Определение № 896 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 509/2025 г.

ВКСI гражданско отделение25.02.2025 г.докладчик Атанас Кеманов

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2801 от 31.10.2024г. по в.ч.гр.д.№2940/2024г. на Софийския апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.396, ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. Б. и С. С. Б., чрез процесуалния им представител адвокат Д. С. от САК, срещу определение №2801 от 31.10.2024г. по в.ч.гр.д.№2940/2024г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение №16126 от 16.10.2024 г. на СГС, ГО, II-г въззивен състав, постановено по ч.гр.д.№11891/2024г., като вместо него е допуснато обезпечение при условията на чл.391, ал. 2 ГПК – след внасяне на гаранция от 20 000 лева, на бъдещите искове на „СТУДЕНТСКИ СТОЛОВЕ И ОБЩЕЖИТИЯ“ЕАД, 831917453 по чл.73,ал.1 от ЗС против С. С. Б., [ЕГН] и Е. С. Б., [ЕГН] - да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищцовото дружество сумата 200 000 лева, представляваща частична претенция за вземане в общ размер на 1 500 000 лева, представляваща обезщетение за ползите – наема на Дискотека „Плаза Денс център“ с площ по документи 1067 кв.м., находяща се в [населено място],[жк], [улица] идентификатор ***, от които са били лишени в резултат от недобросъвестното владение на ответниците, за период от 5 години преди датата на предявяване на исковата молба чрез налагане на възбрана върху следните имоти, собственост на бъдещите ответници:

