Определение № 1293 от 29.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2223/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. К. и С. С. К. срещу решение №639 от 29.05.2024 г. по в.гр.д.№3072/2023 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №3536 от 30.06.2023 г. по гр.д.№8335/2022 г. на СГС, с което е признато за установено, че С. Р. К. и С. С. К. дължат солидарно с „Оссмо“ АД на „Юробанк България“ АД, но до размера на приетото от тях по опис наследство от Д. С. К. (починала на 18.05.2020 г.), следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№46196/2021 г. на СРС, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сума в размер на по 75 000 лв. за всеки ответник, главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №BL60082/30.08.2017 г., сключен с кредитополучателя „Оссмо“ АД, по който солидарно задължено лице е била дъщеря им Д. С. К. (починала), ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.2 ТЗ сума в размер на по 3176.25 лв. за всеки ответник, договорна лихва за периода 05.01.2021 г. - 23.07.2021 г.; на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, сума в размер на по 373.54 лв. за всеки ответник, мораторна неустойка за периода 29.07.2021 г. - 03.08.2021 г.; на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сума в размер на по 372.63 лв. за всеки ответник, такси по договора, както и сума в размер на по 243 лв. за всеки ответник, разноски по договора. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че възприетото от въззивния съд становище за основателност на исковете до предявените размери, е в противоречие с практиката на ВКС (решение №226 от 04.04.2018 г. по т.д.№1906/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение), тъй като във въззивното решение не е съобразено, че активите на приетото по опис наследство са изчерпани чрез удовлетворяване на кредиторите, предявили правата си преди ищецът да предяви неговите, поради което процесните искове е следвало да бъдат отхвърлени. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. В кой момент и от кой орган се извършва преценката относно ограничената отговорност на наследника, приел наследството по опис. 2. Следва ли да се отхвърли иск спрямо наследници, приели наследството по опис, ако се установи, че активът на наследството е изчерпан поради плащане към други кредитори на наследодателя. 3. С изчерпване на активите на прието по опис наследство, подлежи ли на отхвърляне предявеният от кредитор иск срещу наследник за задълженията на неговия наследодател. 4. Следва ли да се отчитат извършените от страна на приелия по опис наследник погашения на задължения към кредитори на наследодателя, извършени след приемане на наследството по опис, в случай, че не е определен ред и начин, по който наследникът плаща на кредиторите. 5. Длъжен ли е съдът да съобрази всички факти, обстоятелства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал. Спрямо първи въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Юробанк България“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за производството пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че спорът между страните в производството се свежда до това дали искът спрямо наследниците, приели наследството по опис, следва да се уважава, ако се установи, че наследството е изчерпано. Намерил е, че процесната хипотеза е различна от разгледаната при постановяване на решение №226 от 04.04.2018 г. по т.д.№1906/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Установил е от данните по делото, че наследството на длъжника на банката-ищец е прието по опис, но няма спор, че с част от имуществото е извършено разпореждане с цел удовлетворяване на вземания на физически лица-кредитори и само малка част – отразена и зачетена от ССЕ, е отнесена към плащане на дълга към банката ищец, което е съобразено и отчетено при крайния размер на претенцията. В този смисъл е достигнал до извод, че искът на банката следва да бъде уважен за предявения размер (който безспорно е дължим за главница, лихви, такси, разноски), но до размера на стойността на приетото по опис наследство, което ще послужи за удовлетворяване, ако бъде намерено в патримониума на наследниците при започване на принудителното изпълнение. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2021 г. от 23.01.2024 г. по т.д.№1/2021 г. на ОСГК на ВКС разяснения, приемането на наследството по опис означава, че наследниците отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до стойността на активите на приетото по опис наследство. В тази хипотеза е без значение стойността на активите на наследството към момента на откриването му, към момента на приемането по опис или към момента на установяване на вземането в исков процес. Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си според привилегиите, с които разполагат, до стойността на която може да се осребрят активите на наследството при изпълнение на задълженията. Съдът, в производството по установяване на вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва единствено, че удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от включените в наследството активи. В процесната хипотеза въззивният съд по същество се е съобразил изцяло с визираната задължителна практика на ВКС (която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), поради което касационно обжалване по въпроси от първи до четвърти не може да бъде допуснато, а предвид произнасянето на съда по всички допустими и своевременно наведени и релевантни, с оглед предмета на делото доводи и възражения на страните, касационно обжалване не следва да се допусне и по петия от въпросите. Следва да се посочи, че с оглед цитираното тълкувателно решение, в процесния случай съдебният изпълнител може да насочи изпълнение единствено срещу включените в наследството на Д. С. К. и приети от наследниците й по опис активи, които са останали след удовлетворяването (вкл. след разрешение на районния съд по реда на чл.65, ал.1 ЗН) на кредиторите, предявили правата си преди ищецът да предяви неговите (чл.66, ал.1, изр.2 ЗН). Ответникът по касация претендира разноски, но с оглед лисата на доказателства за извършване на такива, искането се явява неоснователно. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,