Определение № 2047 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 107/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 11273/09.10.2025г., подадена от Р. Д. Д., чрез процесуалния представител адвокат Г. Г. от АК-Плевен, срещу решение № 273 от 23.06.2025г. по в. гр. д. № 267/2025г. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 1691 от 09.12.2024 г. по гр.д. № 1905/2024 г. на Плевенския районен съд, е уважен предявения от И. С. С. срещу касатора осъдителен иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, във вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца парична сума, съответстваща на дела на ответника в собствеността на общите части на имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], в размер на 3 859,17 лв., представляваща 58.33 % от заплатените от ищеца ремонти на общите части на имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 04.04.2024г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се моли за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, респ. отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което осъдителният иск да бъде отхвърлен изцяло със законните последици.

Поддържа, че искът не е разгледан на предявеното основание, като твърди, че не е налице решение на етажните собственици за извършването на ремонта.

Поддържа също така, че предвид обстоятелството, че правото на собственост върху втория етаж на сградата е било придобито от И. С. С. в режим на СИО с Л. К. С., които имат качеството на необходими другари по отношение правата върху тази вещ, то съвместната им процесуална легитимация е задължителна.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. Следва ли въззивният съд да обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон по спор, когато прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните не били дадени точни указания относно подлежащи на доказване факти и следва ли служебно да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и следва ли да укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства;

2. За задължението на въззивния съд при разглеждане на спора да обсъди възраженията, оплакванията и доводите на страните от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях, преценявайки всички релевантни и допустими доказателства по делото, относими към съответните възражения, оплаквания и доводи. По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 102/09.10.2023г. по гр.дело № 3666/2022г. на ВКС, III г.о.; решение № 101/06.10.2023г. по гр. д. № 4781/2022г. на ВКС, IV г.о.; решение № 50281/11.09.2023г. по гр. дело № 766/2022г. на ВКС, IV г.о. и др., както и в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3. За правната квалификация на иска за припадаща се част от направени необходими разноски за възстановяване на общи части на сграда. По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 238 от 19.08.2013г. по гр. д. № 1012/2012г. на ВКС, IV г. о.; решение № 60194 от 03.12.2021г. по гр. д. № 3345/2020г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 50012 от 21.03.2023г. по т. д. № 180/2022 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 72 от 11.05.2016г. по гр. д. № 5936/2015г. на ВКС, І г. о.; решение № 50127 от 01.12.2022г. по гр. д. № 1189/2022г. на ВКС, І г. о.; решение № 60172 от 24.08.2022г. по т. д. № 2501/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 215 от 04.11.2016г. по гр. д. № 1543/2014г. на ВКС, І г. о.; решение № 60154 от 12.09.2022г. по гр. д. № 1313/2021г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 47 от 26.03.2021г. по гр. д. № 2442/2020 г. на ВКС, І г. о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. С. С., чрез процесуалния представител адвокат Й. Х. от АК-П., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Ищецът И. С. С. е предявил против ответника Р. Д. Д. осъдителен иск за заплащане сумата от 5 072,06 лв., представляваща припадащата му се част, в качеството му на собственик на идеална част от първия етаж на сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], от необходимите разноски за ремонт на покрива на сградата, извършен през м. май 2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че страните са собственици на отделни етажи от една двуетажна сграда, че ищецът, в качеството на собственик на втория етаж е извършил необходими разноски за ремонт на покрива на сградата след пожар с цел възстановяване на покрива и запазване на сградата и иска ответникът като съсобственик на първия етаж да бъде осъден да заплати припадащата му се част.

При тези твърдения, съдът е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС и отношенията между страните като етажни собственици следва да се уредят по правилата на съсобствеността, а не по правилата на неоснователното обогатяване. Посочено е, че след като ищецът е посочил, че е собственик на имот в сградата и поради това е извършил претендираните необходими разноски в общ интерес на собствениците на общата вещ следва да се приеме логически, че той иска заплащане на претендираната сума на основание съсобствеността на общата вещ, а не на друго основание. Прието е, че предявяването на този иск не изисква съвместна активна процесуална легитимация на съпрузите, респ. липсата на предявяването на иска от двамата съпрузи не е пречка за допустимостта на производството по делото.

От фактическа страна е установено, че двуетажната жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], съставлява сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], в която се намират два самостоятелни обекта с идентификатори съответно [№] и [№] по КККР на [населено място] и на 01.04.2019г. след регистриран сигнал за пожар в тази сграда произшествието е посетено от екип на РЗПБЗН - Плевен и пожарът ликвидиран. Посочено е, че в конструктивно становище от м. май 2019г., подписано от инж. Д. и инж. П., е отразено състоянието на съществуващата сграда и конкретно на покрива й и са дадени предписания относно начина на изпълнение на ремонта, както и заключение на специалистите, че няма технически пречки за извършване на ремонта. Прието е предвид съдържащите се в становището констатации, че преди изготвянето му е извършен оглед на покрива на сградата, при който е констатирано изпълнение на дървен гредоред над втория етаж, както и че покривната конструкция е дървена - четирискатен покрив с покривното покритие - керемиди на летви. Съобразено е, че със становището е констатирано, че 80 % от дървената покривна конструкция е изгоряла и няма поражения на дървения гредоред, предписано е да се демонтират всички елементи на съществуващата покривна конструкция и при спазване на вида на покривните линии и стрехите, наклона на покрива да се изпълни нова дървена конструкция и да се поставят керемиди на обшивка, да се запази надзидът и височината на билото като се премахнат два реда тухли и на тяхно място да се изпълни укрепващ стоманобетонен пояс 15/25 см., като е посочено изрично, че не са констатирани видими признаци на намалена товароспособност или нарушена експлоатационна пригодност и дълготрайност на стоманобетоновите, зиданите и дървените елементи, както и че сградата видимо няма деформации и дефекти, които застрашават сигурността й. Направени са изчисления за новата покривна конструкция и е предоставен графичен материал за начина на изпълнение на ремонта съгласно Приложение № 1.

Установено е, че по договор за дарение, обективиран в н.а. № 155 том 15 дело № 2955/1995г. и договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 107, том 9, дело № 1707/1996г., към месец май 2019г. съсобственици на първия етаж от сграда с административен адрес: [населено място], [улица], съставляващ имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] при равни права са Р. Д. Д. по отношение на 1/2 от имота и родителите му Д. Р. Д. и Й. Х. Д. по отношение на другата Ѕ и.ч. от имота при условията на СИО. Констатирано е, че Д. Р. е починал през 2022г. и негови законни наследници са синовете му Р. Д. Д., Х. Д. Д. и Й. Х. Д. като преживяла съпруга.

Установено е, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 144 том 2 рег. № 2919 н.д. № 264/2023г., Х. Д. е прехвърлил на Р. Д. Д. наследената 1/12 и.ч. от горепосочения съсобствен имот и е прието, че към момента на подаване на исковата молба Р. Д. се е легитимирал като собственик на 2/3 и.ч. от имота, а Й. Д. се е легитимирала като собственик на 1/3 и.ч. от имота.

Установено е, че договор от 16.08.2008г. за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № 188, том 2, рег. № 3852 н.д. № 354 №/2008г., по силата на който И. С. С. и съпругата му Л. К. С. са придобили собствеността върху втория етаж от процесната сграда, съставляващ имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], е развален на основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД, с влязло в сила на 20.04.2021г. съдебно решение по отношение на 5/6 и.ч. от недвижимия имот като след извършена съдебна делба по гр.д. № 5896/2021г. на ПРС имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] е възложен изцяло на ищеца.

От събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите В. В. И. и Т. В. М., е установено, че първият от тях е участвал в разчистването и възстановяването на покрива на сградата, а вторият е извършил ремонта на покрива като изпълнител. Заявили са, че след пожара първоначално е извършено разчистване на изгорели цигли и греди на покрива, след което целият покрив е бил завит с найлони за предпазване от честите валежи в този период и едва след като валежите намалели ремонтът на покрива е извършен за около две - три седмици в периода от 07.05.2019г. до 24.05.2019г. Посочват, че почистването, запазването и ремонтирането на покрива на сградата било организирано само от собствениците на втория етаж, а собствениците на първия етаж са наблюдавали ремонта, но не са се включили по какъвто и да е начин в него. Свидетелят В. И. заявил, че срещу заплащане в размер на 50 лв. на ден той и други работници са участвали в посочените по-горе дейности по почистване, запазване и възстановяване на покрива, като лично той е участвал съобразно възможностите си в различни части на деня, тъй като към този период е работел в „Метро“ на смени. Свидетелят Т. М. заявил, че се занимава професионално с ремонти на покриви наред с останалите си дейности, но няма регистрирана фирма и е нает от съпругата на ищеца да извърши процесния ремонт срещу заплащане и е започнал работа след като покривът вече е бил разчистен и строителната техничка е посетила обекта и е разрешила ремонта. Заявил, че в резултат на гасенето на пожара с вода от пожарникарите целият таван на сградата е бил мокър, а наред с това валежите също били силни, поради което е организирано поставяне на найлони и брезенти върху тавана за да се запази сградата. Изложил, че той и синът му, който е бил ученик към този момент, са работили по ремонта на покрива срещу 100 лв. на ден на човек и общо са получили около 4 000 лв. за целия ремонт, както и че и други работници са помагали при ремонта, но не знае какви суми им е заплащала съпругата от ищеца. Свидетелят посочил, че е работил по устно разпореждане на строителния техник и тя е одобрила начина, по който се извършва ремонта. Заявил, че е обсъждано с нея поставянето на плоча върху гредоред между втория етаж и покрива и изграждане на допълнителен пояс над съществуващите пет реда, но по съвет на строителния техник възложителите се отказали от тези СМР поради необходимостта да се вземат разрешения от Общината и продължителността на процедура. Посочил, че съществуващото положение се е състояло в наредени греди и между тях зид с тухли, като гредите лежат на бетонен пояс, че не е местил гредите, които са 60/60 или 50/50, а до тях е слагал греди 10/10 за да помагат в носенето на тежестта, като всички тези греди лежат върху бетонен пояс. Съществуващите греди са били 8/8, оставил е някои от тях, но е слагал и нови греди 10/10 в средата за да подкрепят долните греди и сега тези, които подпират и не се виждат от направената дървената плоча са 10/10, а иглите са 8/8, след което са сложени летвите и керемидите. Заявил, че е наковал 2-3 кубика дъски над гредите. Разстоянието между ребрата на конструкцията е 50/50, като в краищата е оставял и разстояние 60/60, тъй като не е можел да го направи по друг начин. Свидетелят заявил, че е видял, че за закупените материали съпругата на ищеца е взимала документи с цел да докаже извършените разходи пред останалите съсобственици на покрива. Посочил, че от започване до завършване на ремонта е бил всеки ден на обекта от 8 ч. сутринта вечер до тъмно, като е прекъсвал работа докато вали и веднага след като дъждът спре е продължавал докато е възможно, като възложителите са му заплатили за всеки ден от ремонта.

От заключението на приетата в първата инстанция основна СТЕ, изготвена от вещото лице инж. С., е прието за установено, че ремонтът на покрива на процесната сграда, е извършен съгласно представеното по делото конструктивно становище от инж. Д., като в отклонение от него не е изпълнен предвидения стоманобетонен пояс по тухлен надзид, ребрата на покривната конструкция са с размери 8/8, а не 8/10, а разстоянието между ребрата на някои места е по-голямо от 50 см. Вещото лице е установило, че разходите за изготвяне на конструктивното становище са между 500 лв. и 700 лв. ( 4 % от стойността на обекта), а извършените СМР, подробно описани като количество и стойност на материали и труд възлизат на 15 216.20 лв. с ДДС към 2019г. От допълнителното заключение на същото вещо лице е прието за установено, че общата стойност на вложения труд без ДДС е в размер на 1 554.33 лв., общата стойност на материалите без ДДС е в размер на 6 314.05 лв., общата стойност на допълнителните разходи е в размер на 1 212.47 лв. без ДДС, при което общата стойност на СМР без ДДС е в размер на 9 588.03 лв. Вещото лице е посочило, че върху получената обща стойност е начислило печалба в размер на 15 % в размер на 1 438.20 лв., след което върху получената сума от 11 026.23 лв. е начислило ДДС и е получило сума в размер на 13 231.48 лв., след което е начислило допълнителни разходи в размер на 15 % от 1 984.72 лв. и така е формирана сумата от 15 216.20 лв. с ДДС. Съобразено е, че при изслушване в открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че поставените греди 8/8 поемат в достатъчна степен тежестта на покрива, но е било препоръчително при ремонта да се постави стоманобетонен пояс, тъй като къщата има пукнатини и този пояс е можел да я укрепи. Според вещото лице към момента гредите са положени под ребрата на покрива, а поясът се прави около външният зид над цялата къща върху тухления зид над тавана. Уточнил, че стойността на СМР е изчислена по препоръчителни цени съгласно посочената специализирана литература, които се актуализират на всяко тримесечие, като трудът е остойностен като нискоквалифициран, а броят на керемидите е изчислен съобразно наклона на къщата като е съобразено, че са поставяни и части от керемиди, а при огледа е установил, че поставените керемиди са нови. Взето е предвид, че според вещото лице непредвидените разходи са процент, който се залага от всеки строител и възникват в хода на изпълнението на съответната дейност, а допълнителните разходи включват заплати, осигуровки, данъци на работниците и др., като отделно е начислявал печалбата на изпълнителя, в случай, че е фирма.

