложението на чл. 6 от КЗПЧОС. Тази конвенция е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите на българското законодателство, които й противоречат, и практиката на ЕСПЧ е задължителна за прилагане от българските съдилища. Макар в чл. 280, ал. 1 от ГПК наличието на противоречие с практиката на ЕСПЧ да не е посочено изрично като основание за касационно обжалване, а се свързва с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, ако се установи, че невлязло в сила въззивно решение е в нарушение на КЗПЧОС, следва да се допусне касационно обжалване. Конкретно посочени от касатора са решение на ЕСПЧ от 31.05.2021г. (Mont Blanc Trading Ltd and Antares Titanium Trading v. Ukraine, § 82), решение на ЕСПЧ от 19.04.1996г. (Kraskav. Switzerland, § 30), решение на ЕСПЧ от 12.02.2004г. (Perez v. France, § 80).

Касаторът счита още въззивното решение за очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е нарушил основни съдопроизводствени правила и формулирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, за което се правят конкретни оплаквания по правилността на въззивното решение. Най-общо, според касатора, въззивният съд необосновано е приел, че „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД е изпълнило в цялост и е отчело и предало възложената работа.

От насрещната страна по жалбата „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

С исковата си молба по делото „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, търговско дружество, регистрирано в страната, е поискало да бъде осъден касаторът, търговско дружество с регистрация в Испания, да плати сумата от 95 184 евро с ДДС, представляваща останала неплатена част (окончателно плащане) от уговореното възнаграждение по сключен между страните на 03.07.2010г. договор за предоставяне на инженерни услуги (изработване на подробни устройствени планове за смяна предназначението на земи, необходими за изграждането на ветропаркове), за която сума е била издадена проформа (предварителна) фактура от 18.04.2014г. и при съобразяване на извършеното плащане на останалата част от възнаграждението по издадени данъчни фактури от 01.10.2010г., 24.11.2010г. и 19.05.2011г. От ищеца е било претендирано още присъждането на законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане и 28 978 евро, изтекли лихви за времето от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., при съобразяване на изпратени покани за плащане до представители на касатора в България (Д. Я. и Й. Й.).

С исковата молба от ищеца са били представени писмени доказателства (договор от 03.07.2010г., издадените данъчни фактури и проформа фактурата, банкови извлечения за извършени плащания, имейл кореспонденция, заповеди във връзка с промяна предназначението на земи), поискано е било допускането на двама свидетели, които да установят извършената работа, как се е осъществявала кореспонденцията с кастора и изпращането на фактурите, както и допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване осчетоводяване фактурите при страните, включването им в дневниците за продажби/покупки и справки декларации по ЗДДС, както и размера на изтеклата лихва.

При регистрацията на касатора – търговско дружество в Испания и посочените в исковата молба негови адреси за призоваване в тази държава, уведомяването му по делото с изпращане на съобщение по чл. 367 от ГПК и преписи от исковата молба с приложенията е било извършено по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, включително на алтернативния (втори) адрес, посочен в исковата молба. Не е бил извършван превод на испански език на съобщението по чл. 367 от ГПК, включително с указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба (липсвал е представен такъв превод от ищеца, нито на ищеца са били давани указания да представи такъв превод или депозит за извършването му от определен от съда преводач), но всички съдебни книжа, изпратени от българския съд, са били връчени на 01.07.2020г. лично на адресата (касатора), съгласно оформеното Удостоверение за връчване или невръчване на документи (чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1393/2007), изготвено на 03.07.2020г. с подпис и печат на длъжностно лице в Испания. Съгласно т. 12.3 от същото удостоверение, адресатът на документите е бил информиран писмено от получаващия орган, че може да откаже да ги приеме, ако не са написани или придружени от превод на някой от езиците, които разбира, на официалния език или един от официалните езици на мястото на връчването.

В двуседмичен срок от 01.07.2020г. от касатора – ответник не е бил подаден отговор на исковата молба.

С определение от 09.09.2020г., като е уважил доказателствените искания на ищеца, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание на 09.11.2020г.

На 06.11.2020г. от името на касатора е била подадена молба, в която е било посочено, че на 01.07.2020г. от служител на портала е бил получен плик с документи, но част от тях са били на български или английски език, без превод на испански, включително съобщение по чл. 367 от ГПК, останало неразбираемо. Касаторът разбрал, че срещу него е подадена искова молба, но неясно останало какво се изисква от него, по кое съдебно дело и в какъв срок, както и с какви права разполага. При връчване на съдебните документи касаторът не е бил информиран как да постъпи с доставените документи на български език, които не са били преведени и които не разбира. Като е било направено заключение, че двуседмичният срок за отговор не е започнал да тече, от касаторът е бил представен и отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба не са били посочени и представени доказателства, освен договорът от 03.07.2010г. По същество в подадения отговор е било посочено, че поетите от ищеца задължения по сключения договор са касаели три фази относно четири проектни обекта – „Орисол -1“, „Орисол -2“, „Орисол -3“ и „Орисол -4“; описани са били плащанията по данъчните фактури и е било възразено срещу друго дължимо плащане поради липса на доказателства за извършената работа – съставен доклад, като работата не е била извършена и в полза на касатора; издадената проформа фактура не е била изпратена по описаните в договора начини – по пощата, по факс или имейл, нито фактически е достигнала до страната по начина, по която ищецът е твърдял. Относно представените от ищеца с исковата молба заповеди в отговора на касатора е било възразено, че касаят друг възложител, а не касатора. Не е било установено внасянето на ДДС. Като акцесорна е била оспорена претенцията за лихва, както и поради това, че липсва покана за плащане и поради изтекла давност.

След събиране на допуснатите доказателства, включително разпит на като свидетел на С. Я. Т., работила при ищеца (относно извършената дейност и лицата, представени като упълномощени лица) и след провеждане на устни състезания пред приключване на съдебното дирене, първоинстанционният съд е поставил решението си, с което е отхвърлил предявените от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД искове. Приел е, че липсва своевременно подаден отговор на исковата молба, но като е възпроизвел оспорванията, възраженията и правните доводи на касатора в подадения отговор и тези, направени в хода на устните състезания, и въз основа на самостоятелна преценка на доказателствата, е намерил, че исковете са недоказани. По-конкретно съгласно посоченото в първоинстанционното решение, за да възникне задължение за плащане на цялото уговорено възнаграждение, ищецът е трябвало да докаже пълно изпълнение на работите, включително завършена процедура по одобрения ПУП и промяна предназначението на земите за всеки от четирите парка с възобновяеми източници, което не е било направено, тъй като в административните документи като възложител е било посочено трето, неучастващо по делото лице, няма други доказателства за това обстоятелство, а показанията на разпитания свидетел са изолирани. Не се е установявало и получаване на проформа фактурата.

Срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, на която касаторът е отговорил, и е било образувано въззивно производство пред Апелативен съд - София.

Изводите на първоинстанционния съдебен състав не са били споделени от състава на въззивния съд, намерил предявените искове доказани, въз основа на посочените, допуснати и събрани по делото доказателства. Според въззивния съд е било установено, въз основа на представените заповеди, изпълнение на възложените работи (одобряване на изготвени ПУП и промяна на предназначението на земите), а посочването на възложител, различен от касатора, не е решаващо, щом ищецът е бил посочен като проектант, касае се за идентични ветропаркове и заповедите не са били оспорени от касатора - ответник. Свидетелските показания кореспондират на заповедите и не се сочат други отношения с третото, неучастващо лице, извън посочените от свидетелката. Извършените плащания са признание на задълженията за плащане. От 19.09.2014г. касаторът е изпаднал в забава за плащане, след отправената покана за плащане, при което, според въззивния съд, е дължима и лихва забава в посочения от ищеца период.

Не са били излагани мотиви във връзка с отговора на въззивната жалба, подаден от касатора. Според въззивното решение касаторът е депозирал писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, но съдът не дължи обсъждане и произнасяне по доводите, тъй като те са идентични с изложените в подадения след изтичане на преклузивния срок писмен отговор по чл. 367, ал. 1 от ГПК.

В отговора на касатора са били изложени подборни съображения относно правилността на извода на първоинстанционния съд, че не се е доказало, че ищецът е извършил и отчел работата, за която претендира възнаграждение, като от този съд не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съображения са били развити и в хода по същество на делото пред въззивния съд.

При тези установени обстоятелства няма основание за допускане до касация на въззивното решение по отношение на четвъртия и петия от поставените от касатора въпроси. Те са предпоставени от твърдения на страната, че връчването на преписите от исковата молба с приложенията и съобщението по чл. 367 от ГПК по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 е в нарушение на изискването на чл. 8, § 1 от Регламента, съответно че при връчването на 01.07.2020г. на документите, които не са били на езика, който касаторът разбира и/или който е официален на държавата членка адресат (съобщението на съда по чл. 367 от ГПК, съдържащо указания за процесуалните възможности и срокове за организиране на защитата), не е бил получен формуляр-образец по Приложение ІІ съгласно чл. 8, параграф І от Регламент 1393/2007. Така зададени, въпросите зависят от преценка на правилността на обжалваното въззивно решение – на извода на въззивния съд относно получаването на формуляр-образец по Приложение ІІ от касатора, на база съпоставка на официалното удостоверяване, че това е било направено, по т. 12.3 от удостоверението за връчване или невръчване на документи (чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1393/2007), изготвено на 03.07.2020г. с подпис и печат на длъжностно лице в Испания, и възраженията на касатора, че такъв формуляр не е бил получен от него, с оглед изявленията му по молбата от 06.11.2020г. и в хода на първоинстанционното и въззивното производство, съответно доколко тези възражения на касатора са били доказани и са съобразявали удостовереното връчване на документите, както и изобщо задълженията на получаващия орган в Испания. Поради това четвъртият и петият от въпросите на касатора не представляват правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Посочените от касатора, във връзка с допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, решения на Съда на Европейския съюз (основно решение от 16.09.2015г. на Съда, Alpha Bank Cyprus Ltd (С-519/13)) и даденото тълкуване, че получаващият орган е длъжен да информира адресата на документа за правото му да откаже да приеме същият, като системно използва за тази цел формуляр-образеца, даден в приложение ІІ към Регламент (ЕО) № 1393/2007г., и че неприлагането на този формуляр – образец е нередовност, която трябва да бъде отстранена в съответствие с разпоредбите на регламента, е на база безспорно приетата фактическа обстановка по дело С-519/13, че адресатите не са били уведомени посредством формуляр-образеца, даден в Приложение ІІ към регламента, за правото си да откажат да приемат съдебно определение на гръцки език, непридружено с превод на английски език.

Същото е по отношение на формулирания от касатора осми въпрос от изложението му - нарушено ли е правото на касатора на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6 от КЗПЧОС. Въпросът не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд.

Във връзка с този въпрос не е посочен и допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Решенията на Европейския съд по правата на човека не могат да бъдат приети като относими в производството по чл. 288 от ГПК по аргумент от разпоредбите на чл. 303 и сл. от ГПК, както твърди касаторът, нито при прилагане по аналогия на разпоредбите относно актовете на Съда на Европейския съюз (Съд, Общ съд или специализирани съдилища) при допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съображенията са следните:

Съответно на чл. 19 от Договора за Европейския съюз и чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по тълкуването или валидността на правото на Съюза, осигурявайки неговото единство и съгласуваност. Решенията на Съда на Европейския съюз в областите, обхванати от правото на Съюза, са задължителни за националния съд, при приложимост и предимство на европейското право, като самостоятелен правен ред, спрямо разпоредбите на националното право (решение на Съда от 05.02.1963г. по дело 26-62 (Van Gend & Loos) и решение на Съда от 15.07.1964г. по дело 6-64 (Costa/E.N.E.L.)). В хода на съдебно производство, когато правото на Съюза е приложимо, националните юрисдикции сезират съда на ЕС с преюдициални въпроси относно тълкуването на правото на ЕС или валидността на актовете, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза и това е основен механизъм, чрез който се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Поради всичко това, съответно на чл. 19, § 3, б.“б“ от ДЕС, чл. 267 от ДФЕС, Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз и отделните процедурни правилници, ГПК (чл. 628 и сл.) урежда преюдициалните запитвания, отправяни от националния съд, а решаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с акт на Съда на ЕС, съдържащ произнасяне по тълкуването или валидността на правото на ЕС, е основание за допускане на въззивно решение до касационно обжалване, така както е установената правна уредба относно актовете на Конституционния съд (чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК) и на Върховния касационен съд, съставляващи съдебна практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).

КЗПЧОС също е част от вътрешното право на страната с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, но съгласно Статута на Съвета на Европа, съответно КЗПЧОС (чл. 19 и чл. 35), Европейският съд по правата на човека единствено осигурява спазването на задълженията, поети от държавите членки по Конвенцията, като действа при сезиране, в срок след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, и без този съд да пререшава дела, а при възможност само да установи нарушения на КЗПЧОС или протоколите към нея, с присъждане, в определи случаи, и на обезщетение. Поради това, съгласно чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, такова установено с решение на ЕСПЧ конкретно нарушение на Конвенцията е основание за отмяна на влязло в сила национално съдебно решение, щом за решението, при изчерпване на вътрешноправните средства за защита, от ЕСПЧ е установено, че е било постановено при допуснато нарушение на КЗПЧОС, и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, въз основа на подадена молба за отмяна от заинтересованата страна. Решение на ЕСПЧ и дадено в него тълкуване на разпоредба от КЗПЧОС или протокол към нея само по себе си обаче не може да обоснове допускане до касация на въззивно съдебно решение по реда на инстанционния контрол и няма основание за аналогия по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Счита се, че решенията на ЕСПЧ, съдържащи тълкуване на КЗПЧОС, са съобразени в достатъчна степен в практиката на Върховния касационен съд, актовете на Конституционния съд, както и в актовете на Съда на Европейския съюз, свързани с допускането на касационно обжалване. КЗПЧОС не е акт, формално интегриран в правния ред на Съюза (решение от 26.02.2013г. на Съда, Aklagaren (С-617/10) и решение от 15.02.2016г. на Съда, N.J. (С-601/15)), но признатите от Конвенцията основни права са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи (чл. 6, § 3 от ДЕС).

Седмият поставен от касатора въпрос допустими ли са свидетелски показания за доказване изменение на съдържание на договорни клаузи от писмен договор, за които страните изрично са уговорили, че могат да се изменят само с писмено съгласие между страните, не е въпрос от значение за изхода на делото, тъй като при постановяване на решението си въззивният съд не е съобразявал показания на свидетеля С. Я. Т. за изменение на съдържанието на клаузи в договора между страните, нито свидетелят е давал показания за такива обстоятелства.

Шестият въпрос - допустими ли са свидетелски показания за доказване на осъществяването на факти, за които в сключен договор страните са установили писмена форма, е процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като свидетелят е дал показания за изпълнението на договора между страните, а според касатора при уговореното в договора приемане на изпълнението, свидетелските показания са недопустими (чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК), нещо за което е възразил още в първоинстанционното производство и е поддържал и в хода на възизвното производство. Същото е по отношение осъществяваната между страните комуникация след сключване на договора, за което също е свидетелствал свидетелят.

Въпреки, че шести въпрос е значим за изхода на производството, то по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд, включително тази по посочените от касатора съдебни решения на състави на ВКС. Решение № 155 от 13.10.2010г. по т.д. № 1113/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. касае отмяна на писмено съглашение, в което страната, поискала свидетелите, е участвала, но при съгласие на другата страна това доказателствено средство да бъде допуснато и събрано, а решение № 271 от 03.10.2014г. по гр.д. № 66/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. в относимата си част единствено споделя възприетото в решение № 155 от 13.10.2010г.

Първите три от формулираните от касатора въпроси по същество са идентични и касаят последиците от неподаването на отговор на исковата молба, като с оглед конкретните оплаквания на касатора, че въззивният съд не е обсъдил доводите му в отговора на въззивната жалба, както и тези, изложени в хода на второинстанционното производство, правен въпрос от значение за изхода на спора се явява първият от въпросите - при постановяване на въззивното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди подадения в срок отговор на въззивна жалба и изложените в него доводи на въззиваемия за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на първоинстанционното решение, ако с тези доводи се подкрепят изводите на първата инстанция по същество на спора и поради това те са идентични на изложените правни доводи в отговора на исковата молба, за които и двете инстанции приемат, че е подаден след законоустановения срок. Както се посочи по-горе, в случая въззивният съд е приел, че касаторът е депозирал писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, но съдът не дължи обсъждане и произнасяне по доводите, тъй като те са идентични с изложените в подадения след изтичане на преклузивния срок писмен отговор по чл. 367, ал. 1 от ГПК, без да прецизира конкретните последици от неподаването на отговора и дали те касаят доводите на касатора по отговора на въззивната жалба.

Във връзка с този въпрос е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, при което касационно обжалване следва да бъде допуснато - за проверка на съответствието на въззивното решението с възприетото в посочените от касатора решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д. № 898/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 288 от 20.12.2010г. по т.д. № 530/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съгласно които, най-общо, неподаването на писмен отговор не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства или да излага правни съображения (доводи), което е и във въззивното производство. В този смисъл е още служебно известното на съда решение № 27 от 16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът не се произнася по искането за допускане на решението до касация като очевидно неправилно, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

На касатора следва да бъде дадена възможност да представи документ за внесена държавна такса в размер на 4 856. 80 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, при цената на исковете от общо 242 839. 76 лева, което е и обжалваемият интерес.

Воден от горното съдът