  • 1.Поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], област София Столична община, район „М.“, [улица], с площ по скица на АГКК от 4639/четири хиляди шестстотин тридесет и девет/кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предходен идентификатор *и *, номер по предходен план: квартал: */*/, парцел: *, */*/, при съседни поземлени имоти: имот с идентификатор *, имот с идентификатор *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор № *, имот с идентификатор *, който поземлен имот, съгласно комбинирана скица е идентичен с ПРАЗНО НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 2254 /две хиляди двеста петдесет и четири/кв.м., находящ се в строителните граници на [населено място],[жк], представляващо реална част от имот с пл. № *(*), заснет 1996 година и нанесен в кадастрален лист 670 по неодобрения кадастрален план на [населено място], местността „Ю. “ втора част, с площ на целия от 3958 (три хиляди деветстотин петдесет и осем) кв.м., при съседи на целия имот съгласно документ за собственост: Й. Б. З., път, Е. С. Т., път, ограда на ел. подстанция, и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в [населено място], СО, район М., съставляващо Поземлен имот с пл.№ *(*) по плана на [населено място], местността [жк], целия с площ от 2415 (две хиляди четиристотин и петнадесет) кв.м., които имоти съгласно Заповед № РА 50-21/01.02.2016 г. на Столична община НАГ съставляват УПИ *, *„за обществено обслужваща дейност, спорт и жилищно строителство“ в кв. *(*);
  • 2.Право на строеж върху посочения в т.1 Поземлен имот с идентификатор № *, учредено от С. С. Б. и Е. С. Б. с НА за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 22.11.2023г., № 141, том IV, per. № 12164, дело № 668 от 2023 г. по описа на нотариус Ц. С., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 030, с район на действие - Районен съд София, вписан в Службата по вписванията - София с вх. per. № 96134/21.12.2023 г„ акт № 9, том CCXL, дело № 74776/2023 г., за построяването на „две сгради със смесено предназначение с преход в етажността на три и четири етажа с к.к. до 10 м. и к.к. до 15 м. с подземен гараж“ със застроена площ на сграда 1 (едно) от 591,14 (петстотин деветдесет и едно цяло и четиринадесет стотни) кв.м., с разгъната застроена площ от 2493,27 (две хиляди четиристотин деветдесет и три цяло и двадесет и седем стотни) кв.м. и със застроена площ на сграда 2 (две) от 580,99 (петстотин и осемдесет цяло и деветдесет и девет стотни) кв.м., с разгъната застроена площ от 2453,75 (две хиляди четиристотин петдесет и три цяло и седемдесет и пет стотни) кв.м., съгласно Разрешение за строеж №85 от 27.10.2023 г., влязло в сила, и Инвестиционен проект, одобрен от Столична община, Район М. на 27.10.2023 г. и Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка № РМЛ23-РА51-25/06.11.2023 г., влязла в сила на 22.11.2023г., което право на строеж е учредено в полза на „Структиво Имоти“ ООД, ЕИК- 206114048, както и в полза на С. С. Б. и Е. С. Б. чрез запазване на част от правото на строеж, отнасящо се до следните предвидени за построяване обекти в двете жилищни сгради: а) Апартамент № * (*), разположен на кота +3,45 м. (плюс три цяло четиридесет и пет стотни метра) в сграда едно, със застроена площ от 130,49 (сто и тридесет цяло и четиридесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от дневна с кухня и трапезария, три спални, три бани и тоалетни, коридор, две тераси и склад, при граници и съседи: апартамент № *, коридор, апартамент № *и от три страни двор, заедно с 2,822% (две цяло осемстотин двадесет и две хилядни върху сто) идеални част и от общите част и на сградата, равняващи се на 29,52 (двадесети и девет цяло и петдесет и две стотни) кв.м., като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 160,01 (шестдесет цяло и една стотна) кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху посочения в т. 1 поземлен имот с идентификатор №*; б) Апартамент № *(шестнадесет), разположен на кота +6,30 м. (плюс шест цяло и тридесет стотни метра), в сграда две със застроена площ от 96,13 (деветдесет и шест цяло и тринадесет стотни) кв.м., състоящ се от дневна с кухня и трапезария, две спални, две бани и тоалетни, коридор, склад и две тераси, при граници и съседи: апартамент № *, коридор, апартамент № *и двор, заедно с 2,079% (две цяло и седемдесет и девет хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 22,54 (двадесет и две цяло и петдесет и четири стотни) кв.м., като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 118,67 (сто и осемнадесет цяло и шестдесет и седем стотни) кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху посочения в т. 1 поземлен имот с идентификатор №*; в) Апартамент № *(*), разположен на кота +9,15 м. (девет цяло и петнадесет стотни метра) в сграда две със застроена площ от 96,13 (деветдесет и шест цяло и тринадесет стотни) кв.м., състоящ се от дневна с кухня и трапезария, две спални, две тераси, две бани и тоалетни, коридор и склад, при граници и съседи: апартамент №*, коридор, апартамент № *и двор, заедно с 2,079% (две цяло и седемдесет и девет хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 22,53 (двадесет и две цяло и петдесет и три стотни) кв.м., като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 118,66 (сто и осемнадесет цяло и шестдесет и шест стотни) кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху посочения в т. 1 поземлен имот с идентификатор № *; г) Апартамент № *(*), разположен на кота +9,15 м. (девет цяло и петнадесет стотни метра) в сграда две със застроена площ от 96,30 (деветдесет и шест цяло и тридесет стотни) кв.м., състоящ се от дневна с кухня и трапезария, две спални, тераса, две бани и тоалетни, коридор, склад и кабинет, при граници и съседи: апартамент № *, коридор, апартамент № *и от две страни двор, заедно с 2,083% (две цяло осемдесет и три хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 22,57 (двадесет и две цяло петдесет и седем стотни) кв.м., като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 118,87 (сто и осемнадесет цяло и осемдесет и седем стотни) кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху посочения в т. 1 поземлен имот с идентификатор №*, до размер на 200 000 лв., колкото е цената на бъдещия частичен иск.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и иска то да бъде отменено, а искането за допускане на обезпечение се остави без уважение.

Представено е изложение на касационните основания, в което се навеждат доводи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставят се следните въпроси:

1/Следва ли да се допусне обезпечение на бъдещ иск по чл.73, ал.1 от ЗС при липса на пасивна легитимация на ответниците и установяване на абсолютна неоснователност на иска;

Не се сочи съдебна практика на ВКС, в отклонение на която да е постановено обжалваното въззивно определение.

2/Следва ли съдът да допусне обезпечение по чл.390 от ГПК, без молителят да е посочил и обосновал наличие на обезпечителна нужда за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.73, ал.1 от ЗС и без правен интерес от поисканата обезпечителна мярка.

Мотивите на въззивния съд са в противоречие с т.5 от ТР №6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че осъдителните искове, които ще бъдат предявени срещу ответниците за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца обезщетение за ползите /под формата на граждански плодове – наеми/ от дискотеката, от които са лишили дружеството с недобросъвестното си владение през 5-годишния период, предхождащ датата на подаване на исковата молба, са процесуално допустими. Предметът на исковете е описан достатъчно ясно в молбата за обезпечение, като същия е индивидуализиран по страни, конкретизиран по основание, размер и петитум.

Прието е, че претенциите са и вероятно основателни.Този извод е обоснован с това, че въведените от ищцовото дружество твърдения в молбата за обезпечение са подкрепени от писмените доказателства към нея – констативен НА №82 за собственост от 12.02.2007г. на нотариус Б. Я.; съдебни решения по предявения срещу бъдещия ответник С. Б. и неговия наемател ревандикационен иск, като влязлото в сила решение е отменено единствено поради неучастието на съпругата му като негов необходим другар; постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2011 г. и постановление за неговата поправка на ЧСИ А. П.; договори за наем, сключени между С. Б. и две дружества - „Дивас 2010“ ООД и „Нирвана 8“ ООД, и двата вписани в Имотния регистър при Агенция по вписванията.

Изложени са съображения, че в производството по чл.389 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в цялост фактическата и правна страна на спора, нито да навлиза в очертания от исковата молба спор по същество, поради което преценката за вероятната основателност на иска е обща, съобразно нуждите на обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените писмени доказателства.

Прието е, че макар молителят, бъдещ ищец, да е представил писмени доказателства, сочещи на вероятна основателност на исковите претенции, в случая следва да допусне обезпечението при условията на чл.391,ал.2 ГПК – при условията на гаранция.Това е така, защото все още няма влязло в сила решение, касаещо собствеността върху имота /дискотеката/, във връзка с което е висящо гр.д.№8982/2018г. на СГС, ГО, I-4 състав.С оглед утвърдената съдебна практика, гаранцията следва да бъде в размер на 10 % от обезпечавания интерес.Нейната цел е да обезпечи обезщетяването на евентуални вреди от наложената обезпечителна мярка, ако обезпечението е неоснователно.

Въззивният съд е приел още, че са налице и останалите предпоставки за допускане на обезпечението – обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка.Достатъчно е обезпечителната нужда да се предполага, при липсата на категорични данни, които да я опровергават.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не следва да се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като не са налице допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторите са формулирали въпрос като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, но не са посочили в противоречие с коя съдебна практика са изводите на въззивната инстанция.Независимо от горното следва да се приеме, че изводите на въззивния съд са изцяло съобразени с практиката на ВКС, според която пасивната легитимация по иска се обосновава на база твърденията на ищеца, с които очертава естеството на възникналия с насрещната страна извънпроцесуален спор/решение № 20 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60055/2016г., II г.о./.В молбата за допускане на обезпечение са наведени твърдения, че ищецът „СТУДЕНТСКИ СТОЛОВЕ И ОБЩЕЖИТИЯ“ЕАД е собственик на едноетажна сграда в [населено място], [улица]/дискотека/, който се ползва без правно основание от ответниците, които са предоставяли описания имот под наем на трети лица.Посочените твърдения обосновават пасивната процесуалноправна легитимация на ответниците по предявения с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС, иск – в качеството им на недобросъвестни владелци да заплатят на ищцовото дружество добивите, които са получили и са могли да получат за посочения в исковата молба период.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по втория поставен въпрос, тъй като в случая т.5 от ТР№6/2013г. на ОСГТК на ВКС е неотносима.Последната не разглежда хипотезите, в които е обоснована нуждата от обезпечение на искове за парични вземания, а въпросът дали принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор.Изводите на въззивния съд са изцяло съобразени с трайната практика на ВКС, според която преценката за нуждата от обезпечаване на иска, включително когато той е за парично вземане, е конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага, в какъвто случай съществува по презумпция.Нуждата от обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на исканото обезпечение, а от вероятността и възможността във всеки момент по време на производството по делото активите му да намалеят поради негови действия на разпореждане или други обстоятелства извън неговото поведение, и това да доведе до осуетяване или затрудняване осъществяването на последиците от евентуално постановено срещу него решение по спора/Определение № 292 от 21.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2306/2019 г., IV г. о., ГК и посочената там съдебна практика /

С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не са налице.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

11