Определение № 100 от 25.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 822/2012 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100

гр. София, 25.01.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр.дело №822/2012 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. А. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], [община], област Софийска, против въззивно решение от 06.4.2012 г. по гр.д.№12010/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав.

С обжалваното решение е отменено решение от 27.6.2011 г.по гр.д.№20044/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 54 състав, с което са отхвърлени предявените от Н. Л. В. от [населено място] против [фирма] – [населено място], [община], област Софийска, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и същите са уважени.

Въззивната инстанция е приела, че е налице противоречие между визираното в предизвестието и в заповедта за уволнение основание за уволнение, поради което последната е незаконна, тъй като за работника или служителя няма яснота относно действителното правно основание за прекратяване на правоотношението, за да може да организира защитата си. За този свой извод въззивната инстанция се е позовала на решение №462/17.6.2010 г. по гр.д.№789/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Освен това съдът е приел, че работодателят не ангажира доказателства за съществуване на посочените от него основания за уволнение, предвид изричното оспорване в тази насока от ищцата, която негова доказателствена тежест му е указана.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен материалноправен въпрос се поставя този “за момента на прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на отправено предизвестие и при отсъствие на издадена изрична прекратителна заповед и за съотношението между предизвестието за прекратяване и прекратителната заповед, издадена след като вече трудовото правоотношение е било прекратено. Сочи се противоречие между обжалваното решение и решение №559/09.7.2010 г. по гр.д.№650/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК.

Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Ответницата по касация – Н. Л. В., посредством процесуалния си представител – адв. Е. И., е депозирала отговор по чл.287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.

В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставеният от касационния жалбоподател въпрос не е решаващ за изхода от спора. Такъв е този за това дали е налице противоречие между визираното в предизвестието и в заповедта основание за уволнение и с оглед яснотата за работничката относно действителното правно основание за прекратяване на правоотношението, за да може да организира защитата си.

С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.

Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

-О ПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 06.4.2012 г. по гр.д.№12010/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, по подадената от ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], [община], област Софийска, касационна жалба, вх.№51712/11.5.2012 г.

ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [община], област Софийска, да заплати на Н. Л. В., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.-, ап., чрез адв. Е. И., деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: