Определение № 896 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 509/2025 г.
ВКСI гражданско отделение25.02.2025 г.докладчик Атанас Кеманов
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2801 от 31.10.2024г. по в.ч.гр.д.№2940/2024г. на Софийския апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.396, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. Б. и С. С. Б., чрез процесуалния им представител адвокат Д. С. от САК, срещу определение №2801 от 31.10.2024г. по в.ч.гр.д.№2940/2024г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение №16126 от 16.10.2024 г. на СГС, ГО, II-г въззивен състав, постановено по ч.гр.д.№11891/2024г., като вместо него е допуснато обезпечение при условията на чл.391, ал. 2 ГПК – след внасяне на гаранция от 20 000 лева, на бъдещите искове на „СТУДЕНТСКИ СТОЛОВЕ И ОБЩЕЖИТИЯ“ЕАД, 831917453 по чл.73,ал.1 от ЗС против С. С. Б., [ЕГН] и Е. С. Б., [ЕГН] - да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищцовото дружество сумата 200 000 лева, представляваща частична претенция за вземане в общ размер на 1 500 000 лева, представляваща обезщетение за ползите – наема на Дискотека „Плаза Денс център“ с площ по документи 1067 кв.м., находяща се в [населено място],[жк], [улица] идентификатор ***, от които са били лишени в резултат от недобросъвестното владение на ответниците, за период от 5 години преди датата на предявяване на исковата молба чрез налагане на възбрана върху следните имоти, собственост на бъдещите ответници:
- 1.Поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], област София Столична община, район „М.“, [улица], с площ по скица на АГКК от 4639/четири хиляди шестстотин тридесет и девет/кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предходен идентификатор *и *, номер по предходен план: квартал: */*/, парцел: *, */*/, при съседни поземлени имоти: имот с идентификатор *, имот с идентификатор *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор *, който поземлен имот, съгласно комбинирана скица е идентичен с ПРАЗНО НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 2254 /две хиляди двеста петдесет и четири/кв.м., находящ се в строителните граници на [населено място],[жк], представляващо реална част от имот с пл. № *(*), заснет 1996 година и нанесен в кадастрален лист 670 по неодобрения кадастрален план на [населено място], местността „Ю. “ втора част, с площ на целия от 3958 (три хиляди деветстотин петдесет и осем) кв.м., при съседи на целия имот съгласно документ за собственост: Й. Б. З., път, Е. С. Т., път, ограда на ел. подстанция, и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в [населено място], СО, район М., съставляващо Поземлен имот с пл.№ *(*) по плана на [населено място], местността [жк], целия с площ от 2415 (две хиляди четиристотин и петнадесет) кв.м., които имоти съгласно Заповед № РА 50-21/01.02.2016 г. на Столична община НАГ съставляват УПИ *, *„за обществено обслужваща дейност, спорт и жилищно строителство“ в кв. *(*);
- 2.Право на строеж върху посочения в т.1 Поземлен имот с идентификатор № *, учредено от С. С. Б. и Е. С. Б. с НА за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 22.11.2023г., № 141, том IV, per. № 12164, дело № 668 от 2023 г. по описа на нотариус Ц. С., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 030, с район на действие - Районен съд София, вписан в Службата по вписванията - София с вх. per. № 96134/21.12.2023 г„ акт № 9, том CCXL, дело № 74776/2023 г., за построяването на „две сгради със смесено предназначение с преход в етажността на три и четири етажа с к.к. до 10 м. и к.к. до 15 м. с подземен гараж“ със застроена площ на сграда 1 (едно) от 591,14 (петстотин деветдесет и едно цяло и четиринадесет стотни) кв.м., с разгъната застроена площ от 2493,27 (две хиляди четиристотин деветдесет и три цяло и двадесет и седем стотни) кв.м. и със застроена площ на сграда 2 (две) от 580,99 (петстотин и осемдесет цяло и деветдесет и девет стотни) кв.м., с разгъната застроена площ от 2453,75 (две хиляди четиристотин петдесет и три цяло и седемдесет и пет стотни) кв.м., съгласно Разрешение за строеж №85 от 27.10.2023 г., влязло в сила, и Инвестиционен проект, одобрен от Столична община, Район М. на 27.10.2023 г. и Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка № РМЛ23-РА51-25/06.11.2023 г., влязла в сила на 22.11.2023г., което право на строеж е учредено в полза на „Структиво Имоти“ ООД, ЕИК- 206114048, както и в полза на С. С. Б. и Е. С. Б. чрез запазване на част от правото на строеж, отнасящо се до следните предвидени за построяване обекти в двете жилищни сгради: а) Апартамент № * (*), разположен на кота +3,45 м. (плюс три цяло четиридесет и пет стотни метра) в сграда едно, със застроена площ от 130,49 (сто и тридесет цяло и четиридесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от дневна с кухня и трапезария, три спални, три бани и тоалетни, коридор, две тераси и склад, при граници и съседи: апартамент № *, коридор, апартамент № *и от три страни двор, заедно с 2,822% (две цяло осемстотин двадесет и две хилядни върху сто) идеални част и от общите част и на сградата, равняващи се на 29,52 (двадесети и девет цяло и петдесет и две стотни) кв.м., като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 160,01 (шестдесет цяло и една стотна) кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху посочения в т. 1 поземлен имот с идентификатор №*; б) Апартамент № *(шестнадесет), разположен на кота +6,30 м. (плюс шест цяло и тридесет стотни метра), в сграда две със застроена площ от 96,13 (деветдесет и шест цяло и тринадесет стотни) кв.м., състоящ се от дневна с кухня и трапезария, две спални, две бани и тоалетни, коридор, склад и две тераси, при граници и съседи: апартамент № *, коридор, апартамент № *и двор, заедно с 2,079% (две цяло и седемдесет и девет хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 22,54 (двадесет и две цяло и петдесет и четири стотни) кв.м., като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 118,67 (сто и осемнадесет цяло и шестдесет и седем стотни) кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху посочения в т. 1 поземлен имот с идентификатор №*; в) Апартамент № *(*), разположен на кота +9,15 м. (девет цяло и петнадесет стотни метра) в сграда две със застроена площ от 96,13 (деветдесет и шест цяло и тринадесет стотни) кв.м., състоящ се от дневна с кухня и трапезария, две спални, две тераси, две бани и тоалетни, коридор и склад, при граници и съседи: апартамент №*, коридор, апартамент № *и двор, заедно с 2,079% (две цяло и седемдесет и девет хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 22,53 (двадесет и две цяло и петдесет и три стотни) кв.м., като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 118,66 (сто и осемнадесет цяло и шестдесет и шест стотни) кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху посочения в т. 1 поземлен имот с идентификатор № *; г) Апартамент № *(*), разположен на кота +9,15 м. (девет цяло и петнадесет стотни метра) в сграда две със застроена площ от 96,30 (деветдесет и шест цяло и тридесет стотни) кв.м., състоящ се от дневна с кухня и трапезария, две спални, тераса, две бани и тоалетни, коридор, склад и кабинет, при граници и съседи: апартамент № *, коридор, апартамент № *и от две страни двор, заедно с 2,083% (две цяло осемдесет и три хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 22,57 (двадесет и две цяло петдесет и седем стотни) кв.м., като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 118,87 (сто и осемнадесет цяло и осемдесет и седем стотни) кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху посочения в т. 1 поземлен имот с идентификатор №*, до размер на 200 000 лв., колкото е цената на бъдещия частичен иск.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и иска то да бъде отменено, а искането за допускане на обезпечение се остави без уважение.
Представено е изложение на касационните основания, в което се навеждат доводи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставят се следните въпроси:
1/Следва ли да се допусне обезпечение на бъдещ иск по чл.73, ал.1 от ЗС при липса на пасивна легитимация на ответниците и установяване на абсолютна неоснователност на иска;
Не се сочи съдебна практика на ВКС, в отклонение на която да е постановено обжалваното въззивно определение.
2/Следва ли съдът да допусне обезпечение по чл.390 от ГПК, без молителят да е посочил и обосновал наличие на обезпечителна нужда за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.73, ал.1 от ЗС и без правен интерес от поисканата обезпечителна мярка.
Мотивите на въззивния съд са в противоречие с т.5 от ТР №6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че осъдителните искове, които ще бъдат предявени срещу ответниците за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца обезщетение за ползите /под формата на граждански плодове – наеми/ от дискотеката, от които са лишили дружеството с недобросъвестното си владение през 5-годишния период, предхождащ датата на подаване на исковата молба, са процесуално допустими. Предметът на исковете е описан достатъчно ясно в молбата за обезпечение, като същия е индивидуализиран по страни, конкретизиран по основание, размер и петитум.
Прието е, че претенциите са и вероятно основателни.Този извод е обоснован с това, че въведените от ищцовото дружество твърдения в молбата за обезпечение са подкрепени от писмените доказателства към нея – констативен НА №82 за собственост от 12.02.2007г. на нотариус Б. Я.; съдебни решения по предявения срещу бъдещия ответник С. Б. и неговия наемател ревандикационен иск, като влязлото в сила решение е отменено единствено поради неучастието на съпругата му като негов необходим другар; постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2011 г. и постановление за неговата поправка на ЧСИ А. П.; договори за наем, сключени между С. Б. и две дружества - „Дивас 2010“ ООД и „Нирвана 8“ ООД, и двата вписани в Имотния регистър при Агенция по вписванията.
Изложени са съображения, че в производството по чл.389 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в цялост фактическата и правна страна на спора, нито да навлиза в очертания от исковата молба спор по същество, поради което преценката за вероятната основателност на иска е обща, съобразно нуждите на обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените писмени доказателства.
Прието е, че макар молителят, бъдещ ищец, да е представил писмени доказателства, сочещи на вероятна основателност на исковите претенции, в случая следва да допусне обезпечението при условията на чл.391,ал.2 ГПК – при условията на гаранция.Това е така, защото все още няма влязло в сила решение, касаещо собствеността върху имота /дискотеката/, във връзка с което е висящо гр.д.№8982/2018г. на СГС, ГО, I-4 състав.С оглед утвърдената съдебна практика, гаранцията следва да бъде в размер на 10 % от обезпечавания интерес.Нейната цел е да обезпечи обезщетяването на евентуални вреди от наложената обезпечителна мярка, ако обезпечението е неоснователно.
Въззивният съд е приел още, че са налице и останалите предпоставки за допускане на обезпечението – обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка.Достатъчно е обезпечителната нужда да се предполага, при липсата на категорични данни, които да я опровергават.
Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не следва да се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като не са налице допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторите са формулирали въпрос като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, но не са посочили в противоречие с коя съдебна практика са изводите на въззивната инстанция.Независимо от горното следва да се приеме, че изводите на въззивния съд са изцяло съобразени с практиката на ВКС, според която пасивната легитимация по иска се обосновава на база твърденията на ищеца, с които очертава естеството на възникналия с насрещната страна извънпроцесуален спор/решение № 20 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60055/2016г., II г.о./.В молбата за допускане на обезпечение са наведени твърдения, че ищецът „СТУДЕНТСКИ СТОЛОВЕ И ОБЩЕЖИТИЯ“ЕАД е собственик на едноетажна сграда в [населено място], [улица]/дискотека/, който се ползва без правно основание от ответниците, които са предоставяли описания имот под наем на трети лица.Посочените твърдения обосновават пасивната процесуалноправна легитимация на ответниците по предявения с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС, иск – в качеството им на недобросъвестни владелци да заплатят на ищцовото дружество добивите, които са получили и са могли да получат за посочения в исковата молба период.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по втория поставен въпрос, тъй като в случая т.5 от ТР№6/2013г. на ОСГТК на ВКС е неотносима.Последната не разглежда хипотезите, в които е обоснована нуждата от обезпечение на искове за парични вземания, а въпросът дали принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор.Изводите на въззивния съд са изцяло съобразени с трайната практика на ВКС, според която преценката за нуждата от обезпечаване на иска, включително когато той е за парично вземане, е конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага, в какъвто случай съществува по презумпция.Нуждата от обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на исканото обезпечение, а от вероятността и възможността във всеки момент по време на производството по делото активите му да намалеят поради негови действия на разпореждане или други обстоятелства извън неговото поведение, и това да доведе до осуетяване или затрудняване осъществяването на последиците от евентуално постановено срещу него решение по спора/Определение № 292 от 21.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2306/2019 г., IV г. о., ГК и посочената там съдебна практика /
С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не са налице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение