Определение № 91 от 26.04.2010 г. на ВКС по д. № 37/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на Н. Н. и на М. на з. /МЗ/ срещу въззивното решение на Варненски апелативен съд /АС/ по гр.д. №350/07 г. в различни негови части. Жалбата на ответника по исковете с пр. осн. чл.1 от ЗОДОВ М. на з. срещу въззивното решение за частичното им уважаване, в размер на общо 30,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и 500 лв. – за неимуществени, е недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК – обжалваемият интерес е под 1000 лв. Затова следва да остане без разглеждане. Жалбата на ищеца Н. Н. е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение, с което са отхвърлени исковете му за суми над 1000 лв., и при такъв обжалваем интерес е допустима. Допустима на осн. чл.274, ал.2 от ГПК е и частната му жалба срещу въззивното определение, постановено в производство по чл.192, ал.4 от ГПК, отм. Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3. Сочи, че с решението на АС е определен силно занижен размер на обезщетението за неимуществени и за имуществени вреди / без при последните да се съобрази инфлацията/ в противоречи с практика на ВКС без задължителен характер. Материалноправният въпрос за адекватното и справедливо обезщетяване на установените вреди според касатора е и от значение за точното прилагане на закон, както и за развитието на правото, по изброени в изложението съображения. Основанието за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК се обосновава само с влезли в сила решения на съдилищата по граждански дела, вкл. на ВКС, но без задължителен характер и постановените по реда на чл.290 от ГПК / ТР 1/10 г./. Затова относимо към посоченото основание е само Р №213/00 г. на ВКС. За решението на ВнАС по гр.д. №116/00 г. няма данни за влизане в сила; тези на ВКС по наказателни дела са извън приложното поле на чл.280 от ГПК. Въззивното решение, с което са определени 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът е претърпял преди деноминацията на лева, не е в противоречие с посоченото Р№213/00 г. на ВКС. При определянето на обезщетението са отчетени и обсъдени от АС относимите към увреждането обстоятелства. Наред с това са изложени изводи за липса на пряка причинна връзка между действията на ответника и всички претендирани морални вреди, които не се оспорват в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.. Паричната обезвреда за моралните вреди е определена по изложените от въззивния съд съображения за справедливост, към момента на постановяване на решението и в нови /деноминирани/ лв. Определянето на обезщетението за имуществени вреди към момента на настъпването им също не е в противоречие с посоченото решение на ВКС. Признатите на ищеца имуществени вреди /загуби от пътни и за адвокат разходи/ се търпят и затова - остойностяват в момента на настъпването им, за разлика от коментираните в решението на ВКС неимуществени / увреждане на здравето при ПТП/. За последните увреждането е само начален момент, а се търпят за продължителен период от време. Това логично налага отчитане на инфлационните процеси за периода на понасяне на неимуществените вреди / болка и страдание/, при определяне размера на обезщетението за тях, на осн. чл.188, ал.3 от ГПК, отм. Поради изложеното не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Основанието по т.3 не е обосновано откъм специфичните му предпоставки – необходимост от тълкуване на пр. норма за установяване съдържанието и обхвата на установено там правило, за преодоляване на непълноти и противоречия в закона или за осъвременяване на остаряла и загубила актуалност практика по прилагането му. Европейските конвенции и харта са само цитирани, без да се излагат съображения за възприемане на актуално, значимо и приложимо в случая правно мислене, като развитие на правото. Част от уточняващите въпроси във връзка с това основание – злоупотреба с властнически правомощия от прокурори, разпределяне на отговорността между община и п. / които не са ответници по исковете/, отговорност на държавата за причинени от управляващи лица вреди – са неотносими към предмета на делото. Значимият за спора въпрос за справедливия и адекватен размер на обезщетението за неимуществени и за имуществени вреди и за осъвременяването им пък е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС – ТР №3/04 г. ППВС №4/68 г., ТР №1/97 г. Затова не е налице и това основание за допускане на обжалването. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.