Определение № 1813 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4387/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Е., чрез адв.Б. Б., срещу въззивно решение № 181/25.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 531/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частите, с които:

• на основание чл. 31 ЗЗД е унищожена упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 31.01.2017 г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с която Г. К. Г. е упълномощил В. С. И. да извършва правни и фактически действия по отношение на недвижими имоти, представляващи - ПИ с идентификатор ....., находящ се в [населено място], обл. Ш., м. „С.“, с площ от 24536 кв. м и ПИ с идентификатор ....., находящ се в с. В., обл. Ш., м.„Ч.“, с площ от 26808 кв. м;

• на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е прогласена недействителността на упълномощителна сделка от 18.04.2017 г., обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание, с която В. С. И. е преупълномощила П. И. Л. с правата, дадени й по пълномощно от 30.01.2017 г.;

• на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е прогласена недействителността на договор за продажба по нотариален акт №../24.04.2017 г., т. І, рег. № 963, дело № 67/2017 г. на нотариус М. С., рег. № 662 НК, с район на действие РС – Нови пазар, с който преупълномощеният П. Л., е продал на себе си двата земеделски имота;

• потвърдено е решение № 260117/ 30.07.2021 г., изменено и поправено с определение № 260117/08.10.2021 г., постановени по гр. д. № 966/2019 г. на Районен съд – Нови пазар, в частите, с които ищцата К. Г. К. е призната за собственик на недвижимите имоти и касаторът е осъден на основание чл. 108 ЗС да й предаде владението им.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) за задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и за изложи мотиви затова и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща за основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗЗД; 2) длъжен ли е съдът изцяло да се довери на послесмъртните експертни заключения, или следва да направи преценката, съобразявайки освен медицинските, още и житейските и юридически критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето Г. К. Г. към релевантния момент - 30.01.2017 г.; 3) за възможността наследникът на увредения да предяви иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, ако не е поискал поставянето му под запрещение; в частност, начина на обективиране на волеизявлението на лицето - чрез полагане на пръстов отпечатък - съставлява ли част от съдържанието на договора, подлежаща на преценка от съда при проверката на условието по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД; при предявен иск по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, положеният от лицето пръстов отпечатък вместо подпис в договора, може ли да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия договор по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Твърди се, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 698/12.01.2011 г. по гр.д. № 14/2010 г., III г.о., решение № 313/22.06.2011 г. по гр.д. № 1409/2010 г., IV г.о., решение № 72/ 08.04.2016 г. по гр.д. № 5357/2015 г., IV г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. №761/2010 г. IV г. о, решение № 8/20.02.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г., II г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., I г.о. и решение № 388/17.10.2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г., IV г.о.; а по третия въпрос - решение № 73/05.07.2018 г. по гр.д. № 3228/2017 г., III г.о. Сочи се и основанието по чл.280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение.

От ответните страни по жалбата писмен отговор е подала К. Г. К., представлявана от адв. Г. К., в който се изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

С обжалваното решение е прието за установено, че ищцата К. Г. К. е единствен наследник по закон (дъщеря) на Г. К. Г., починал на 04.06.2019 г. От 1990 г. до смъртта си наследодателят Г. съжителствал на семейни начала с ответницата В. С. И., чийто син от предишен брак е ответникът П. И. Л.. Приживе Г. Г. е бил собственик по наследство на ПИ с идентификатор ..., находящ се в [населено място], област Ш., м.„С.“, с площ от 24536 кв.м и ПИ с идентификатор ..., находящ се в [населено място], област Ш., м.„Ч.“, с площ от 26808 кв.м. На 30.01.2017 г. е съставено пълномощно, с което Г. Г. е упълномощил В. И. да продава на когото намери за добре и на цена каквато прецени, включително да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки, включително да договаря сама със себе си, или с лица, от които тя е упълномощена на друго основание; да извършва делба при необходимост, като извършва всички правни и фактически действия пред и спрямо трети лица, включително пред нотариус, относно горепосочените земеделски земи, както и за още два земеделски имота. Пълномощникът В. И. е овластена също да преупълномощава и други лица с дадените й права; да получи цялата продажна цена, или части от нея по нейна лична сметка; от името на упълномощителя да декларира, че той е получил напълно и в брой по банкова сметка договорената продажна цена на имотите към момента на подписване на пълномощното; че е финансово удовлетворен от цената и няма никакви претенции към пълномощника. Записано е още, че упълномощителят освобождава пълномощниците от отчетна сделка. Пълномощното е с нотариални заверки на подписа и съдържанието, извършени от нотариус К.К., рег. № 520 НК, с район на действие РС – В., като поради силен тремор на ръката на упълномощителя и невъзможност да се подпише, в документа е поставен отпечатък от десния му палец. На 18.04.2017 г. с нотариално заверено пълномощно В. И. е преупълномощила сина си – ответника П. Л. с всички права, дадени й от Г.Г. относно разпореждането с недвижимите имоти. На 24.04.2017 г. ответникът Л., действащ като пълномощник Г. Г. по преупълномощаване, продал процесните земеделски имоти на себе си за сумата 6 600 лв., видно от нот. акт № .../24.04.2017 г. на нотариус М. С., рег.№ 662. На 23.08.2017 г. Л. продал имотите на ответника В. Р. В. за сумата 56 477,30 лв., съгласно нот.акт № .../23.08.2017 г. Купувачът придобил имотите по време на брака си с ответницата Е. С. В.. На 14.12.2018 г. съпрузите В. продали земеделските имоти на ответника Е. Е. - нот. акт № .../14.12.2018 г., т. ІІІ, д.№337/2018 г. на нотариус М.С..

През 2017 г. наследодателят Г. Г. е съставил пълномощно, нотариално заверено под рег. № ../31.07.2017 г. за подпис и рег. № ../ 31.07.2017 г. за съдържание, с което упълномощил ищцата Кр.К. да го представлява, като от негово име предяви искове за оспорване на договора за продажба по нот. акт № .../24.04.2017 г., т. І, рег. № 963, д. № 67/2017 г., с който Пл.Л. е придобил имотите. В това пълномощно се съдържа изявление, че Г. не е подписвал пълномощното от 30.01.2017 г. и не е делегирал права на В.И. да го представлява за разпоредителни сделки с процесните имоти. Ищцата Кр.К. е овластена да се разпорежда с имотите, след като бъде възстановена собствеността върху тях на Г.Г.. При нотариалната заверка на пълномощното от 31.07.2017 г. Г. е поставил отпечатък от десен палец. Няколко дни по-късно, с декларация с нотариална заверка рег. № 1511/04.08.2017 г., Г. оттеглил пълномощията, дадени на дъщеря му Кр. К..

Обсъждайки в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, както и приетите по делото експертни заключения, въззивният съд е приел, че през 2017 г., по времето, когато Г. Г. подписал пълномощното от 30.01.2017 г., последният бил в трайно влошено здравословно състояние – страдал от деменция от смесен тип - Алцхаймеров и съдов (мултиинфарктен), като към тази дата деменцията била в умерена към тежка степен. Посочено е, че още от 2012 г. - 2013 г. Г. започнал да проявява личностни изменения, респ. паметови смущения (не можел да се ориентира, бил объркан, забравял текущи събития, имена на хора и предмети, трудно се справял с уреди и др.), които с течение на времето се задълбочили. В периода 2014 г. – 2018 г. е бил многократно консултиран, изследван и лекуван, включително няколко пъти хоспитализиран. Извършеното през м.03.2015 г. невропсихологично изследване показало нарушение на всички когнитивни функции при Г.Г., както и признаци на начална афазия и апраксия. В лечебния му план били включени лекарствени препарати за лечение на умерено тежка до тежка степен на болест на Алцхаймер. През м.07.2018 г. били установени пълна дезориентация, тежко нарушение на речта и психопатологични прояви в поведението, поради което Г.Г. е насочен и лекуван в психиатрична болница. След анализ и обсъждане на представените по делото писмени доказателства за здравословното състояние на Г.Г., свидетелските показания и заключенията на тройната съдебно – психиатрична експертиза, въззивният съд е приел, че към датата на упълномощителната сделка от 30.01.2017 г. Г.Г. е бил в състояние, при което не е могъл свободно и осъзнато да формира воля, да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи действията си, да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Това състояние е следствие на констатираното заболяване - деменция от смесен тип (Алцхаймеров и съдов), което е с прогресивен и необратим ход на протичане и представлява придобито слабоумие. Степента му на изразеност към м.01.2017 г. е била такава, че не е позволявала на лицето да ръководи действията си и да осмисля последиците от тях. В тази връзка като доказателство за увредената от деменцията психика и възможността за обективна преценка на предприеманите правни действия е ценено и съдържанието на последващото пълномощно от 31.07.2017 г., с което Г.Г. е упълномощил ищцата да го представлява и заведе искове за оспорване на сделките; вписаното изявление, че не е подписвал пълномощното от 30.01.2017 г.; и същевременно - оттеглянето (след няколко дни) на упълномощаването. Съдът е посочил, че заболяването на упълномощителя, което е довело до силен тремор и невъзможност да се положи подпис, а вместо това - до поставяне на отпечатък от десния палец в оспореното пълномощно и в други документи от изследвания период, също е индиция за придобитата вследствие болестта недееспособност. В мотивите на решението подробно е проследена хронологията на събитията, събраните по делото доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като в заключение е направен извод, че фактическият състав по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е осъществен и следва да се постанови унищожаване на упълномощителната сделка от 30.01.2017 г., обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. № 533, 534, т. I, акт № ..../30.01.2017 г. Последващата упълномощителна сделка от 18.04.2017 г., с която В. И. е преупълномощила П. Л. с правата, предоставени й от пълномощника Г.Г., е сключена от лице без представителна власт, поради което сделката е в състояние на висяща нищожност. Доколкото същата е оспорена от универсалния правоприемник на упълномощителя Г. – дъщеря му Кр.К., то сделката не може да бъде потвърдена, поради което и не е породила правно действие. Недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е и договорът за продажба по нот. акт № .../24.04.2017 г., т. І, рег. № 963, д. № 67/2017 г., с който преупълномощеният П. Л. е продал на себе си процесните два имота, тъй като в качеството си на представител на собственика, лицето е действало без да има надлежно учредена представителна власт. Недействителността на договора за продажба означава, че целеният вещно-транслативен ефект не е настъпил. Това се отнася и до последващите във веригата сделки, които също не са могли да транслират собствеността върху процесните имоти, тъй като продавачите по тези сделки не са притежавали правото на собственост и не биха могли да го прехвърлят. Предвид това, въззивният съд е приел, че установителният иск за собственост по чл. 124 ГПК и ревандикационният иск по чл.108 ЗС са основателни и ги е уважил.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.

Не е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК), каквито доводи поддържа касаторът. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото да може да се реши по същество, като например - липса на право на иск, което се свързва с отсъствието на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, респ. ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита; ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии, съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, а и изложените от касатора доводи също не обуславят такъв извод. Във въззивната жалба на ищцата К. К. изрично като предмет на въззивно обжалване се сочи първоинстанционното решение и в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД. При това положение, разглеждайки спора в тази му част, не съществува вероятност въззивната инстанция недопустимо да се е произнесла по иск, с който не е била сезирана и по който първоинстанционното решение да не е било въведено от страната като предмет на въззивно обжалване. Неоснователно е и поддържаното от касатора, че предявеният от наследника иск по чл. 31, ал.2 ЗЗД е недопустим, тъй като приживе на наследодателя си ищцата не е поискала поставянето му под запрещение. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че условието по чл.31, ал.2, пр.2 ЗЗД не е по допустимостта на иска, а подлежи на изследване и преценка по съществото на спора, тъй като не се касае за процесуална предпоставка за предявяването на иска (вж. - решение № 556/2006 г. по гр. д № 472/2005 г., II г.о., определение № 136/10.03.2010 г. по ч.гр. д № 94/2010 г., III г. о. на ВКС и др.).

Останалите въпроси в изложението са релевантни, но нямат претендираното от касатора значение и не обуславят селектирането на жалбата. Въззивният съд е съобразил задълженията си, че като решаваща инстанция, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване и да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Видно от изложените подробни и ясни мотиви на обжалваното решение, съдът е изпълнил процесуалните си задължения. Подложил е на преценка всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; обсъдил е в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; произнесъл се е по всички доводи на страните. В резултат на това е основал решението си на съвкупен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги е преценявал поотделно и в тяхната хронология и логическа връзка. При изграждане на изводите си и формиране на вътрешното си убеждение дали наследодателят на ищцата е могъл при сключването на договора да разбира или ръководи действията си (чл. 31 ЗЗД), съдът е съобразил всички относими към релевантния момент обстоятелства, които са от значение за възможността за формиране на правно валидна воля за извършване на сделката - възраст, заболявания, начин на живот, зависимост от трети лица, ход на развитие и тежест на заболяванията и др. В тази връзка съдът не е отдал превес единствено и само на заключенията на медицинските експертизи, а ги е преценявал и обсъждал в съвкупност с всички останали писмени и гласни доказателства по делото, като е изложил мотиви защо ги кредитира. Предвид изложеното, твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираните решения на състави на ВКС и конкретно с решение № 73/ 05.07.2018 г. по гр.д. № 3228/2017 г., III г.о., не е налице. Поставянето на пръстов отпечатък в оспореното пълномощно е коментирано от въззивния съд не като доказателство за фактическата недееспособност на лицето, произтичаща от съдържанието на документа, а като индиция и показател за степента на нарушение на интелектуалните му и волеви способности към датата на сделката. Този факт е обсъждан в контекста на цялата хронология на събитията и установените конкретни заболявания, както и начина, по който те са засегнали възможността на лицето да разбира, осмисля и ръководи действията си и да съзнава правните последици от тях.

Предвид всичко изложено, не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационния контрол.

При този изход на спора, основателно е искането на адв. Г. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената от него, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, безплатна правна помощ и защита пред касационната инстанция на ответницата по жалбата К. К.. Предвид обстоятелството, че в хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане (вж. - т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС), в този случай съдът не е обвързан от искането на адвоката за конкретен размер възнаграждение (каквито конкретни суми са посочени в отговора, в допълнителната молба от 26.01.2023 г. и в приложените от адвоката два списъка по чл. 80 ГПК), а се съобразяват правилата по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Приложими са разпоредбите на наредбата в редакцията до изменението с ДВ бр. 88/2022 г., която е действала към момента на упълномощаването и представянето на отговора на касационната жалба.

Съдът намира, че в случая се касае за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по пет иска, без участие в съдебно заседание, като съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. (ред. до изм. с ДВ бр. 88/2022 г.). Предвид минималния обем извършени от адв. Г.К. процесуални действия по защитата на ответницата и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото в селективната фаза по чл. 288 ГПК, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в минималните граници по чл. 9, ал. 3 от Наредбата, респ. в размер на сумата 2 250 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение