Определение № 157 от 29.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1171/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Ю. П. М., чрез адв.В.О. срещу решение №205 от 09.03.2021г. по в.гр.д. №2537/2020г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение от 19.05.2020г., постановено по гр.д.№3002/22019г. на Софийски градски съд, ГО, 27 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Гаранционен фонд иск на осн. чл.557, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдание и стрес от ПТП, настъпило на 30.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /01.03.2019г./ до окончателното плащане, като на ответника са присъдени направените по делото разноски.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че въззивният съд в нарушение на чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК не е обсъдил всички доказателства по делото и не дал отговор на изложените в жалбата доводи, по-специално административната преписка и протокола за ПТП, както и заключението на авто-техническата експертиза относно механизма на ПТП. Оспорва изводите на съда, че не доказва по делото, че процесните неимуществени вреди са настъпили в резултат от противоправното поведение на неустановен водач на МПС, напуснал произшествието. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен предявеният иск за сумата 30 000 лева при съобразяване с принципа на справедливост, ведно със законната лихва от 01.03.2019г. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора и възраженията във въззивната жалба, въпреки възможността за препращане към мотивите на пъровинстанционния съд, с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК?

2. Следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокол за ПТП и възпроизведен в авто-техническа експертиза, когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм?

3. Ако протоколът за ПТП е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на произшествието, т.е. длъжностното лице лично е установил фактите на база на извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, представлява ли същият официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК по отношение на фактите, описани в него?“.

Твърди, че по тези въпроси е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва кационната жалба, като излага доводи както за липсата на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска срещу Гаранционния фонд на осн. чл.557, ал.1, т.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и стрес от ПТП, въззивният съд приема, че при съвкупния анализ на събраните доказателства не се установява вредите на ищеца да са резултат от противоправните и виновни действия на неизвестния водач на неидентифицирано МПС, описани в исковата молба. Решаващият съдебен състав счита, че не е установен механизмът на ПТП, тъй като АТЕ е изготвена въз основа на протокола на ПТП, а последният е съставен само по данни на ищеца, поради което няма доказателствена сила относно отразените обстоятелства за механизма на ПТП. С оглед изложеното въззивната инстанция стига до извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди- телесни увреждания, довели до болки, страдания и стрес, но доколкото не се доказва тези вреди да са причинени от противоправното поведение на неизвестен водач на МПС, предявеният иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ е неоснователен.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият процесуалноправен въпрос е свързан със задълженията на въззивния съд да разреши правния спор, като изложи собствени мотиви, обсъждайки всички доводи и възражения на страните и да постанови решение въз основа на събраните доказателства, включително в хипотезата на чл.272 ГПК. Отговор на тези въпроси е даден със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора. ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с изясняване на спора от фактическа и правна страна, установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет, като изложи собствени мотиви. Съдът е длъжен да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди доводите на страните. По отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Решаващият съдебен състав е изложил кратки мотиви, но е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е обсъдил относимите възражения на страните. Съдът не е препратил изрично към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, но след преценка на доказателствата е възприел напълно установената фактическа обстановка и е споделил като обосновани правните изводи.

Останалите два въпроса, макар и да не са прецизно формулирани, са свързани с правния въпрос за доказателствената сила на протокола за ПТП. Този въпрос е разрешен от въззивния съд и е обуславящ за решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът не обосновава допълнителната предпоставка за допускане до касационен контрол по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, включително цитираните от касатора решения №15 от 25.07.2014г. по т.д.№1506/2013г., І т.о. и №20 от 22.03.2017г. по гр.д.№50128/2016г., ІІІ г.о., че протоколът за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице /служител в МВР/, в установените форма и ред, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В хипотезата, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. Протоколът ще се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

Настоящият съдебен състав споделя напълно даденото в съдебната практика разрешение на поставения правен въпрос, като намира, че въззивното решение е постановено в пълно съответствие с него. Въззивният съд е приел, че процесното произшествие не е посетено от служител на МВР, а съставеният на 30.05.2019г. протокол за ПТП отразява само изявленията на ищеца като участник в произшествието, поради което не се ползва с материална доказателствена сила относно фактите, релевантни за механизма на ПТП. Заключението на авто-техническата експертиза не е кредитирано, тъй като е изготвено изцяло и само въз основа на протокола за ПТП. Решаващият съдебен състав е стигнал до обуславящия неоснователността на иска извод, че въпреки дадената на ищеца възможност за ангажиране на допълнителни доказателства, включително разпит на свидетели, не е доказан механизмът на ПТП, респективно не е установено противоправно поведение на неизвестния водач на МПС.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора касаторът следва да плати на ответника разноските за касационното производство в размер на 100 лева юриск.възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд