Определение № 2487 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 613/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. З., Ц. С. Ц. и Е. С. Ц. против решение № 357 от 28.10.2024 год., постановено по гражданско дело № 598 по описа за 2023 г. на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 123 от 01.06.2023 г. по гр. д. № 817 по описа за 2022 г. на Елинпелинския районен съд, V граждански състав, и вместо него е постановено друго за разваляне на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 23.09.2004 г. с нотариален акт № ..., том ...., рег. № ....., дело № 469/2004 г. на нотариус № .... на НК, по силата на който Л. С. В. е прехвърлила на С. Ц. З. следните свои недвижими имоти: апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], № 1, вх. „А“, ет.4; и поземлен имот с площ 465 кв.м., находящ се в [населено място], [община], Област Софийска, който по регулационния план на селото съставлява имот 82, за който е отреден парцел IХ в кв.6, заедно с находящата се в него масивна двуетажна жилищна сграда.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение на Софийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими факти, които разрешават спора, да извърши анализ на събраните доказателства, като ги съотнесе с конкретните твърдения на страните, както и да посочи кои относими факти, предопределящи крайния изход по правния спор, намира за доказани и кои намира за недоказани?

2. Длъжен ли е приобретателят да живее заедно с прехвърлителя, ако такова задължение не е уговорено изрично в договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и налице ли е неизпълнение по договора, ако приобретателят не е живял заедно с прехвърлителя, но е давал необходимите издържка и грижи?

3. Налице ли е неизпълнение на задължението по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако прехвърлителят не е възразявал срещу начина на изпълнение на задължението и го е намирал за удовлетворителен?

4. Кога неизпълнението на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД?

5. Какъв е обемът на дължимата издръжка и гледане при отчитане потребностите на кредитора, неговите нужди и възможностите му да се справя сам?

Считат, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с решения № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ІV ГО на ВКС, № 50169 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 2939/2021 г. на ІII ГО на ВКС, № 60170 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. на ІII ГО на ВКС, № 20 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 60221 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 3270/2020 г. на ІV ГО на ВКС, № 818 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на ІV ГО на ВКС.

Ответницата по касационната жалба Л. С. В. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. С. В. за разваляне поради неизпълнение на договора за издръжка и гледане от 23.09.2004 г., с който тя е прехвърлила собствеността върху апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], № 1, вх. „А“, ет.4, и върху поземлен имот с площ 465 кв.м., находящ се в [населено място], [община], Област Софийска, който по регулационния план на селото съставлява имот 82, за който е отреден парцел IХ в кв.6, заедно с находящата се в него масивна двуетажна жилищна сграда, на С. Ц. З., починал на 07.12.2021 г. и оставил за наследници съпругата си В. Г. З. и синовете си Ц. С. Ц. и Е. С. Ц.. Ищцата е признала в исковата молба, че С. З. до смъртта си се е грижел за нея относително приемливо, но никога не е получавала издръжка, а всичко си е плащала. Изтъкнала е, че през целия месец ноември на 2021 г., когато тя е била болна от ковид и се е чувствала много зле, никой не е полагал грижи за нея. Описала е как след смъртта на С. З., настъпила на 7 декември 2021 г., тя е счупила тазобедрена става и друго лице-нейната племенница И. Р. изцяло е поело грижите за нея. През февруари 2022 г. В. З. е дошла да живее при нея с намерението да я гледа, но не е полагала никакви грижи за хигиената и и по цял ден е оставала сама. Децата на С. З. също не са полагали никакви грижи за нея и не са и предоставяли издръжка. Първоинстанционният съд е посочил, че начинът, по който е формулирана насрещната престация на приобретателя в договора – да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката сам или чрез трето лице, докато е жива, както и за грижите, които е полагал досега, сочи на извод, че страните са се съгласили за осигуряване на цялата необходима издръжка на прехвърлителката, като за нея бъдат полагани всички необходими грижи според конкретните й нужди. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че поетото с договора задължение за издръжка и гледане в дължимия обем е изпълнявано както от С. З., така и впоследствие от неговите наследници. От показанията на свидетеля Г. В., който е заявил, че комуникира с Л. В. често и посещава имота й по няколко пъти в месеца, е установено, че преди ищцата да падне и да си счупи таза през 2022 г., тя е била подвижна, в добро здраве, не е ползвала бастун или проходилка и е могла да се обслужва сама. Когато се случил инцидентът, тя била приета в болница и била обездвижена за няколко месеца, но тогава В. З. е била постоянно до Л. В. и се грижила за нея. Той посещавал дома й като гост, когато заварвал В. З. до дома на Л. В., за да й занесе храна или други консумативи. Л. В. никога не му се е оплаквала, а напротив – била доволна от полаганите за нея грижи и споделяла, че „със С. е бижу“. В този смисъл били показанията и на свидетеля А. Б. – жител на [населено място] и бивш кмет на населеното място, който посочил, че е съсед на ищцата и я вижда ежедневно. Когато мине покрай нея, винаги си говорят и тя никога не е споделяла, че има недостиг на средства или че не се полагат грижи за нея. До смъртта си С. З. ежедневно полагал грижи за Л. В., а след това В. З. продължила да я гледа, като е виждал в дома й в [населено място] да идват и синовете им, които докарвали, цепели и внасяли дърва, носели храна на ищцата. Пред него ищцата също казвала че „със С. е бижу“, като всички жители на селото виждали, че Л. В. е спокойна и удовлетворена. Извод за доброто здравословно състояние на ищцата, което не изисквало по-специфични грижи, е направен и от представената по делото епикриза, изготвена към момента на приема й в болница на 04.02.2022 г. Свидетелката М. З. – колежка на приобретателя С. З., е посочила, че е виждала ежедневно С. З. да пазарува и да носи храна до апартамента при Л. В., която през зимата живеела в [населено място], а през лятото обитавала къща в [населено място]. Преди да доведе ищцата в апартамента за зимата, С. З. карал съпругата си да почисти жилището. Виждала е С. З. да плаща консумативни разходи за имота на Л.. През лятото Зарчови се грижели и за градината в [населено място]. Първоинстанционният съд е обсъдил и показанията на свидетелката И. Р. – племенница на ищцата. Тя заявила, че преди години живяла в Канада, но от 7-8 години се установила да живее постоянно в България. След установяването си в България започнала да посещава леля си Л. и установила, че за нея не се полагат необходимите грижи. Освен да се носи храна, за нея не се вършело нищо друго. С. заплащал сметките за консумативи, но Л. му давала пари от пенсията си за тях. Не е виждала никой от семейство Зарчови да дава пари на леля й. Свидетелката разказала за случай от преди няколко години, когато за няколко дни никой не идвал при Л. и когато се обадила на ответниците, те й заявили, че С. е с ковид и нямало кой да идва при Л.. Междувременно леля й също се разболяла от Ковид, поради което свидетелката отново им се обадила, за да пратят каквото са им предписали на тях и да лекува с това и леля й. След 4 дни единият от синовете за Зарчови дошъл и донесъл само витамини. Свидетелката се обадила на личния лекар на Л., който казал, че от 10 години не я е виждал и не знае какво е моментното й състояние, поради което не може да й предпише лекарства. Р. посочила още, че В. З. идвала при Л. В. само два-три пъти седмично за по 15-20 минути, а леля й имала нужда от грижи, поради което свидетелката им казвала да идват по-често. В края на месец януари 2022 г., когато свидетелката и съпругът й дошли в дома на Л., я заварили полуприпаднала на земята с изкривен крак. Извикали Бърза помощ, но кракът й нямал оток и не било предприето лечение. Свидетелката се обадила на В. и тя дошла, но реакцията й била, че нищо не личи да й има и ще й мине. След пет дни обаче състоянието на Л. се влошило, излязъл й хематом и отново със съпруга й извикали Бърза помощ. В крайна сметка свидетелката се обадила на синовете на В. З., които осигурили бус и откарали Л. В. в болницата, където й е направена операция. След като Л. В. се прибрала в дома си, В. З. останала при нея, докато се оправи и това продължило около 20 дни. Леля й се закрепила, но влошили отношенията си с В. З.. Посочила също, че докато В. З. била при леля й, няколко пъти свидетелката я заварвала в пияно състояние. Заявила, че В. З. никога не е къпала ищцата, не й е изразвала ноктите и веднъж я заварила облечена като клошарка. Разказала пред съда и че В. З. имала арогантно поведение спрямо Л. В., която наскоро й се оплакала, че се страхува от В.. Преди пет години свидетелката купила на леля си климатик и микровълнова печка, но В. З. не и разрешавала да пуска климатика, за да не са хаби ток. От четири години свидетелката живее в [населено място] заради леля си, но лятото от 10.05. до 15.09. живее в [населено място], където има имоти, които отдава под наем и затова пребивава там цяло лято. Заявила, че всички режийни разноски за имотите на Л. ги плаща В., а преди ги е плащал С.. Свидетелката предложила тя да плати половината от парите за лечението в болницата през 2022 г., но ответниците й отказали.

Относно нуждата от грижи през периода, в който ищцата била обездвижена след инцидента, съдът е взел предвид и показанията на свидетелката И. П. – служител на болницата „Скин Системс“, която заявила, че след извършване на операцията ищцата следвало да остане за около 8-10 дни в болницата, като през цялото време за нея се грижила единствено В. З., която спяла в стаята на Л. В. като придружител. Грижите се изразявали в смяна на памперси, хранене, смяна на дрехи и обтриване на цялото тяло на пациентката, което трябвало да се прави ежедневно. Посочила е, че освен В. З. друг не е виждала да извършва тези дейности за Л. В. през времето на престоя й в болницата. Виждала е и нейните синове да идват и да носят памперси, храна, сокове и плодове, които свидетелката или нейни колеги качвали в стаята, тъй като тогава поради пандемията от Ковид не се разрешавало свиждане. Свидетелката не е виждала в болницата да идва И. Р. или друго лице освен В. З. и синовете й. В тази връзка свидетелят Г. В., също заявил, че след инцидента с ищцата, В. З. спяла на походно легло в нейната стая в продължение на 3-4 месеца чак до месец май, за да може да се грижи за нея. Ответниците й осигурили и рехабилитатор за провеждане на раздвижващи процедури, а синовете на В. пазарували каквото трябвало, като и след този период грижите от тяхна страна по отношение на ищцата продължили. Свидетелят А. Б. посочил, че след травмата със счупването В. З. пребивавала за няколко месеца при Л. В., като лично я виждал ежедневно да влиза и излиза от имота, когато ходела до магазина.

Първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на свидетелката Р. в частта, относно твърденията за липса на грижи от страна на ответниците по отношение на ищцата, тъй като са изолирани и противоречащи на показанията на всички останали разпитани свидетели. Отчетена е и заинтересоваността на тази свидетелка от изхода на спора, тъй като тя е племенница на ищцата. Не са кредитирани показанията й и в частта, в която се твърди, че ответницата В. забранявала на ищцата да пуска климатика в къщата, тъй като от представените от ответниците разписки, удостоверяващи заплащането на електрическа енергия за имота в [населено място], сумите които са заплащали не били съвсем малки, предвид обстоятелството, че домакинството се състои само от Л. В.. Поради това не може да се направи обоснован извод, че на ищцата е било забранявано да ползва електроуреди в домакинството си.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел, че за полаганите грижи за ищцата свидетелства доброто й общо здравословно състояние въпреки преклонната възраст. От друга страна е прието за незначително неизпълнението, състоящо се в това, че за период от няколко дни през месец ноември 2021 г. ответниците не са посетили Л. предвид заболяването на С. З. от ковид. Намерил е за житейски логично, че в такъв момент ответниците са били ангажирани със здравословното състояние на С. З., което очевидно е било тежко с оглед настъпилата му скоро след това смърт, а и общоизвестна била забраната заболелите от ковид и контактните членове на семейството да напускат дома си. Не е констатирано неизпълнение на договорните задължения от ответниците и след възникналата необходимост от увеличаване на дължимата издръжка и гледане на ищцата при настъпилия инцидент през месец януари 2022 г. Твърденията на ищцата, че след падането и счупването на таза ответниците не полагали грижи за нея, а това сторила племенницата й - свидетелката И. Р., били опровергани от събраните доказателства. Съдът е отбелязал, че след като свидетелката Р. е пребивавала в България едва от 7-8 години, а конкретно в [населено място] от четири години, като за периода от 10.05. до 15.09. всяка година се намира в [населено място], Варненско, то тя за един немалък период от време няма никакви преки наблюдения за живота и състоянието на ищцата. С тези съображения съдът е приел, че след сключване на договора приобретателят С. З. е полагал необходимите грижи за прехвърлителката си в онзи обем, който е бил уговорен в договора и от който се е нуждаела прехвърлителката по начин, който да й осигури спокойно и нормално ежедневие. Предоставянето на този обем от грижи е продължил и след смъртта на приобретателя от страна на неговите наследници - ответниците по делото. Ето защо първостепенният съд е отхвърлил предявеният от Л. В. иск.

За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго за разваляне на процесния договор, въззивният съд е приел, че ответниците живеят в [населено място], докато през последните 7-8 години ищцата живее в [населено място], като преди това през зимните месеци е пребивавала в апартамента в [населено място]. Поради това приобретателите обективно не са имали ежедневна връзка с прехвърлителката, за да следят за нейните нужди и да я подпомагат. Този извод според въззивния съд следва и от показанията на свидетелката И. Р., която е племенница на ищцата и има лични и непосредствени впечатления, че ищцата живяла в апартамента в [населено място] в голяма мръсотия. През лятото на 2021 г. тя видяла леля си облечена като клошарка в дрипи, с афти, черни нокти и неизкъпана. По това време душът в банята в [населено място] не работел. Чаршафите на леглото, на което ищцата спяла, били мръсни. Когато свидетелката решила да ги смени, установила, че под чергата, застлана върху дюшека, имало пръст. Въззивният съд е приел за установено от показанията на тази свидетелка, че задълженията за битови нужди са били заплащани от С. З., но Л. В. всеки път му давала пари за платеното, като е отделяла от пенсията си. Според съда по делото няма доказателства за твърдението на ответниците, че ежегодно са осигурявали дърва за огрев на ищцата. След смъртта на С. ответниците заплатили консумираната от ищцата електроенергия за месеците декември 2021 г., януари 2022 г., февруари 2022 г., март 2022 г., май 2022 г., юли 2022г., септември 2022 г., октомври 2022 г., ноември 2022 г., декември 2022 г. и януари 2023 г., като последните три плащания са за ползвана електроенергия след завеждане на исковата молба. Ответниците са заплатили и стойността на ползваната от ищцата питейна вода в къщата в [населено място] за месеците февруари, юни, юли и август 2022 г. Съдът е приел, че посочените плащания са останали за сметка на ответниците и сумите не са им възстановени от ищцата. От представените разписки за платена електроенергия за недвижим имот в [населено място] с титуляр на партидата Д. В. за края на 2021 г. и за 2022 г. съдът е направил извод, че ответниците са изпълнили свои задължения към електропреносното дружество, а не задължения на Л. В., въпреки че партидата не е била прехвърлена на тяхно име. Съдът е посочил, че ответниците представили 4 разписки за платени задължения към „Булсатком“, които обаче били за доставени услуги в имоти, находящи се в [населено място]. Според въззивния съд около пет години преди да даде своите показания през месец февруари 2023 г. свидетелката И. Р. е закупила на ищцата климатик и микровълнова печка, апарат за измерване на кръвната захар и апарат за измерване на кръвно налягане. Като особено съществени са оценени показанията на тази свидетелка по въпроса дали ответниците са се грижили за здравословното състояние на ищцата, включително за ежегодните профилактични прегледи. Когато в края на 2021 г. Л. В. се е разболяла от ковид, свидетелката се обадила на личната й лекарка, която заявила, че не е виждала ищцата повече от 10 години, нито й е предписвала лекарства и не знае какво е състоянието й. В тази връзка съдът е отбелязал, че лекарското наблюдение от специалист и периодичните изследвания са били необходими с оглед установения по делото факт, че ищцата е страдала от диабет, в който смисъл били показанията на свидетелката Р. и показанията на разпитаната от въззивната инстанция свидетелка С. Д.. Освен това през месец февруари 2022 г. Л. В. е паднала в дома си и е счупила тазобедрена става, поради което е била настанена в болница. Не се спори, че ответниците са се погрижили за транспортирането и до болницата, заплатили са стойността на ставата и са закупили проходилка, а след това В. е отишла да живее в къщата на ищцата, но двете не се разбирали.

Въз основа на така изложените обстоятелства въззивният съд е формирал извод, че след сключване на прехвърлителната сделка от 2004 г. приобретателите на имотите не са полагали за прехвърлителката в пълен обем, ежедневно, непрестанно и непосредствено дължимата грижа, от която тя се е нуждаела. Не било установено и да са й осигурявали издръжка. Неизпълнението е окачествено като значително, поради което въззивният съд е приел, че договорът за издръжка и гледане следва да бъде развален.

С оглед така изложените мотиви на обжалваното решение и във връзка с оплакването, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, най-вече показанията на множеството свидетели, установяващи удовлетворението на ищцата от грижите, положени от С. З., касаторите са поставили първия въпрос, по който желаят да бъде допуснато касационно обжалване. От съдържанието на исковата молба обаче е видно, че ищцата е признала полагането на грижи от страна на С. З. до смъртта му и спорът се е съсредоточил относно обстоятелствата дали изобщо е давана издръжка и дали грижите са били в достатъчен обем след смъртта на С. З. при описаните в исковата молба житейски епизоди, когато здравословното състояние на ищцата се е влошило. Въззивният съд е извършил анализа на доказателствата именно относно тези обстоятелства, които е обсъдил подробно, мотивирано и детайлно. Свидетелските показания относно факти, които не са били спорни/грижите, полагани от С. З. преди неговата смърт/ са останали извън предмета на делото, поради което не е било необходимо да бъдат цитирани и обсъждани. Следователно въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, изискваща да се обсъдят събраните по делото доказателства и доводите на страните, които са относими към предмета на спора, поради което по първия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Вторият въпрос на касаторите не е бил разрешен от въззивния съд в посочения от тях смисъл. Съдът не е вменил на приобретателите несъществуващото по договора задължение да живеят в едно домакинство с ищцата, а е изтъкнал обстоятелството с оглед извода, че приобретателите обективно не са имали ежедневна връзка с прехвърлителката, за да следят за нейните нужди и да я подпомагат. Развалянето на договора не е обосновано с липсата на съжителство на страните в едно домакинство, а с неизпълнение на задълженията на приобретателите в пълен обем.

По третия въпрос също не може да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като удовлетворението на ищцата от гледането, осъществявано от С. З. до неговата смърт е признато още в исковата молба и е останало извън предмета на спора, разгледан от въззивния съд. От значение за изхода на делото са дадените разрешения на следващите два въпроса, които се свеждат до дължимия обем на задълженията за издръжка и гледане и до това кога неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, поради което не може да обуслови разваляне на договора. Последователната практика на ВКС по въпросите е в смисъл, че задълженията на приобретателя по договора за издръжка и гледане/ако не са ограничени от постигнатото между страните съгласие/ включват както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него според нуждите му и възможностите да се справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя. За да бъде изправен длъжникът по договор за издръжка и гледане, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства: възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и др. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Неизпълнението на договора за издръжка и гледане за известен период от време не може да бъде дадено по-късно. Когато съдът преценява дали договорът трябва да се развали или не, тъй като неизпълнението е незначително, трябва да се съобрази със специфичния за този вид договор интерес на кредитора. От значение е не толкова продължителността на периода на неизпълнение, колкото обстоятелствата, при които гледането и издръжката не са дадени и които може да са усложнили състоянието на кредитора. Когато прехвърлителят е бил възрастен, с влошено здравословно състояние и се е нуждаел от постоянни грижи и издръжка, лишаването му от гледане дори за кратък период от време представлява съществено неизпълнение. Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Тази практика се съдържа в решения № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ІV ГО, № 441/27.05.2009 г. по гр.д. № 486/2008 г. на III ГО, № 818/07.01.2011 г. по гр.д. № 1371/2009 г. на IV ГО, № 120/24.04.2019 г. по гр.д. № 3768/2018 г. на IV ГО и много други. Въззивният съд не се е отклонил от насоките, дадени в практиката на ВКС. В случая се касае за възрастна жена с хронични заболявания, която приобретателите са пропуснали да водят на периодични лекарски прегледи в продължение на десет години. Спорадични грижи за нея са били полагани от С. З. до неговата смърт, но издръжка не е давана. Не е осигурявана необходимата хигиена на жилището, обитавано от прехвърлителката. По време на описаните в исковата молба два епизода, когато прехвърлителката е била в тежко здравословно състояние и не е могла да се обслужва сама, изпълнението на приобретателите е било частично/с плащане на болнични разноски и грижи в натура само в единия случай/, а не пълно. Това неизпълнение в пълен обем е особено съществено с оглед интереса на кредитора, поради което крайният извод на въззивния съд, че договорът за издръжка и гледане следва да бъде развален, съответства на приложимата практика на ВКС. Ето защо касационно обжалване на решението не следва да се допуска и по последните два въпроса на касаторите.

При този изход на спора касаторите дължат на Л. В. 1500 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение