Определение № 8 от 07.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Административен съд – Враца с Определение №55/25.01.2023 г. по кад №37/2023 г. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд – Враца и Окръжен съд - Враца, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, взе предвид следните факти: В изпълнение на Определение №932/18.10.2022 г. на Апелативен съд - София, наказателно отделение по внчд №1061/2022 г. Окръжният съд – Враца е разгледал нчд №567/2022 г. по описа на същия съд, образувано по жалбата на адв. Д. Николов в качеството му на защитник на лишения от свобода К. Спасов против Заповед №Л-3855/31.08.2022 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която на основание чл. 120, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) е разпоредено лишеният от свобода Спасов да бъде изолиран в единична килия без право на участие в колективни мероприятия за срок от два месеца. Окръжният съд е постановил Решение №104/24.10.2022 г., с което е потвърдил заповедта на главния директор на ГДИН. За да се произнесе по частната жалба против Определение №422/15.09.2022 г. на Окръжен съд – Враца, Апелативният съд - София е приел, че компетентността му се определя от правилото на чл. 101, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Решението на Окръжен съд – Враца, постановено по нчд №567/2022 г., се обжалва пред Апелативен съд - София от адв. Д. Николов в качеството му на защитник на лишения от свобода К. Спасов и по жалбата е образувано чнд №12/2023. С Определение №36/11.01.2023 г. Апелативният съд – София изпраща жалбата на Административен съд – Враца по компетентност. Излага мотиви за това, че жалбата е касационна такава, а апелативният наказателен съд разполага само с въззивни правомощия и по изключение с касационни, ако такива са му възложени със закон. Според него такива изрични правомощия в случая законодателят не му е възложил. Приел е, че съгласно чл. 111, ал. 7 ЗИНЗС, към която препраща чл. 120, ал. 2 от същия закон, решението на окръжния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета АПК пред тричленен състав на административния съд по местоизпълнение на наказанието, който е Административен съд - Враца. Съдът, на който делото е изпратено, е намерил, че то не му е подсъдно. С Определение №55/25.01.2023 г. е прекратил производството по образуваното кад №37/2023 г. и го е изпратил на смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за определяне на подсъдността. В определението си е изложил мотиви, според които компетентен да разгледа жалбата против решението на Окръжен съд – Враца е тричленен състав на същия съд по аналогия на чл. 111, ал. 7 ЗИНЗС. По така повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното: Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ЗИНЗС е специална и изключва приложението на общата такава на чл. 111, ал. 1 от същия закон. Съгласно чл. 111, ал. 1 заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването ѝ, а чл. 120, ал. 2 регламентира, че заповедта на главния директор на ГДИН по ал. 1, каквато е оспорената в случая Заповед №Л-3855/31.08.2022 г., подлежи на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на затвора в тридневен срок от обявяването ѝ на лишения от свобода при условията и по реда на чл. 111 ЗИНЗС. Поради това с Определение №932/18.10.2022 г. на Апелативен съд - София по внчд №1061/2022 г. делото е върнато на Окръжен съд – Враца по компетентност. Настоящият петчленен състав намира, че според чл. 120, ал. 2 ЗИНЗС обжалването на заповедта по ал. 1 пред окръжния съд е при условията и по реда на чл. 111, от което следва, че препращането е към правилата, регламентирани в чл. 111 във връзка с обжалването пред компетентния първостепенен съд, но не и към тези, регламентиращи обжалването на решенията, определенията и разпорежданията на този съд. Безспорно текстът на чл. 120, ал. 2 ЗИНЗС (Обн. ДВ. бр.25 от 2009г.) е непрецизен и на първо място това е така, защото той не е изменен в съответствие с измененията в чл. 111 ЗИНЗС (Обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г.). Чл. 111, ал. 4 ЗИНЗС в първоначалната му редакцията (Обн. ДВ. бр.25 от 2009г.) предвижда, че съдът се произнася по жалбата с определение в заседание, което не е публично и определението му не подлежи на обжалване. Според мотивите към проекта на ЗИДЗИНЗС №602-01-55/03.10.2016 г. (Обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г.), с който се предлагат измененията в чл. 111 ЗИНЗС, компетентността на административните съдилища да разглеждат жалби против заповеди за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия произтича от конституционно прогласения принцип за обжалваемост на административните актове, но утежняването на положението на лишените от свобода става с акт на Окръжния съд. Със ЗИДЗИНЗС (Обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г.), е приета новата ал. 7 на чл. 111 ЗИНЗС, според която решението на административния съд по ал. 1 подлежи на касационно оспорване по реда на АПК пред тричленен състав на същия съд. Видно от мотивите към проекта на ЗИДЗИНЗС №054-01-104/13.11.2020 г. касационният контрол се въвежда само по отношение на актовете на административните съдилища. В тях се посочва, че предложението за изменение на закона следва вече създадената функционална подсъдност на делата и цели въвеждането на еднакъв режим на обжалваемост на съдебните решения на административните съдилища и техните определенията и разпореждания. Изложеното сочи воля на законодателя за запазване подсъдността на делата, образувани по жалби против заповеди на главния директор на ГДИН по чл. 120 ЗИНЗС, на Окръжен съд и необжалваемост на неговите решения по реда на на глава дванадесета АПК пред тричленен състав на административния съд. При липсата на конкретна регламентация в ЗИНЗС на обжалваемостта на решенията на окръжния съд по чл. 120, ал. 2 ЗИНЗС следва да бъде съобразено правилото на чл. 101, ал. 1 ЗСВ, според което апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район, както и това на чл. 63, ал. 4 ЗСВ, възлагащ на апелативните съдилища компетентност да разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища. Посочените разпоредби от ЗСВ определят Апелативен съд – София като компетентен да се произнесе по жалбата на адв. Д. Николов в качеството му на защитник на лишения от свобода К. Спасов против Решение №104/24.10.2022 г. на Окръжен съд – Враца по нчд №567/2022 г. по описа на същия съд.