Определение № 410 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 174/2020 г.

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 16430 от 04.09.2019 г. от Агенция по заетостта [населено място], представлявана от изпълнителния директор Д. Д. Н., чрез процесуалния си представител юриск. Е. М., против въззивно решение № 1728 от 09.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 5827/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което като е потвърдено решение № 5989 от 20.09.2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-16 с-в, постановено по гр.д. № 10572/2016 г., са уважени предявените от Сдружение „Насърчаване на заетостта“ [населено място] срещу Агенция по заетостта [населено място], искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 258 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 181 375 лв., формирана от сбора на всяко едно входирано от ищеца при ответника искане за плащане, представляващо възнаграждение за проведено от Сдружение „Насърчаване на заетостта“, по искане на Агенция по заетостта, обучение по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ - схеми за безвъзмездна помощ „Развитие" и „Адаптивност“, съгласно сключеното между тях на 09.02.2010 г. Споразумение, на основание чл. 7, ал. 7 ПМС № 251/21.10.2009 г., ведно със законната лихва върху общото дължимо възнаграждение от 181 375 лв., считано от 26.08.2016 г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е присъдена сумата от 55 379,66 лв., представляваща законна лихва за забава плащането на главницата от 181 375 лв., начислена за периода от 26.08.2013 г. до 25.08.2016 г. Релевира касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 258 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: налице ли е нарушение на правото след като по сключеното споразумение се иска пълно, точно и качествено изпълнение от страна на Сдружение“Насърчаване на заетостта“, а съдът и на двете инстанции счита, че и изпълнение с недостатъци, каквото е в случая, също се приема за пълно, точно и качествено изпълнение; за да са допустими разходите, подлежащи на плащане, от страна на Агенция по заетостта, следва ли доставчикът на услуги кумулативно да е изпълнил всички задължения, посочени в раздел ІV от сключеното споразумение; налице ли са предпоставки за прекратяване на споразумение, когато се иска изпълнението му без забележки, а то е изпълнено с много такива, които са отразени в констативни протоколи от проверки на място; следва ли въззивното решение да съдържа собствени мотиви, като по последния въпрос твърди, че приетото от въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика, позовавайки се на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За първите три въпроса твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Бланкетно твърди и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, без конкретизация и обосновка. Ответникът по касационната жалба Сдружение „Насърчаване на заетостта“ [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да уважи предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 258 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено по делото, че въз основа на сключеното на 09.02.2010 г. споразумение на основание чл. 7, ал. 7 ПМС 251/21.10.2009 г. при Общи условия, страните за обвързани от валидно възникнало облигационно отношение по ненаименован двустранен и възмезден договор за услуга, към който съответно приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за изработка, по силата на което ищецът е поел задължението да извършва обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при приоритетни оси 1 и 2 на ОП“Развитие на човешките ресурси“, срещу възнаграждение. Приел е, че по делото не се спори, че обученията са били проведени от ищеца като след приключването им, с оглед на броя на обучените лица, своевременно са направени искания за плащане до възложителя, както следва: 1. Искане за плащане № 14 с вх.№ ESF-1103-214-976 от 24.08.2012 г., отправено до Дирекция „Бюро по труда“ (Д.) Б. ЮГ- за сума в размер на 13 200 лв.; 2. Искане за плащане № 15 с вх.№ ESF-1103-214-977 от 24.08.2012 г., отправено до Д. Б. ЮГ, за сума в размер на 5400 лв.; 3. Искане за плащане № 29 с вх.№ ESF-1103-205-5043 от 10.10.2012 г., отправено до Д. К., за сума в размер на 4000 лв.; 4. Искане за плащане № 16 с вх.№ ESF-2112-202-14091 от 10.09.2012 г., отправено до Д. Б., за сума в размер на 11 400 лв.; 5. Искане за плащане № 17 с вх.№ ESF-2112-202-14211 от 18.09.2012 г., отправено до Д. Б., за сума в размер на 28 125 лв.; 6. Искане за плащане № 18 с вх.№ ESF-2112-202-14212 от 18.09.2012 г., отправено до Д. Б., за сума в размер на 19 125 лв.; 7. Искане за плащане № 19 с вх.№ ESF-2112-202-14213 от 18.09.2012 г., отправено до Д. Б., за сума в размер на 24 750 лв.; 8. Искане за плащане № 20 с вх.№ ESF-2112-202-14214 от 18.09.2012 г., отправено до Д. Б., за сума в размер на 18 000 лв.; 9. Искане за плащане № 21 с вх.№ ESF-2112-202-14215 от дата 18.09.2012 г. до Д. Б., за сума в размер на 23 625 лв.; 10. Искане за плащане № 22 с вх.№ ESF-2112-202-14216 от дата 18.09.2012 г., отправено до Д. Б., за сума в размер на 22 500 лв.; 11. Искане за плащане № 23 с вх.№ ESF-2112-202-14275 от дата 20.09.2012 г., отправено до Д. Б., за сума в размер на 11 250 лв.;, като не се спори, че ответната Агенция по заетостта не е изпълнила задължението си за плащане на посочените суми по споразумението. Във връзка с изпълнението на договора от страна на ищцовото сдружение съдът е приел, че с чл. 4, ал. 2 от споразумението между страните, то е поело задължението да извършва обученията качествено, а във връзка с изпълнението на това задължение в чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от споразумението са уговорени две отделни права на възложителя, които кореспондират и с качеството му на оторизиран държавен орган, контролиращ изпълнението на дейностите по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 г.: 1. Да осъществява контрол за реалното изпълнение и качественото протичане на обучителния процес, както и 2. След анализ и оценка на работата да изисква усъвършенстване и подобряване на предлаганите услуги по обучения. В първата хипотеза, при установена липса на реално изпълнение или некачествено обучение, за възложителя възниква правото да прекрати едностранно споразумението на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото или да наложи санкция като откаже да заплати съответното възнаграждение по чл. 6.1.1 от Общите условия. Във втората хипотеза, изпълнението на задълженията от страна на доставчика на услуги е точно, поради което резултатът от анализа и оценката не може да има за последица прекратяване на облигационното отношение или отказ да бъде изпълнена насрещната престация по заплащането на обучението, а само даване на препоръки за усъвършенстване и подобряване на услугата. Съдът е приел, че в случая в упражнение на посочените правомощия, при извършените проверки са били съставени само шест констативни протокола, съдържащи забележки към работата на сдружението, съответно № 45 до 49 от 16.08.2012 г. и № 50 от 17.08.2012 г., като проверката и контролът са включвали шест показателя: 1. учебната дисциплина се провежда по график; 2/ материално-техническата база е подходяща за обучението; 3/ налице са материали, обезпечаващи обучението; 4. осигурен ли е преподавател, съобразно учебния график; 5/ учебният график е достъпен за обучаемите; 6/ присъствената форма се води надлежно, като по така посочените показатели, в протоколите не е установено неизпълнение в цялост. В тази връзка съдът е приел, че с констатациите са извършени анализ и оценка на работата към момента на извършването на проверките по см. на чл. 3, ал. 1, т. 2 от споразумението, а не установяване на виновно неизпълнение на поетите по договора задължения. Приел е също така, че отбелязванията на броя на начинаещите, отсъстващите и напусналите, на покриването на някои от критериите, както и конкретните забележки сочат на осъществено правомощие по чл. 3, ал. 1, т. 2 от споразумението и биха могли да обусловят ответникът за изисква усъвършенстване и подобряване на предлаганите услуги по обучения, но не и правото да прекрати договора, поради пълното му неизпълнение, още повече, че дори да се приеме, че при обученията от страна на ищеца са били допуснати пропуски, не се установява същите да са правени системно, предвид продължителността на обученията от около три месеца и с оглед липсата на други подобни констатации при останалите извършени през време на курсовете проверки. Приел е, че по делото не е установено некачествено или непълноценно обучение, което съставлява основание за отказ от плащане като приравнено на пълно неизпълнение на задълженията, предвид установената професионална реализация на обучените курсисти, а и от съдържащото се извънсъдебно признание в писмо от 22.01.2013 г. от Агенцията по заетостта до сдружението, че на последното се дължат суми в общ размер на 275 475 лв. по схема „Адаптивност“, а в писмо от 24.07.2013 г. се съдържа изявлението й, че всички обучения по тази схема са извършени качествено. В заключение съдът е приел, че в случая по делото е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е провел обученията, чието заплащане претендира, в уговорения обем и качество, а ответникът не е заплатил извършената и приета работа, поради което искът за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен в размер на сумата от 181 375 лв., съобразно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, в който размер го е уважил. Уважен е и искът за присъждане на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 55 379,66 лв., предвид настъпилата изискуемост на вземанията и акцесорния характер на тази претенция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК /приложима ред. Д.В., бр. 86 от 27.10.2017 г./, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от който зависи изходът на спора и който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС – т. 1 и/или да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейски съюз – т. 2, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – т. 3. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Освен заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторът поддържа, че е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, но както се посочи по-горе, без конкретизация и обосновка. Във формулираните от касатора в приложеното изложение правни въпроси на практика се съдържа оценъчно становище относно законосъобразността на възприетите от въззивната инстанция изводи по съществото на спора. Чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните по делото доказателства, се поддържа несъгласие по отношение решаващите изводи на съда затова, че в случая от страна на ищцовото сдружение не е налице неизпълнение на задълженията му по договора, а напротив от данните по делото съдът е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е провел обученията в уговорения обем и качество, чието заплащане претендира, а ответникът не е заплатил извършената и приета работа, поради което е уважил предявените искове. В тази връзка следва да се подчертае, че проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Независимо от това обаче следва да се подчертае, че поставените правни въпроси са с фактически характер, поради което същите не се явяват от значение за изхода на спора по конкретното дело, поради което те по своя характер не обосновават общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като по поставените три правни въпроса - налице ли е нарушение на правото след като по сключеното споразумение се иска пълно, точно и качествено изпълнение от страна на Сдружение“Насърчаване на заетостта“, а съдът и на двете инстанции счита, че и изпълнение с недостатъци, каквото е в случая, също се приема за пълно, точно и качествено изпълнение; за да са допустими разходите, подлежащи на плащане, от страна на Агенция по заетостта, следва ли доставчикът на услуги кумулативно да е изпълнил всички задължения, посочени в раздел ІV от сключеното споразумение; налице ли са предпоставки за прекратяване на споразумение, когато се иска изпълнението му без забележки, а то е изпълнено с много такива, които са отразени в констативни протоколи от проверки на място, се съдържа оценъчно становище на страната относно извода на съда за основателност на предявените претенции и несъгласие с този извод, а четвъртият правен въпрос, а именно - следва ли въззивното решение да съдържа собствени мотиви, е разрешен от въззивният съд не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС -. ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая в обжалваното решение въззивният съд е изложил подробни мотиви, че във връзка със сключеното споразумение между страните, по делото не е установено некачествено или непълноценно обучение от страна на ответното сдружение, което съставлява основание за отказ от плащане като приравнено на пълно неизпълнение на задълженията, предвид установената професионална реализация на обучените курсисти, както и извънсъдебното признание от Агенцията по заетостта до сдружението, че на последното се дължат суми в общ размер на 275 475 лв. по схема „Адаптивност“, и изявлението й, че всички обучения по тази схема са извършени качествено. В тази връзка в изложението към касационната жалба е посочено, но не е обосновано наличието на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 258 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на тези законови текстове, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване по поставените правни въпроси. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като въззивното решение не е нито вероятно нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,