От обясненията на ищеца И. С., дадени по делото в първата инстанция в о.с.з. на 21.11.2024г. е прието за установено, че същият не може да представи наличните разходно-оправдателни документи за закупените материали при ремонта, тъй като са избелели през изминалите 5 години.

При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че когато една сграда се притежава в режим на етажна собственост или е съсобствена, всеки собственик (съсобственик) дължи заплащане на необходимите разноски в размер, съответстващ на притежаваните права. При наличие на два самостоятелни обекта в една сграда съгласно чл. 3 ЗУЕС приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 2 и чл. 32 ЗС и отношенията се уреждат по правилата за съсобствеността, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за начина на управление и поддържане на общата сграда. Прието е, че ремонтът е извършен от съсобственик на общата вещ, тъй като договорът за издръжка и гледане е развален частично значително по-късно от извършване на ремонта, но и след влизане в сила на решението, с което е уважен искът по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, И. С. е останал собственик на 1/6 и.ч. на втория етаж от процесната сграда, респ. съсобственик на 1/12 и.ч. от покрива й като обща част. Прието е, че ответникът, с оглед правото си на собственост върху първия етаж на сградата към периода на осъществяване на ремонта, дължи на ищеца, който реално е извършил ремонта на общата вещ 7/12 и.ч. от половината от необходимите разходи за ремонта на покрива на сградата.

Прието е, че предприетият през м. май 2019г. от ищеца и съпругата му ремонт на покрива на сградата, в която се намират самостоятелните имоти на страните, е бил необходим и не съставлява подобрение, тъй при предхождащият ремонта пожар от 01.04.2019г. е била унищожена 80 % от дървената покривна конструкция и запазването на сградата без този ремонт е било невъзможно, още повече с оглед обстоятелството, че над вторият етаж на сградата е изпълнен дървен гредоред и липсва излята бетонна плоча, а атмосферните условия в страна особено през пролетта налагат запазване на този гредоред с покрив.

За неоснователни са приети оплакванията на ответника, че разходите за извършения ремонт на покрива не подлежат на заплащане поради незаконността на строежа, тъй като е извършен основен ремонт на покрива по смисъла на §5 т. 42 ДР на ЗУТ без надлежно разрешение за строеж. Прието е, че съгласно т. 7 на ППВС № 6/27.12.1974г. по гр.д. № 9/74г. подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При незаконен строеж, извършен за запазване на имота, който не подлежи на премахване по административен ред и собствениците му желаят да го запазят, се дължи заплащане на съответната част от необходими разноски за имота. Посочено е, че ответникът е знаел за ремонта и не се е противопоставил на извършването му, което обстоятелство е установено от показанията на свидетеля М.. Посочено е, че по делото не е представена влязла в сила заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, както и че доказателства по делото сочат на извършен текущ ремонт по смисъла на §5 т. 42 ДР на ЗУТ, за който съгласно разпоредбите на чл. 147 ал. 1 и чл. 151 ал. 1 т. 1 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Изложени са мотиви, че с оглед извънредността на ситуацията и необходимостта да се покрие сградата в сезон с много валежи, не може да се приеме, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 148 и сл. ЗУТ във връзка със законността на строежа. Посочено е, че от показанията на разпитаният свидетел М. и представеното конструктивното становище за текущ ремонт, изготвено от съответните специалисти след надлежно сезиране на [община], както и от заключението на вещото лице инж. С. по делото, е установено, че изпълнителят на ремонта не е променял конструкцията на сградата и на носещия надзид, запазени са съществуващото положение на надзида на покрива, конфигурацията и височината на покрива, не е извършена подмяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на покрива като строеж, не са премествани съществуващи зидове и не е променено предназначението на помещения и натоварванията в тях, поради което ремонтът има качеството на текущ, а не основен.

Прието е, че обстоятелството, че ищецът не може да представи писмени доказателства за извършените разходи при ремонта, не може да обоснове извод за липсата на такива, тъй като със заключението си по приетата СТЕ вещото лице е остойностило по средни пазарни цени всяко от извършените СМР, включвайки труд и материали. Изложени са мотиви, че при липса на писмен договор за изработка, доказването на извършената работа и вложените материали се извършва с всички допустими доказателства по ГПК, като фактически извършените работи се остойностяват по действителни цени към момента на извършването им с помощта на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. Прието е, че размерът на разходите на ищеца, свързани с ремонта, включващи труд и материали с ДДС и непредвидени разходи, които са задължителен процент от общата сума, са в размер на 13 231.48 лв., половината от която сума, дължима от собствениците на първия етаж в сградата, е в размер на 6 615.74 лв. Посочено е, че с оглед правата в съсобствеността върху първия етаж на сградата, ответникът Р. Д. дължи на ищеца 7/12 от горепосочената сума, а именно 3 859.18 лв. Прието е, че искът по чл. 30, ал. 3 ЗС, е доказан по основание в този размер, за който е уважен. Посочено е, че възражението на ответника за погасяване на иска по давност е неоснователно, тъй като от доказателствата по делото е установено, че ремонтът е извършен през м. май 2019г. и към датата на подаване на исковата молба на 02.04.2024г. не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност по отношение на вземанията. Прието е, че вземанията за необходимите разноски стават изискуеми от датата на приключване на ремонта и с оглед събраните по делото доказателства за крайния момент на ремонта около 24.05.2019г. исковете се явяват предявени в рамките на петгодишния давностен срок и преди изтичането му.

При така изложените от въззивния съд съображения и данните по делото следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси, вкл. предвид наведените доводи за недопустимост на обжалваното решение.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че правната квалификация на иска е дейност на съда, при която се изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба (в този смисъл решение №132/21.03.2011г. по гр.д.№1725/2009г. на І г.о. на ВКС; решение №199/23.10.2015г. по гр.д.№369/2015г., ІІІ г.о. на ВКС и др.).

Приема се също така, че разноските, които са запазили вещта от погиване или повреда, следва да бъдат квалифицирани като необходими и ако претенцията е за обезщетяване на необходими разноски, отношенията между съсобствениците се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС (в този смисъл решение №113 от 19.10.2023г. по гр.д.№3575/2022г. на ІІ г.о. на ВКС). Необходимите разноски са свързаните с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие (наводнение, пожар и др.) или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Дали извършени от единия от собствениците в етажната собственост ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на подменените инсталации и елементи на общите части преди подмяната им, както и от причината, наложила тази подмяна (в този смисъл решение №85/24.06.2014г. по гр.д.№1157/2014г., ІІ г.о. на ВКС). Последователно и непротиворечиво се приема също така, че когато етажите в сградата са само два и собствениците им са с равни права, уредбата на отношенията следва да се извърши по правилата за съсобствеността, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда. Поради това отношенията между етажните собственици следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, според която разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си, като под тежести се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазването на вещта, за извършването на които съгласие на останалите съсобственици не е необходимо (в този смисъл решение №520 от 22.06.2010г. по гр.д.№496/2010г. на ІV г.о. на ВКС).

С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като на първо място е определил правната квалификация на претенцията според съдържащите се в исковата молба фактически твърдения за осъществяването на релевантните за спора факти (твърдения за повреда на покрива на сградата в резултат от пожар, който е унищожил покрива на 80 %, което именно е наложило неотложния ремонт с цел опазване на самата сграда). При това е съобразено и естеството на отношенията между спорещите страни, а именно качеството им на етажни собственици в сграда, в която съществуват два самостоятелни обекта, които принадлежат на различни лица, както и твърденията за извършени необходими разноски за възстановяването на обща част на сградата (покрив), за извършването на които съгласие на останалите етажни собственици не е необходимо. Съобразено е, че не се претендира присъждане на разноски за подобрения.

Действително в посоченото в изложението решение №238 от 19.08.2013г. по гр.д.№1012/2012г. на ІV г.о. на ВКС са изложени съображения, че отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването, както и с ползването на общите части на сградата се уреждат на първо място от правилото на чл. 41 ЗС, уреждащо задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание, но при това разграничението с уредбата на отношенията между съсобствениците според общата разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗС в това решение е проведена единствено предвид обстоятелството, че съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ не могат да задължат останалите да участват в нейното подобряване. В същия смисъл и във вече посоченото решение №85 от 24.06.2014г. по гр.д.№1157/2014г. на ІІ г.о. на ВКС е посочено, че отношенията на собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС като всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, а в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Но и в това решение е проведено разграничение на хипотезата, при която са извършени необходими разноски, за които всички етажни собственици отговарят съобразно с дела си в общите части, без за това да е необходимо решение на общото събрание на етажната собственост, от хипотезата, при която са извършени полезни разноски, в който случай решението на общото събрание има значение на правно основание, на базата на което следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение. При това се отбелязва, че и без да е било взето решение от общото събрание на етажната собственост за извършването на полезните разноски (подобренията), гесторът (управител на чуждата работа, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес) може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата е предприета уместно. В този смисъл поддържаната от касатора теза, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд не е съобразил изискването за предварително вземане на решение от общото събрание на етажната собственост за извършването на необходимия ремонт на покрива, не може да бъде споделена.

Наред с това следва да бъде съобразено обстоятелството, че съгласно чл. 3 ЗУЕС за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността (което е посочено в обжалваното решение, както и че според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС неточното посочване на законовата разпоредба само по себе си не обосновава извод за произнасяне по непредявен иск, ако съдът е разгледал претенцията и се е произнесъл по нейната основателност въз основа на съдържащите се в исковата молба фактически твърдения и при съобразяване на установените по делото факти и обстоятелства. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване с цел проверка допустимостта на въззивното решение поради съмнение, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и по третия правен въпрос, поставен в изложението.

Соченото от касатора решение №60194 от 03.12.2021г по гр.д.№3345/2020г. на ІІІ г.о. на ВКС също не налага различен извод по отношение на възприетата правна квалификация, тъй като в него е разгледана хипотеза, при която строителните работи в имота са били извършени от наемателя със съгласието на наемодателите.

Неотносимо към поставените въпроси, свързани с правната квалификация на предявения иск е и посоченото в изложението решение №50012 от 21.03.2023г. по т.д.№180/2022г. на ІІ т.о. на ВКС, в което на разглеждане са били поставени въпроси, относими към спор с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.

Неотносими към тези въпроси са и посочените в изложението решение №72 от 11.05.2016г. по гр.д.№5936/2015г. на І г.о. на ВКС и решение №50127 от 01.12-2022г. по гр.д.№1189/2022г. на І г.о. на ВКС, които са постановени по предявен негаторен иск, решение №215 от 04.11.2016г. по гр.д.№1543/2014г. на І г.о. на ВКС, постановено по предявени искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, решение №60154 от 12.09.2022г. по гр.д.№1313/2021г. на ІІ г.о. на ВКС, постановено по предявен установителен иск за признаване право на собственост и решение №47 от 26.03.2021г. по гр.д.№2442/2020г. на І г.о. на ВКС, постановено по предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД.

Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и с цел проверка допустимостта на въззивното решение по наведените доводи, че ищецът И. С. С. и неговата съпруга Л. К. С. имат качеството необходими другари по отношение на процесната вещ и че съвместната им процесуална легитимация е задължителна.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че по облигационни искове съпрузите не са необходими другари в процеса. Те могат да бъдат солидарни длъжници, когато се касае за задължение за задоволяване нужди на семейството или солидарни кредитори, когато вземането им произтича от общ юридически факт, който закона свързва със солидарност или такава е уговорена с договор, но и в двата случая те са само обикновени другари в процеса за вземането. Дори при избран или приложим режим на общност, паричните вземания не са съпружеска имуществена общност. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил.

Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос, поставен в изложението.

Действително последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, вкл. и в посочените в изложението съдебни актове, че въззивният съд е длъжен да обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон и когато прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните не са били дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти, и следва да обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон по спора като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства. В настоящия случай обаче при извършването на преценка дали въззивният съд се е съобразил с тази практика на ВКС, следва да бъде взето предвид и вече посоченото по-горе, а именно, че от съществено значение е дали съдът е разрешил спора според неговите рамки, очертани от съдържащите се в исковата молба фактически твърдения, дори при подвеждането им под посочената в решението правна норма да я е посочил погрешно.

Както вече беше отбелязано, основателността на претенцията за присъждане на необходими разноски, направени в обща част на сграда в режим на етажна собственост, не е обусловена от предхождащо извършването на работата по необходимия и неотложен ремонт решение на общото събрание на етажните собственици. От съществено значение е дали е установено, че спорещите страни притежават самостоятелни обекти в сградата, какви са дяловете им от общите части, дали извършените разходи действително са били необходими и каква е тяхната стойност. Именно за установяването на тези, релевантни за спора факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е дал указания в доклада по делото, при което е дал указания и на ответника по иска да посочи и представи доказателства за правоизключващи или погасяващи факти и обстоятелства (определение №2761 от 05.07.2024г. на РС-Плевен). Възражения по доклада страните не са направили и всички посочени от тях доказателства са били събрани от първоинстанционния съд. Наведените от ответника по иска доводи в подадената от него въззивна жалба, вкл. и за прилагането на чл. 41 ЗС, са детайлно обсъдени от въззивния съд, като е изложил съображения, че при твърдения за извършени необходими разноски отношенията между страните следва да се уредят по правилата на съсобствеността, едно от които е и установеното в чл. 41 ЗС, както вече беше отбелязано по-горе. Изложени са при това и съображения, свързани с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, т.е. съобразено е, че се претендират необходимите разноски за извършен неотложен ремонт на обща част на сградата (покрив). Съобразен е и е обсъден и начинът, по който първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като в проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.05.2025г. са изложени и съображения по наведените доводи за необходимостта исковата молба да бъде оставена „без движение“.

По тези съображения следва да се приеме, че с трайно установената практика на ВКС по първия, поставен в изложението правен въпрос, въззивният съд се е съобразил.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по втория правен въпрос, поставен в изложението.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, вкл. и в посочените в изложението съдебни актове, че при разглеждане на спора въззивният съд е длъжен са обсъди възраженията, оплакванията и доводите на страните, които имат значение за изхода на спора и да изложи в мотивите към решението изводите си по тях, преценявайки при това всички релевантни и допустими доказателства по делото, относими към съответните възражения, оплаквания и доводи. С тази практика на ВКС в случая въззивният съд изцяло се е съобразил – обсъдил е съдържащите се във въззивната жалба доводи за произнасяне по непредявен иск, за необходимостта в производството по делото да участва и съпругата на ищеца като изискване за съвместна процесуална легитимация, за несъответстващото на естеството на спора (според въззивника) разпределение на доказателствената тежест, вкл. за твърдяната необходимост от решение на общо събрание на етажната собственост за извършването на ремонта, за липсата на строителни книжа за извършването на ремонта. Произнесъл се е и по доводите, относими към приложението на разпоредбите на ЗУТ като е съобразил и констатираните отклонения от конструктивното становище и дадените предписания, по доводите, относими към правата на страните в съсобствеността и към липсата на разходооправдателни документи за заплатени суми за ремонта. В съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е извършил цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, обсъдил е и е съобразил констатациите на изслушаната по делото СТЕ, както и показанията на разпитаните свидетели.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно.

Както последователно приема ВКС в своята практика, че основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя наличие на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай извод за наличие на съмнение за подобен порок не може да бъде направен – при постановяване на решението си въззивният съд е изложил съображения по основателността на предявения иск, основани на съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, както и на установеното от анализа на посочените в решението доказателства, който е извършил в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Изводите на въззивния съд са последователни и съответстващи на фактическите констатации, както и на правилата на формалната житейска логика.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение