Определение № 566 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2471/2020 г.

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Н. Г., чрез пълномощника му адв. Св. Б. от АК - С. З., срещу решение № 57 от 14.02.2020 год. по въззивно гр. д. № 1609/2019 год. на Окръжен съд - Стара Загора, с което се потвърждава решение № 50 от 24.04.2019 год. по гр. д. № 211/2018 год. по описа на Районен съд – Гълъбово. С него е отхвърлен предявеният от Ф. Н. Г. срещу Н. И. И. иск по чл. 21, ал. 4 СК за установяване липсата ѝ на принос в придобиването на право на собственост върху придобити по време на брака им три недвижими имота, подробно описани в решението, както и е допусната съдебна делба върху процесните имоти при равни квоти на страните. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, алтернативно неправилност на обжалваното решение, а в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност. Отделно от това счита, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Ползвателят на недвижим имот остава ли главна страна и съделител с учреденото му право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на целия имот, или учреденото му право на ползване и обитаване само се отразява и остава като тежест на имота?“; 2. „При жив прехвърлител със запазено вещно право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на два недвижими имота, срещу задължение за издръжка, както и с полагане на грижи и внимание само от единия приобретател, при какви квоти следва да се извърши делбата на тези имоти между бивши съпрузи?“; 3. „Включват ли се в съпружеската общност придобитите по време на брака от единия съпруг на негово име парични влогове или тези влогове представляват лична собственост на съпруга, на чието име са придобити?“. В изложението се поставя и четвърти въпрос – „относно неправилното тълкуване на приобщените по делото доказателства“, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата Н. И. И., чрез пълномощниците ѝ адв. В. А. и адв. В. Ц. от АК - С. З., оспорва касационната жалба в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като излага съображения за липса на посочените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, респ. оспорва жалбата по същество. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 21, ал. 4 ГПК и е допусната делба върху процесните имоти между страните при квоти по 1/2 ид. част за всеки, въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, сключили брак на 03.12.1989 год., прекратен със съдебно решение на 22.12.2017 год., в който момент е настъпила и фактическата раздяла между съпрузите. Констатирал е, че всеки от процесните имоти е придобит на възмездно основание по време на брака, като въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че и двете страни са изпълнявали брачните си задължения до момента на развода, полагали са наравно грижи за семейството и децата, като за периода до 2000 год. Н. И. И. е получила общ доход около четири пъти по-нисък от Ф. Н. Г., а за периода от 2000 год. до 2017 год. – почти двойно по-голям общ доход от него. Съгласно мотивите на решението, при възмездно придобиване на имущество по време на брака на името на единия съпруг /в случая покупко-продажба и прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане/, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. За да се изключи законовият принцип за равенство на дяловете в прекратената с развода съпружеска имуществена общност, следва да се установи по категоричен начин липсата на принос на единия съпруг, като приносът не се измерва единствено с получавания доход, но и с полагания от съпрузите труд в домакинството, грижата за децата и всички останали обстоятелства от значение за благополучието на семейството. С оглед на това и предвид направените от въззивния съд фактически констатации, същият е достигнал до извод, че в случая не може да се направи извод за липса на принос на някоя от страните, поради което възникналата между тях съпружеска имуществена общност с прекратяване на брака се е превърнала в обикновена дялова съсобственост при равни квоти от 1/2, която подлежи на делба. По доводите за недопустимост на въззивното решение, при извършена служебна проверка, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. Процесуалната недопустимост на съдебното решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. В случая не е налице нито един от посочените пороци. Всеки съделител разполага с потестативното право да претендира прекратяване на собствеността, като в първата фаза на производството съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по всички наведени от съделителите доводи, които касаят основанието за възникване и наличието на съсобственост. При въведени твърдения за наличие на неподелени след прекратяване на брака между страните недвижими имоти, придобити в режим на СИО на възмездно основание, въведеният с отговора на исковата молба насрещен иск за установяване липсата на съвместен принос се явява преюдициален за производството по делба и като такъв следва да бъде разгледан във фазата по нейното допускане. Този въпрос има значение за основателността на иска за делба, а не за допустимостта на производството, както се твърди от касатора. Ето защо, произнасяйки се по иска за делба и по предявения от него насрещен иск по чл. 21, ал. 4 СК, решаващият съд е постановил едно допустимо решение, съобразено с определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита. Същото е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на въззивния съд, постановено е в писмена форма, подписано е от съдиите, участващи в разглеждане на делото и съдържа ясно, пълно и точно волята на съда, изразена в мотивите и диспозитива на съдебния акт. При изложените мотиви на въззивния съд не се обосновава наличието на очевиден порок на обжалваното решение, който да се установява в самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато на релевираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – „очевидна неправилност“ на въззивното решение. При формираните от съда решаващи съображения за липса на доказателства, изключващи приноса на съпругата в придобиване на процесните имоти, респективно установяващи придобиването им с лични средства на ответника по иска по делба и ищец по насрещния иск, поставените от него в изложението правни въпроси не могат да обосноват наличие и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК. Поставените от касатора първи, трети и четвърти въпрос не са били предмет на обсъждане и не са обусловили решаващите изводи на съда за делба на придобити по време на брака в режим на СИО недвижими имоти. Наличието на учредени ограничени вещни права няма отношение към подялбата на имотите, тъй като засяга единствено правомощието на собственика да си служи с вещта. Всички останали правомощия, произтичащи от съдържанието на правото на собственост, са на титуляря на правото на собственост, а сред тях е и правото да се иска делба в случай, че обременената с право на ползване вещ е съсобствена /виж решение № 56 от 28.04.2014 год. на ВКС по гр. д. № 4851/2013 год., I г. о. и решение № 187 от 10.07.2014 год. на ВКС по гр. д. № 1300/2014 год., I г. о./. Що се отнася до въпроса за паричните влогове, същият няма отношение към предмета на спора. При възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание чл. 21, ал. 1 СК /чл. 19, ал. 1 СК (отм.)/. Съвместният принос се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба /чл. 21, ал. 3 СК/. Дали придобитият имот е в режим на съпружеска имуществена общност или е лична собственост, съответно обстоятелствата, свързани с произхода на средствата за придобиването му, са фактически въпроси, които не може да бъдат обсъждани в настоящото производство. Въпросът дали представените доказателства са достатъчни да установят извънсемейния произход на средствата и да оборят презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имуществото, е винаги конкретен, тъй като зависи от установените по всяко дело факти / решение № 94 от 10.05.2010 год. на ВКС по гр. д. № 1258/2009 год., I г. о.; решение № 16 от 05.02.2018 год. на ВКС по гр. д. № 1198/2017 год., I г. о.; решение № 91 от 13.07.2011 год. на ВКС по гр. д. № 2969/2008 год., IV г. о./. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. Придобиването на имот срещу задължение за издръжка и гледане, независимо дали страна по договора е само един от съпрузите, също представлява възмезден придобивен способ и с подписването на договора по време на брака възниква бездялова съпружеска имуществена общност. Правните изводи на въззивния съд в тази насока не са в противоречие, а в съответствие с приетото в цитираното от касатора решение № 13 от 16.02.2016 год. на ВКС по гр. д. № 3888/2015 год., IІІ г. о. Съгласно него, ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг е придобил вещно право, без това да е станало на абсолютно лично основание /каквито са даренията и наследяването/, единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. При сключване на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, собствеността се прехвърля със сключване на договора, независимо че изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане предстои след датата на подписването му. Следователно с подписването му по време на брака, възниква бездяловата съпружеска собственост, по силата на закона. Различният изход на спора по това дело е обусловен от установените по него факти за липсата на принос у съпруга в придобиването, което не може да обоснове наличието на противоречие с тази практика като основание за допускане на касационно обжалване. Същата е съобразена и с разясненията в ТР № 6 от 15.05.2012 год. по т. д. № 6/2011 год. на ОСГК на ВКС. Извън тези съображения, придобиване правото на собственост по давност /за 1/4 ид. ч. от единия апартамент в гр. Ст. З./ изключва извод такава да е изтекла само по отношение на единия съпруг, при установените по делото факти на съвместно живеене до прекратяването на брака. Поради тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи заплащане на направените от ответницата по касационната жалба разноски, съгласно представените договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и фактура. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.,