Определение № 146 от 24.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2153/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Г. Г. и И. Г. Г. срещу определение № 655 от 08.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 346 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, с което е потвърдено решение № 434 от 28.11.2019 г. по гр.д.№ 907 от 2018 г. на Карловския районен съд, втори граждански състав в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото досежно предявените от тях искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване на установено, че са собственици съответно на 4/6 ид. ч. и 1/6 ид. ч. от три сгради /1. сграда с идентификатор .... със застроена площ от 35 кв. м., адрес на сградата: [населено място], [улица], като сградата е разположена в поземлен имот ...., брой етажи- един, предназначение- жилищна сграда, еднофамилна; стар идентификатор- няма; номер по предходен план- няма; 2. сграда с идентификатор .... със застроена площ от 30 кв. м., адрес на сградата: [населено място], [улица], като сградата е разположена в поземлен имот ...., брой етажи- един, предназначение- друг вид обществена сграда; стар идентификатор- няма; номер по предходен план- няма; 3. сграда с идентификатор .... със застроена площ от 28 кв. м., адрес на сградата: [населено място], [улица], като сградата е разположена в поземлен имот ...., брой етажи- един, предназначение- селскостопанска сграда; стар идентификатор- няма; номер по предходен план- няма/ и за осъждане на ответниците Г. Г. Г. и Х. М. Г. да им предадат владението върху собствените им идеални части; както и в частта, с която е прекратено като недопустимо производството досежно предявеното искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № .... г. на нотариус С. Р. с рег.№ 099 на НК и с район на действие района на Карловски районен съд, акт № .... г. на Служба по вписванията при Карловски районен съд, с който ответникът Г. Г. Г. е признат въз основа на обстоятелствена проверка за едноличен собственик на процесните сгради.

Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 44 от 30.05.2006 г. по гр.д.№ 599 от 2005 г. на Карловския районен съд е отхвърлен иска за делба на процесните имоти на предявеното основание- съсобственост между страните, възникнала по силата на наследствено правоприемство и прекратена СИО. В това решение е прието за установено, че първите две сгради /сграда с идентификатор .... и сграда с идентификатор ..../ не са съсобствени между страните, тъй като за изграждането им не е имало отстъпено право на строеж от собственика на мястото Община Карлово- не са били спазени условията на чл.13 и чл.15 ЗС /действащи в процесния период/ и на чл.18 ЗС относно форма за действителност на учредяването на вещно право на строеж. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила през 2006 г. В настоящия процес ищците предявили иск за собственост на същото основание, поради което била налице процесуална пречка за разглеждане на делото- сила на пресъдено нещо на съдебното решение от 30.05.2006 г.

Относно третата сграда с идентификатор .... /селскостопанска сграда, пристройка/, въззивният съд е посочил, че от доказателствата по делото е установено, че тя е била придаден към основния обект- цех за закуски /сграда с идентификатор ..../ и като такава следвал собствеността на основния обект.

Без уважение е оставено възражението, направено с частната въззивна жалба, че нови обстоятелства за предявяване на исковете съставлявали издаването на нотариален акт № .... г. на нотариус С. Р. и наличната по нотариалното дело молба-декларация, съдържаща удостоверение от отдел „Общинска собственост“ при Община Карлово, затова че процесните имоти не са собственост на Община Карлово. Същите документи можели да доведат до извод, че тези обекти са станали собственост на ответника по силата на изтекло давностно владение в негова полза, но не водели до извод, че ищците и ответника Г. продължават да бъдат съсобственици на процесните сгради по наследство и прекратена СИО, при квоти 4/6 ид.ч., 1/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч., така както твърдят ищците с исковата молба. Съгласно чл.344 ГПК с решението по допускане на делба съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Ето защо, процесуално недопустимо било същите вече въведени за разглеждане правни въпроси и съответно получили разрешение в делбеното производство с влязъл в сила акт, да подлежат отново на преразглеждане в производство по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен на същото основание- твърдяна съсобственост по наследство и прекратена СИО.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният правен въпрос е относно задължението на съда не само да посочи исканията и възраженията на страните, но и да изложи подробни мотиви за тяхното приемане или отхвърляне, да прецени всички доказателства по делото. В тази връзка касаторите се позовават на решение № 8 от 19.01.2018 г. по т.д. № 2435 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д. № 1689 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. Освен това твърдят, че обжалваното определение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, п редл.3 ГПК.

Ответниците по частната жалба Г. Г. Г. и Х. М. Г. са подали писмен отговор, с който твърдят, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу решение на първоинстанционния съд, имащо характер на определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК основания за това.

1. В конкретния случай не са налице сочените в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд, поради следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1 ГПК, когато са налице общото основание за това /посочване от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изводите на въззивния съд в обжалвания съдебен акт/ и поне едно от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.

Действително, посоченият от жалбоподателите правен въпрос е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд, но не е налице противоречие по този въпрос между практиката на ВКС и разрешението, възприето от в обжалваното определение. Съгласно практиката на ВКС, включително и посочената от жалбоподателите, съдът е длъжен да се произнесе по спорния предмет, като подложи на самостоятелна преценка събраните по делото доказателства и изложи мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи. Видно от мотивите на обжалваното определение, в съответствие със съдебната практика въззивният съд се е произнесъл по всички възражения и доводи на страните. Конкретно се е произнесъл както по твърдението на жалбоподателите за наличие на нови обстоятелства по делото, които не са били обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 44 от 30.05.2006 г. по гр.д.№ 599 от 2005 г. на Карловския районен съд /като е приел, че нотариален акт № .... г. на нотариус С. Р. и наличната по нотариалното дело молба-декларация, съдържаща удостоверение от отдел „Общинска собственост“ при Община Карлово, че процесните имоти не са собственост на Община Карлово не представляват нови обстоятелства, доказващи факти, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 599 от 2005 г./, така и по твърдението на жалбоподателите, че в исковата молба са се позовали на ново основание за придобиване на правото на собственост- придобивна давност /като е приел, че от прочита на исковата молба е видно, че позоваване на придобивна давност в полза на ищците няма/.

2. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в тяхната действаща редакция. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение