Определение № 75 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. А. И. и К. П. И. от [населено място], чрез адв. С. Ц. срещу въззивно решение от 21.08.2014 г. по в. гр. д. № 2809/2010 г. на Софийски градски съд, II-д гражданско отделение, в частта, с която е отменено решение от 21.11.2008 г. на Софийски районен съд, 40 състав, по гр. д. № 9299/2006г по описа на съда и е отхвърлен искът на Н. И. и К. И. срещу Т. И. с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ относно 3/8 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 44, находящ се в [населено място], [жк], бул. „К”, бл. 12-15, с площ от 46.62 кв.м., както и искът по чл. 108 ЗС за предаване владението на имота. Ответниците по касационната жалба - М. И. и К. А. счита същата за неоснователна по съображение изложени подробно в отговорите. Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В конкретния случай по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот /л. 25 от първоинстанционното производство/ в размер на 13 865,10 лева, а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка или 3 466,27 лева. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима, т.к. е срещу влязъл в сила съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.