Определение № 3391 от 02.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1444/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бомар Планет Логистик“ ООД, чрез адв. Св. Д. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 109/24.02.2025 г., постановено по в. т. д. № 830/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено решение № 1147/14.08.2024 г., постановено по т. д. № 1889/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което по предявен от Б. К. Т. срещу „Бомар Планет Логистик“ ООД конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ са отменени следните решения, приети на проведено на 09.10.2023 г. общо събрание на съдружниците на „Бомар Планет Логистик“ ООД: 1) изключване на Б. К. Т. като съдружник в дружеството и 2) поемане на овакантените от изключения съдружник дружествени дялове в „Бомар Планет Логистик“ ООД от съдружника Н. В. Н.. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявено от ищеца основание за незаконосъобразност на оспорените решение, приети на процесното общо събрание на съдружниците – макар в исковата молба ищецът да не е обосновал предявения конститутивен иск с фактическото и правно твърдение, че при вземане на решението за изключване на съдружника предварително той не е бил надлежно предупреден по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ, апелативният съд е основал своето решение именно на това процесуално нарушение. Счита, че релевираните в исковата молба пороци на оспорените решения обуславят само тяхната материална, а не процесуална незаконосъобразност. Твърди, че въззивното решение е недопустимо и поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца – процесното му изключване е четвъртото поред, поради което към подаване на исковата молба във вътрешните отношения той не е съдружник, макар и все още това обстоятелство да не е вписано в търговския регистър. Релевира правни доводи и за неправилност на въззивното решение. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на решението, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. „Какъв е редът за отправяне на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, неговото съдържание и документът, който го материализира, съответно ако предупреждението е отправено в покана за предходно ОС, на което процедурата не е приключила, респ. съдружникът не е изключен, предизвестието запазва ли правното си действие?“; 2. „Запазва ли правното си действие такова предизвестие, в случай че съдружникът е изключен на предходно общо събрание за друго негово действие против интересите на дружеството, но това решение за изключване е оспорено и делото не е приключило с влязло в сила решение към момента на вземане на новото решение за изключване на съдружника?“ (по тези два въпроса се твърди противоречие с решение № 160/26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 379/2009 г., І т.о. и решение № 3/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о.); 3. „Следва ли съдът да анализира вида на изтъкнатото в предупреждението нарушение при всяка една предприета процедура по изключване, за да приеме, че същата е приключила, или ако предупреждението се съдържа в покана за ОС, то непременно процедурата по изключване приключва на въпросното събрание, за което се отнася поканата?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 160/26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 379/2009 г., І т.о.; счита, че отговорът на този правен въпрос ще допринесе и за точното прилагане на закона и за развитие на правото); 4. „Включени ли са конкретните условия на предлаганото решение за допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ и частност срока за предоставянето им в обхвата на съдебната проверка за законосъобразност на решението на ОС, с което съдружникът е изключен поради отказа му да гласува за такива вноски?“ (твърди се противоречие с решение № 26/02.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 533/2008 г. на ВКС); 5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивна жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда, и да изложи мотиви за това кои възражения приема за основателни и кои не? (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 136/27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2022 г., III г. о., решение по т. д. № 1740/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 210/15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6605/2013 г., IV г. о.). Останалите три поставени правни въпроса са свързани с поддържания правен довод за недопустимост на въззивното решение, за което касационният съд следи служебно. Ответникът не е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежен процесуален представител, с редовно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел за неоснователен правния довод на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като СГС се е произнесъл по искова молба, подадена от лице без надлежна активна процесуална легитимация. Приел е, че съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ изключването на съдружник на ООД има действие от вписването му в търговския регистър. Изяснил е, че безпротиворечиво се приема в съдебната практика (решение № 690/03.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II т.о.; решение № 135/09.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., I т. о.; решение № 39/15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 526/2001 г., I т. о.; решение № 90/11.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 439/2008 г., II т. о. и решение № 100/04.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г.), че тази норма урежда действието на решението за изключването на съдружник по отношение само на третите лица, но във вътрешните отношения на съдружниците и дружеството това решение поражда действие незабавно. Развил е правни доводи, че нито към момента на подаване на исковата молба, нито към приключване на съдебното дирене във въззивното производство в търговския регистър е вписано обстоятелството за изключване на Б. К. Т. като съдружник, поради което „представителството“ на ищеца в качеството на съдружник в ответното дружество пред съд - по предявяване на искова молба и защита във връзка с нея, било приравнено на „представителство“ пред трети лица (то е надлежно с оглед на обстоятелството, че към момента Б. К. Т. е вписан като съдружник при ответното дружество). Положителното решение, с което оспорените решения биха били отменени, би представлявало пречка за вписването им (решение № 60006/19.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2561/2019 г., I т. о.). Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, апелативният съд е изяснил, че задължителна предпоставка за законосъобразното прекратяване на членственото правоотношение на съдружник на основание чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ - съобразно изискванията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, представлява надлежното връчване на писмено предупреждение. С него освен да узнае за намерението да бъде изключен, на съдружника се предоставя и възможност да се подготви за общото събрание, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения – по някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и да преосмисли поведението си, ако нарушението позволява това. Последната цел на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя изискването в предупреждението да бъдат посочени и конкретизирани действията на съдружника против интересите на дружеството, в какво се изразява като конкретни обстоятелства поведението на съдружника, представляващо неизпълнение на задълженията му за съдействие за осъществяване на интересите на дружеството - за да се предостави на съдружника реална възможност да коригира поведението си. Предупреждението може да бъде удостоверено и в поканата за свикване на ОС в дневния ред, на което е включено вземане на решение за изключване на съдружника (решение № 3/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., II т. о., решение № 171/14.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 860/2010 г., II т. о.; решение № 160/26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 379/2009 г., I т. о. и решение № 3/19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на ВКС, I т. о.). Апелативният съд е приел за установено, че с поканата от управителя на дружеството до Б. К. Т., връчена му на 28.09.2023 г., за свикване на общо събрание на съдружниците на „Бомар Планет Логистик“ ООД, проведено на 09.10.2023 г., ищецът по делото е бил предупреден, че въпреки отправеното му предупреждение да не уврежда интересите на дружеството, като подава сигнали до контролни институции с твърдения за извършени от дружеството нарушения и нередности, връчено му на 21.04.2022 г., той е отправил сигнал до БАБХ. С тази покана отново е бил призован да се въздържа от подобни действия с предупреждението, че може да бъде изключен като съдружник в дружеството. Въззивният съд обаче е счел, че документът, назован като „покана... за свикване на общо събрание на съдружниците в „Бомар Планет Логистик“ ООД и отправяне на предупреждение за изключване на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ“, връчен на ищеца на 21.04.2022 г., не притежава правната характеристика на предупреждение за изключване относимо към свиканото на 09.10.2023 г. общо събрание на съдружниците. Съобразил е съдебната практика, съгласно която предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ трябва да се връчи на съдружника при всяка една предприета процедура по изключването му, поради което полученият документ - предупреждение, не може да се използва от дружеството при провеждане на две и повече процедури по изключване, независимо че предшестващото решение на ОС за изключване не е вписано в търговския регистър или е отменено по съдебен ред (решение № 160/26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.). Приел е, че в процесната покана ясно било посочено, че предупреждението за изключване е изпратено във връзка с насроченото за 10.06.2022 г. общо събрание на съдружниците - почти една година преди провеждането на събранието, чиито решения се оспорва в настоящото исково производство. В този смисъл, оспореното решение – взето в нарушение на процедурата по прекратяване на членственото правоотношение на релевантното основание, е незаконосъобразно, поради което апелативният съд е счел, че е безпредметно да обсъжда останалите оплаквания във въззивната жалба - относно това дали отправянето от ищеца на сигнали до компетентни държавни органи във връзка с евентуални нарушения на дружеството съставляват основание за изключването му, както и дали сигнала до БАБХ е бил неоснователен. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи въззивният съд, макар и по различни правни съображения, е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване въз основа на самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед на поддържания в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК правен довод за произнасяне от въззивния съд по ненаведено от ищеца в исковата молба основание за незаконосъобразност на оспореното решение на общото събрание на търговското дружество, респ. поради твърдението за разглеждане на конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ при липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Тъй като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при самостоятелния селективен критерий, уреден в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, не следва да се разглеждат допълнителните процесуални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 80 лв. Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд